Изх. № 08-В-7
Дата: 19.04.2021 год.
ЗМДТ, чл. 33, ал. 1, т. 6;
ЗМДТ:, чл. 44, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 46, ал. 2;
ТЗ, чл. 15.
ОТНОСНО: дължимост на данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, когато обект на придобиване е търговско предприятие
Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №........03.2021 г., молите за становище по следните поставени от Вас въпроси:
1. Дължи ли се данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, когато обект на придобиване е предприятие или част от предприятие в хипотезата на чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/?
2. Ако данък се дължи, върху каква данъчна основа следва да бъде начислен?
3. Ако данък се дължи, следва ли същият предварително да бъде внесен в компетентната община или следва да бъде администриран от нотариуса, който изпълнява сделката, след което да бъде преведен от нотариуса на компетентната община?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По силата на чл. 44, ал. 1 ЗМДТ обект на облагане с данък са имуществата, придобити по дарение, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин. Данъчнозадължено лице е получателят на имуществото, освен ако е уговорено друго.
Следва да имате предвид, че при сделки с търговски предприятия по реда на чл. 15 ТЗ органите по приходите трайно са поддържали становището за недължимост на данък при придобиване на имущества - писмо с изх. №94-М-565 от 2019 г. на зам. изпълнителния директор на НАП; писмо с изх. № 08-00-9 от 2009 г. на дирекция ОУИ - Пловдив; писмо с изх. № 96-00-296 от 2010 г. и др., които са публикувани на интернет страницата на НАП в модул "Въпроси и отговори".
Аргументите за необлагане с данък при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ са следните: обект на придобиване в случая представлява предприятието като обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не конкретни имущества. Съвкупността от правни и фактически отношения следва да се разграничава от отделните нейни елементи - права и задължения.
Съществен аргумент по отношение необлагането с данък е също липсата на текст в чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, с който се определя облагаемата основа при придобиване на предприятия - разпоредбата не препраща към чл. 33, ал. 1, т. 6, която регламентира оценяването на предприятия и дялови участия в търговски дружества и кооперации.
Във връзка с горното следва да бъде упоменато, че по отношение дължимостта на данък при придобиване на имущества по ЗМДТ при сделки с предприятия по чл. 15 ТЗ липсва съдебна практика с изключение на едно решение на ВАС №4124 от 2012 г. по адм. д. №10381/2011 г., в което се поддържа обратното становище и по-конкретно - "придобитите имущества по възмезден начин чрез сделка с предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ не са освободени от данък по глава първа, раздел ІІІ от ЗМДТ".
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Въпрос 1: Дължи ли се данък при придобиване на имущества по дарение и по възмезден начин, когато обект на придобиване е предприятие или част от предприятие в хипотезата на чл. 15 от Търговския закон /ТЗ/?
Въпрос 2: Ако данък се дължи, върху каква данъчна основа следва да бъде начислен?
Въпрос 3: Ако данък се дължи, следва ли същият предварително да бъде внесен в компетентната община или следва да бъде администриран от нотариуса, който изпълнява сделката, след което да бъде преведен от нотариуса на компетентната община?
Съгласно чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) обект на облагане с данък са:
- имуществата, придобити по дарение, както и
- недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
Данъчнозадължено лице е получателят на имуществото, освен ако е уговорено друго.
По отношение на сделки с търговски предприятия по реда на чл. 15 от Търговския закон органите по приходите трайно поддържат становището за недължимост на данък при придобиване на имущества. Това становище е изразено в:
- писмо с изх. № 94-М-565 от 2019 г. на зам. изпълнителния директор на НАП;
- писмо с изх. № 08-00-9 от 2009 г. на дирекция ОУИ - Пловдив;
- писмо с изх. № 96-00-296 от 2010 г. и др.,
които са публикувани на интернет страницата на НАП в модул "Въпроси и отговори".
Аргументите за необлагане с данък при прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 ТЗ са:
- обект на придобиване е предприятието като обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не конкретни имущества;
- тази съвкупност от правни и фактически отношения се разграничава от отделните нейни елементи - права и задължения;
- в чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, който определя облагаемата основа при придобиване на имущества, липсва текст, с който да се определя облагаема основа при придобиване на предприятия - разпоредбата не препраща към чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ, която регламентира оценяването на предприятия и дялови участия в търговски дружества и кооперации.
Посочва се, че по отношение дължимостта на данък при придобиване на имущества по ЗМДТ при сделки с предприятия по чл. 15 ТЗ липсва съдебна практика, с изключение на едно решение на Върховния административен съд - решение № 4124 от 2012 г. по адм. д. № 10381/2011 г., в което се поддържа обратното становище, а именно, че "придобитите имущества по възмезден начин чрез сделка с предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ не са освободени от данък по глава първа, раздел ІІІ от ЗМДТ".
Извод: При сделки по чл. 15 ТЗ, при които обект на придобиване е предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, органите по приходите трайно приемат, че не се дължи данък по чл. 44, ал. 1 ЗМДТ, като липсва определена в чл. 46, ал. 2 ЗМДТ облагаема основа за придобиване на предприятия, въпреки съществуването на единично съдебно решение на ВАС с противоположно становище.
