|
Изх. № М-26-О-195#1 Дата: 19.01.2023 Г. |
ЗНАП, чл. 10 ЗКПО, чл. 3, чл. 13 СИДДО с Гърция, чл. 7, чл. 23 |
ОТНОСНО:Постъпило писмено запитване с вх. № М-26-О-195/07.12.2022г. по описа на ЦУ на НАП
ОТНОСНО: Постъпило запитване, касаещо прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между България и Гърция("Спогодбата", СИДДО).
От изложената фактическа обстановка е видно, че дружеството, чийто управител сте ("Х" ЕООД) е местно на България юридическо лице, което предстои да сключи договор с гръцко дружество. Предмет на договора ще бъдат консултантски услуги, които "Х" ЕООД ще предоставя на гръцкото дружество.
Във връзка с изложената по-горе фактическа обстановка Вие желаете да получите отговор на следните въпроси:
- Как СИДДО с Гърция определя консултантските услуги?
- Избягва ли се двойното данъчно облагане?
- Може ли въпросният доход да се облага само в България?
- Какви документи трябва да се предоставят на гръцката страна за да се избегне облагане там?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по така поставените въпроси:
"Х" ЕООД, ЕИК ... е местно на България юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и като такова следва да бъде обложено за световния му доход в България (чл. 3, ал. 2 от ЗКПО).
Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Между България и Гърция има сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в сила от 22.01.2002 г. Спогодбата представлява международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете договарящи държави и може да предостави облекчения при облагането на конкретни видове доходи и лица.
Доходите от консултантски услуги попадат в чл. 7 ал. 1 от СИДДО (печалби от стопанска дейност), според който "Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност". Следва да имате предвид, че в обхвата на чл. 7 попадат всички стопански доходи на предприятия, освен изрично посочените в останалите разпоредби на Спогодбата. Тъй като възнагражденията за консултантски услуги не са специално разгледани в други разпоредби от СИДДО с Гърция, тяхното данъчно третиране е уредено именно в чл. 7. Доколкото в описаната фактическа обстановка липсва информация дали българското дружество е формирало място на стопанска дейност в Гърция, считаме че за целите на настоящото становище такова не е формирано. Следователно, СИДДО с Гърция предвижда, че единствено България има право да обложи въпросните доходи от стопанска дейност, като същите бъдат освободени от данък в Гърция.
Моля да имате предвид, че е възможно облекченията по спогодбата да не се прилагат автоматично в Гърция, а да е необходимо да бъдат доказани основанията за нейното прилагане. В тази връзка, за да приложи облекченията, предвидени в СИДДО, най-вероятно българското дружеството ще е необходимо да представи определени документи пред платеца на дохода или гръцките данъчни власти. Такива документи могат да бъдат декларации, удостоверение за местно лице и др. В случай че е необходимо издаването на удостоверение за местно лице, българското дружество може да поиска да му бъде издадено такова от съответната териториална дирекция (офис) на НАП по регистрация.
В допълнение трябва да се отбележи, че Националната агенция за приходите няма правомощия да разяснява данъчното законодателство и административната практика на друга държава по прилагане на СИДДО. В случай обаче, че Гърция не спази разпоредбите на съответната СИДДО по отношение облагането на въпросния доход, то българската данъчна администрация няма да предостави метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно разпоредбите на чл. 23 от СИДДО с Гърция.
Моля да имате предвид, че изразеното становище по поставените от Вас въпроси е принципно. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното по-горе.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
МИЛЕНА КРЪСТАНОВА
(съгласно Заповед № З-ЦУ-58/09.01.2023 г.)
От фактическата обстановка е видно, че дружеството "Х" ЕООД е местно на България юридическо лице, чийто управител сте, и предстои да сключи договор с гръцко дружество. Предмет на договора ще бъдат консултантски услуги, които "Х" ЕООД ще предоставя на гръцкото дружество.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Как СИДДО с Гърция определя консултантските услуги?
Въпрос: Избягва ли се двойното данъчно облагане?
Въпрос: Може ли въпросният доход да се облага само в България?
Въпрос: Какви документи трябва да се предоставят на гръцката страна за да се избегне облагане там?
"Х" ЕООД, ЕИК ..., е местно на България юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗКПО и като такова подлежи на облагане в България за световния си доход по чл. 3, ал. 2 от ЗКПО.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Между България и Гърция е сключена Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, в сила от 22.01.2002 г. Спогодбата е международен договор, който преразпределя данъчнооблагателните правомощия между двете държави и може да предостави облекчения при облагането на конкретни видове доходи и лица.
Доходите от консултантски услуги попадат в обхвата на чл. 7, ал. 1 от СИДДО с Гърция (печалби от стопанска дейност), според който "Печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез намиращо се там място на стопанска дейност". В обхвата на чл. 7 попадат всички стопански доходи на предприятия, освен изрично посочените в останалите разпоредби на Спогодбата. Тъй като възнагражденията за консултантски услуги не са специално разгледани в други разпоредби от СИДДО с Гърция, тяхното данъчно третиране се урежда именно от чл. 7.
В описаната фактическа обстановка липсва информация дали българското дружество е формирало място на стопанска дейност в Гърция, поради което за целите на становището се приема, че такова място на стопанска дейност не е формирано. При това положение Спогодбата с Гърция предвижда, че единствено България има право да обложи въпросните доходи от стопанска дейност, като те се освобождават от данък в Гърция.
Извод: Доходите от консултантски услуги на "Х" ЕООД към гръцкото дружество, при липса на място на стопанска дейност в Гърция, се третират като печалби от стопанска дейност по чл. 7 от СИДДО и подлежат на облагане само в България.
Следва да се има предвид, че облекченията по Спогодбата може да не се прилагат автоматично в Гърция и да е необходимо да се докажат основанията за прилагането им. За да се приложат облекченията по СИДДО, най-вероятно българското дружество ще трябва да представи определени документи пред платеца на дохода или пред гръцките данъчни власти. Такива документи могат да бъдат декларации, удостоверение за местно лице и др.
В случай че е необходимо издаване на удостоверение за местно лице, българското дружество може да поиска издаването му от съответната териториална дирекция (офис) на НАП по регистрация.
Извод: За да се избегне облагане в Гърция и да се приложат облекченията по СИДДО, вероятно ще се изисква представяне на документи, включително евентуално удостоверение за местно лице, издавано от компетентната териториална дирекция на НАП.
Отбелязва се, че Националната агенция за приходите няма правомощия да разяснява данъчното законодателство и административната практика на друга държава по прилагане на СИДДО.
В случай че Гърция не спази разпоредбите на съответната СИДДО по отношение на облагането на въпросния доход, българската данъчна администрация няма да предостави метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно разпоредбите на чл. 23 от СИДДО с Гърция.
Извод: Ако Гърция не приложи правилно Спогодбата и обложи дохода в противоречие с нея, българската данъчна администрация няма да прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане по чл. 23 от СИДДО с Гърция.
Посочва се, че становището е принципно и е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да обосноват различно данъчно третиране от изложеното.
Извод: Направените изводи важат при описаната фактическа обстановка и могат да се изменят при наличие на допълнителни, неописани факти и обстоятелства.
