Изх. №20-00-163 и
№ 23-30-22
30.04.2020 г.
НАР.Н9-чл. 13,ал.1
НАР.Н9-чл.13, ал.2
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"..." ЕООД се занимава със специализирано строителство и по конкретно с телекомуникации. Дружеството е учредило свой клон в Словакия, който е регистриран за целите на ДДС и има словашки идентификационен номер по ДДС. Клонът извършва услуги на територията на Словакия на регистрирани за целите на ДДС юридически лица. Услугите, които осъществява са с предмет - изграждане на оптични трасета и поставяне на кабели под земята. Фактурите за тези доставки се издават от "...." ЕООД със словашки идентификационен номер по ДДС, и в тях не се начислява ДДС, тъй като съгласно законодателството на Словакия е налице така нареченото "пренасяне на ДДС". За закупените материали и получени услуги на територията на Словакия, доставчиците Ви начисляват ДДС във фактурите, които издават. От словашката администрация е получен отговор, че ДДС за закупените стоки и ползвани услуги, начислен от словашки доставчици следва да се възстановява чрез подаване на искане за възстановяване в България.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Каква е процедурата по възстановяване на ДДС на клон на
дружеството, учреден в Словакия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, е уредено в Наредба №Н-9/16 декември 2009 г. Тази наредба въвежда разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (Директива 2008/9/ЕО).
Условията и редът за подаване на искане за възстановяване на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на ЕС са регламентирани в чл.13 - чл.16 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г.
По силата на чл.13, ал.1 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава членка на Европейския съюз, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, следва да отговаря наусловията, предвидени в държавата членка по възстановяване.
Съгласно чл.14, ал.1 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност, се упражнява от лицата по чл.13 от същата наредба, чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис до компетентния орган по възстановяването в държавата-членка по възстановяване, посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез въвеждане на данните през приложението или подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение №1 на посочената наредба.
Съответното искане се подава от лицето или от упълномощено от него лице, като искането се смята за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15 от Наредбата (чл. 14, ал. 2 и ал.3 от Наредба №Н-9/2009 г.).
Правото на възстановяване на данъка върху добавената стойност, съгласно чл.15, параграф 1 от Директива 2008/9/ЕО се упражнява не по-късно от 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване.
Периодът на възстановяване е не повече от една календарна година и не по-малко от три календарни месеца. Заявленията за възстановяване могат обаче да се отнасят до срок от по-малко от три месеца, когато периодът представлява остатък от календарна година (чл.16 от Директива 2008/9/ЕО).
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2 от Наредба №Н-9/16.12.2009 г., правата и задължениятана лицето, претендиращо за възстановяване на данъка, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са регламентирани взаконодателството на държавата членка по възстановяване.
В тази връзка, следва да се отбележи, че не е от компетентността на НАП да изразява становище по прилагане на законодателството на друга държава членка на ЕС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: "..." ЕООД извършва специализирано строителство, по-конкретно в областта на телекомуникациите. Дружеството е учредило клон в Словакия, който е регистриран за целите на ДДС и разполага със словашки идентификационен номер по ДДС. Клонът извършва услуги на територията на Словакия на юридически лица, регистрирани за целите на ДДС. Услугите са с предмет изграждане на оптични трасета и полагане на кабели под земята.
Фактурите за тези доставки се издават от "..." ЕООД със словашки идентификационен номер по ДДС, като в тях не се начислява ДДС, тъй като съгласно словашкото законодателство е налице "пренасяне на ДДС". За закупените материали и получените услуги на територията на Словакия словашките доставчици начисляват ДДС във фактурите, които издават. От словашката администрация е получен отговор, че ДДС за закупените стоки и ползваните услуги, начислен от словашки доставчици, следва да се възстановява чрез подаване на искане за възстановяване в България.
Въпрос: Каква е процедурата по възстановяване на ДДС на клон на дружеството, учреден в Словакия?
Предвид изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
Възстановяването на данък върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяването, но установени в друга държава членка на Европейския съюз, е уредено в Наредба № Н-9/16.12.2009 г.. С тази наредба се въвеждат разпоредбите на Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 г. за определяне на подробни правила за възстановяване на данък върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка.
Условията и редът за подаване на искане за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, установени в страната и регистрирани по ЗДДС, за закупени от тях стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на друга държава членка на ЕС, са регламентирани в чл. 13 - чл. 16 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г., данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен ДДС от друга държава членка на ЕС за начислен му данък за закупени стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата държава, трябва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване.
Съгласно чл. 14, ал. 1 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г., правото на възстановяване на ДДС се упражнява от лицата по чл. 13 от наредбата чрез подаване по електронен път на искане за възстановяване, подписано с квалифициран електронен подпис, до компетентния орган по възстановяването в държавата членка по възстановяване. Подаването се извършва посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, чрез:
- въвеждане на данните през приложението, или
- подаване на предварително създаден файл с формат и структура съгласно приложение № 1 на наредбата.
Искането се подава от лицето или от упълномощено от него лице. Съгласно чл. 14, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № Н-9/2009 г., искането се счита за подадено само ако съдържа цялата информация по чл. 15 от наредбата.
Съгласно чл. 15, параграф 1 от Директива 2008/9/ЕО, правото на възстановяване на ДДС се упражнява не по-късно от 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване. Периодът на възстановяване е не повече от една календарна година и не по-малко от три календарни месеца. Съгласно чл. 16 от Директива 2008/9/ЕО, заявленията за възстановяване могат да се отнасят и до срок по-кратък от три месеца, когато този срок представлява остатък от календарната година.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г., правата и задълженията на лицето, претендиращо възстановяване на данъка, както и периодите за упражняване на правото на възстановяване, се уреждат от законодателството на държавата членка по възстановяване.
В тази връзка се отбелязва, че не е от компетентността на Националната агенция за приходите да изразява становище по прилагането на законодателството на друга държава членка на ЕС.
Извод: Процедурата по възстановяване на ДДС за закупени стоки и получени услуги в друга държава членка се осъществява по реда на чл. 13 - чл. 16 от Наредба № Н-9/16.12.2009 г. чрез електронно искане през WEB-приложението на НАП, но конкретните условия, права, задължения и срокове за възстановяване се определят от законодателството на държавата членка по възстановяване (в случая - Словакия), по което НАП не е компетентна да дава становища.
