ОТНОСНО:Дължими здравноосигурителни вноски за периода на временна неработоспособност, когато лице е осигурено за всички осигурени рискове на повече от едно основание по чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи запитване с вх. № 20-28-47/28.02.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице, избрало да се осигурява за всички рискове, излиза в отпуск за временна неработоспособност през месец 01.2024 г. То е осигурено и по трудово правоотношение.
За лицето е внесена здравноосигурителна вноска за дните във временна неработоспособност от работодателя/осигурителя по трудовото правоотношение в размер на 4.8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица (933 лв. за 2024 г.)
Поставяте следните въпроси:
- Когато едно лице е осигурено за всички осигурени рискове на повече от едно
основание по чл. 4 от КСО, всеки от осигурителите ли следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)? В изложената ситуация лицето дължи ли здравноосигурителна вноска за периода на временната неработоспособност и в качеството на самоосигуряващо се лице?
- В подобна хипотеза, когато служителка, която работи по допълнителен трудов
договор при Вас и от месец януари 2024 г. е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ще трябва ли да заплащате здравноосигурителни вноски за посочения период в качеството на втори работодател на лицето? Основният работодател е подал необходимите документи за изплащане на полагащото се обезщетение от НОИ.
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда (КТ), отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда предвиден за съответния вид доход (чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО) и в поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО.
Здравноосигурителните вноски се изчисляват върху осигурителен доход, определен пропорционално на работните дни в съответния вид отпуски, изброени в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Периодите на тези видове отпуски винаги се определят в дни със съответните първични документи - издаден болничен лист или молба за ползване на отпуск, подадена от лицето.
Предвид изложените аргументи при определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване през периодите по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски винаги се определя/ограничава до пълния му месечен размер, определен със ЗБДОО, а не до пропорционално изчислен размер, съответстващ на работното време.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите,осигурителните каси,самоосигуряващите се лицаи работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите: данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1); декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).
Данните с декларации образец № 1 и образец № 6 се подават по реда на Наредба № Н-13/17 декември 2019 г.за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).
За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход (чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.).
Предвид изложеното, когато едно лице упражнява трудова дейност едновременно на различни основания по чл. 4 от КСО (по трудов договор и като самоосигуряващо се лице или по основен и допълнителен трудов договор), по всяко от които е осигурено за всички осигурени социални рискове и е в отпуск за временна неработоспособност или отглеждане на дете до 2-годишна възраст, всеки осигурител следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО и да подава данни по Наредба № Н-13/17.12.2019 г. Доходът, върху който се дължат тези вноски и от двамата осигурители, в случай че лицето през целия календарен месец е в горепосочените отпуски, е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, който за 2024 г. е в размер на 933 лв.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: самоосигуряващо се лице, избрало да се осигурява за всички осигурени социални рискове, излиза в отпуск за временна неработоспособност през месец януари 2024 г. Лицето е осигурено и по трудово правоотношение. За дните на временна неработоспособност работодателят/осигурителят по трудовото правоотношение е внесъл здравноосигурителна вноска в размер на 4,8 на сто върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, който за 2024 г. е 933 лв.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Когато едно лице е осигурено за всички осигурени рискове на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, всеки от осигурителите ли следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО?
Въпрос 2: В изложената ситуация лицето дължи ли здравноосигурителна вноска за периода на временната неработоспособност и в качеството на самоосигуряващо се лице?
Въпрос 3: В подобна хипотеза, когато служителка, която работи по допълнителен трудов договор при Вас и от месец януари 2024 г. е в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, ще трябва ли да заплащате здравноосигурителни вноски за посочения период в качеството на втори работодател на лицето, при положение че основният работодател е подал необходимите документи за изплащане на полагащото се обезщетение от НОИ?
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от КТ, в отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от КТ и в отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) по реда на чл. 164в от КТ се внасят върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Вноските са за сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, като се внасят до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
За лицата, получаващи доходи на различни основания, посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по реда, предвиден за съответния вид доход, съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 и ал. 7 от ЗЗО, и в поредността по чл. 6, ал. 11 от КСО, но върху не повече от максималния осигурителен доход, определен със ЗБДОО.
Здравноосигурителните вноски се изчисляват върху осигурителен доход, определен пропорционално на работните дни в съответния вид отпуски, изброени в разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО. Периодите на тези видове отпуски винаги се определят в дни със съответните първични документи - издаден болничен лист или молба за ползване на отпуск, подадена от лицето.
Предвид изложените аргументи при определяне на осигурителния доход за здравно осигуряване през периодите по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, винаги се определя/ограничава до пълния му месечен размер, определен със ЗБДОО, а не до пропорционално изчислен размер, съответстващ на работното време.
На основание чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите:
- данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец № 1);
- декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, "Учителския пенсионен фонд", здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец № 6).
Данните с декларации образец № 1 и образец № 6 се подават по реда на Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход, съгласно чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г..
Предвид изложеното, когато едно лице упражнява трудова дейност едновременно на различни основания по чл. 4 от КСО (по трудов договор и като самоосигуряващо се лице или по основен и допълнителен трудов договор), по всяко от които е осигурено за всички осигурени социални рискове и е в отпуск за временна неработоспособност или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, всеки осигурител следва да внася здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО и да подава данни по Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
Доходът, върху който се дължат тези вноски и от двамата осигурители, в случай че лицето през целия календарен месец е в горепосочените отпуски, е минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, който за 2024 г. е в размер на 933 лв.
Извод: На въпрос 1 - когато лицето е осигурено за всички осигурени рискове на повече от едно основание по чл. 4 от КСО и е в отпуск по чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, всеки осигурител дължи здравноосигурителни вноски по този ред.
Извод: На въпрос 2 - в изложената ситуация лицето дължи здравноосигурителни вноски за периода на временната неработоспособност и в качеството си на самоосигуряващо се лице, като и по това основание се прилага чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО.
Извод: На въпрос 3 - във връзка с допълнителния трудов договор, вторият работодател също следва да внася здравноосигурителни вноски за периода на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО, независимо че основният работодател е подал документи за изплащане на обезщетение от НОИ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
