ОТНОСНО: Кибер и документално престъпление
В Дирекция ОДОП .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-15-177 от 27.07.2018 г., в което описвате следната фактическа обстановка: извършена е измама - пробив на е-мейл адрес, фалшифицирана е фактура с цел пренасочване на плащането към друго предприятие. Издадената фактура по агентски договор е осчетоводена през месец юни 2018 г., подадени са справка-декларация, ВИЕС декларация, дневници за покупки и продажби.
Желаете да бъдете информирани дали "А " ООД е данъчно задължено лице към НАП до момента на разкриване на извършителя на измамата и съответно възстановяване на дължимото плащане по фактурата?
В запитването не е поставен въпрос по конкретен данъчен закон, поради което изразявам следното принципно становище:
В писмото е посочено, че дружеството не е получило парични средства. Причина за това е пробив в мрежовата и информационната сигурност на дружеството и насочване на плащането от страна на клиентите към банкова сметка, различна от тази на предприятието.
Издаден е документ от Районна прокуратура ...., че се извършва проверка по чл. 145 от ЗСВ по повод установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1 от НК и/или престъпление от общ характер по смисъла на НК във връзка с твърденията за нерегламентиран достъп до електронна поща на дружеството и извършено неправомерно разпореждане с парични средства.
Поради липсата на информация за взетите счетоводни записвани в дружеството до датата на изпратеното запитване, следва де се има предвид, че съгласно чл. 18 и чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон, със: данъчните постоянни разлики; данъчните временни разлики; други суми в случаите, предвидени в този закон. Във връзка с изложеното в писмото данъчно третиране ще има, когато е формиран счетоводен разход, като правната норма от ЗКПО, която следва да се приложи, зависи от основанията за счетоводните записвания. При условие, че дружеството посочва в баланса си вземания от чуждестранното дружество или от други лица, към които е възможно или вече са извършени действия за ангажиране на тяхната отговорност с цел погасяване на възникналите вземания, няма да са налице счетоводни разходи за 2018 г. в размер на посочената в запитването сума и няма да има основание за увеличение на счетоводния финансов резултат.
Счетоводният приход отразен по съответната счетоводна сметка в предприятието е данъчно признат (конкретното събитие не е основание за непризнаване на счетоводен приход по смисъл на ЗКПО) и участва при формирането на облагаемата данъчна печалба за отчетния период, съответно на дължимия за 2018 г. корпоративен данък.
Дружеството е българско юридическо лице и е данъчно задължено за корпоративен данък (чл. 2 от ЗКПО). В ЗКПО няма норма, която да регламентира освобождаване от плащане на данък при настъпили неблагоприятни събития при осъществяване на стопанска дейност на предприятията.
По отношение на ЗДДС следва да имате предвид, че тъй като получател на услугата е данъчно задължено лице от друга държава членка, мястото на изпълнение на същата е на територията на държавата членка където е установен получателя предвид разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Предвид гореизложеното дружеството не дължи ДДС за извършената от него доставка на услуга.
Описана е следната фактическа обстановка: извършена е измама - пробив в електронната поща на дружеството, фалшифицирана е фактура с цел пренасочване на плащането към друго предприятие. Фактурата е издадена по агентски договор и е осчетоводена през месец юни 2018 г. Подадени са справка-декларация по ЗДДС, VIES декларация и дневници за покупки и продажби.
Въпрос: Желаете да бъдете информирани дали "А" ООД е данъчно задължено лице към НАП до момента на разкриване на извършителя на измамата и съответно възстановяване на дължимото плащане по фактурата?
В запитването не е поставен въпрос по конкретен данъчен закон, поради което се излага принципно становище.
Посочено е, че дружеството не е получило парични средства поради пробив в мрежовата и информационната му сигурност и насочване на плащането от страна на клиентите към банкова сметка, различна от тази на предприятието. Издаден е документ от Районна прокуратура ..., че се извършва проверка по чл. 145 от Закона за съдебната власт по повод установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 212а, ал. 1 от Наказателния кодекс и/или престъпление от общ характер по смисъла на НК във връзка с твърденията за нерегламентиран достъп до електронна поща на дружеството и извършено неправомерно разпореждане с парични средства.
Поради липса на информация за взетите счетоводни записвания в дружеството до датата на запитването се посочва, че съгласно чл. 18 и чл. 22 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) данъчен финансов резултат е счетоводният финансов резултат, преобразуван по реда на този закон със:
- данъчните постоянни разлики;
- данъчните временни разлики;
- други суми в случаите, предвидени в този закон.
Във връзка с изложеното данъчно третиране ще има, когато е формиран счетоводен разход, като правната норма от ЗКПО, която следва да се приложи, зависи от основанията за счетоводните записвания.
При условие, че дружеството посочва в баланса си вземания от чуждестранното дружество или от други лица, към които е възможно или вече са извършени действия за ангажиране на тяхната отговорност с цел погасяване на възникналите вземания, няма да са налице счетоводни разходи за 2018 г. в размер на посочената в запитването сума и няма да има основание за увеличение на счетоводния финансов резултат.
Счетоводният приход, отразен по съответната счетоводна сметка в предприятието, е данъчно признат. Конкретното събитие не е основание за непризнаване на счетоводен приход по смисъла на ЗКПО и този приход участва при формирането на облагаемата данъчна печалба за отчетния период, съответно на дължимия за 2018 г. корпоративен данък.
Дружеството е българско юридическо лице и е данъчно задължено за корпоративен данък съгласно чл. 2 от ЗКПО. В ЗКПО няма норма, която да регламентира освобождаване от плащане на данък при настъпили неблагоприятни събития при осъществяване на стопанска дейност на предприятията.
Извод: "А" ООД е данъчно задължено лице за корпоративен данък, счетоводният приход от фактурата е данъчно признат и участва при формиране на облагаемата печалба и дължимия корпоративен данък, като липсата на получени парични средства поради измамата не освобождава дружеството от това задължение.
По отношение на ЗДДС се посочва, че получател на услугата е данъчно задължено лице от друга държава членка. Поради това мястото на изпълнение на услугата е на територията на държавата членка, където е установен получателят, съгласно чл. 21, ал. 2 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при извършване на освободена доставка, освободено вътреобщностно придобиване, както и при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
Извод: За извършената от дружеството доставка на услуга, чийто получател е данъчно задължено лице от друга държава членка и мястото на изпълнение е извън територията на страната, дружеството не дължи ДДС.
