Изх. № 53-04-771
18.12.2023г.
ЗДДС - чл. 45
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
През 2023 г. представляваното от Вас дружество е придобило недвижими имоти - офиси, построени в сграда, въведена в експлоатация с удостоверение от 2015 г. Дружеството възнамерява да промени предназначението на придобитите имоти в апартаменти по реда на чл. 147а от Закона за устройство на територията(ЗУТ), без извършване на никакви строително-монтажни дейности по тях. След приключване на процедурата за обектите ще бъдат издадени разрешения за промяна на предназначението, без да подлежат на въвеждане в експлоатация, след което дружеството възнамерява да ги продаде като жилища - апартаменти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- След получаването на разрешения за промяна на предназначението следва ли апартаментите да бъдат третирани като части от нова сграда за целите на ЗДДС, съответно извършваните доставки да бъдат третирани като облагаеми?
- Има ли дружеството право да избере доставките да бъдат третирани като освободени?
При така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
Третирането за целите на ЗДДС на доставките на сгради и части от тях се подчинява на правилата, регламентирани в чл. 45 от ЗДДС, §1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност(ДР на ЗДДС) и чл. 44 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС). Подробно тези въпроси са разгледани от изпълнителния директор на НАП в указание изх. №91-00-261/04.09.2007 г., достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Видно от разпоредбите на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС, "нови сгради" са сградите:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
Видно от тези разпоредби, за да е налице нова сграда по смисъла на ЗДДС, е необходимо осъществяването на фактически състав, включващ извършването на строително-монтажни работи (СМР) и удостоверяване на резултатите от тях чрез издаване на съответния документ - протокол за констатиране на завършването на грубия строеж по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация. В конкретния случай нито един от елементите, очертани в тези разпоредби, няма да е налице.
Доколкото става въпрос за отделни самостоятелни обекти от сграда, най-близка до изложената фактическа обстановка е хипотезата на §1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДС. Същата обаче отново предполага извършването на СМР (надстрояване или допълващо застрояване), в резултат на които се обособява нов обект, и издаване на ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че в конкретния случай няма да бъдат извършвани СМР, нито ще има резултати от такива, подлежащи на удостоверяване с някой от документите, посочени в разпоредбите на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС. От това следва, че няма правно основание обектите, които дружеството възнамерява да продаде, да бъдат третирани като нови сгради или части от такива по смисъла на ЗДДС, следователно налице е възможността доставките с предмет тези имоти да бъдат третирани като освободени от облагане по реда на закона. В тези случаи, с разпоредбата на чл. 45, ал. 7, законът предоставя на доставчика възможност да избере да третира такива доставки като облагаеми чрез посочване на размера на дължимия данък на отделен ред в издадената фактура.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: през 2023 г. дружеството е придобило недвижими имоти - офиси, разположени в сграда, въведена в експлоатация с удостоверение от 2015 г. Дружеството възнамерява да промени предназначението на придобитите имоти в апартаменти по реда на чл. 147а от Закона за устройство на територията, без да извършва каквито и да е строително-монтажни дейности по тях. След приключване на процедурата за обектите ще бъдат издадени разрешения за промяна на предназначението, без да подлежат на ново въвеждане в експлоатация, след което дружеството възнамерява да ги продаде като жилища - апартаменти.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: След получаването на разрешения за промяна на предназначението следва ли апартаментите да бъдат третирани като части от нова сграда за целите на ЗДДС, съответно извършваните доставки да бъдат третирани като облагаеми?
Въпрос 2: Има ли дружеството право да избере доставките да бъдат третирани като освободени?
С оглед на тясната връзка между въпросите се изразява едно общо становище.
Третирането за целите на ЗДДС на доставките на сгради и части от тях се подчинява на правилата на чл. 45 от Закона за данък върху добавената стойност, § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС и чл. 44 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност. Посочва се, че тези въпроси са разгледани подробно в указание на изпълнителния директор на НАП изх. № 91-00-261/04.09.2007 г., достъпно в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС "нови сгради" са сградите:
- а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
- б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, или
- в) които отговарят на следните условия:
- аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията, и
- бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията.
От тези разпоредби следва, че за да е налице "нова сграда" по смисъла на ЗДДС, е необходимо да е осъществен фактически състав, включващ:
- извършване на строително-монтажни работи, и
- удостоверяване на резултатите от тях чрез издаване на съответния документ - протокол за констатиране на завършването на грубия строеж по чл. 181, ал. 3 от ЗУТ, разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.
В конкретния случай нито един от тези елементи няма да е налице.
Тъй като се касае за отделни самостоятелни обекти от сграда, най-близка до изложената фактическа обстановка е хипотезата на § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДС. Тази хипотеза обаче също предполага извършване на строително-монтажни работи (надстрояване или допълващо застрояване), в резултат на които се обособява нов обект, както и издаване на ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация.
От изложената фактическа обстановка е видно, че в случая няма да бъдат извършвани строително-монтажни работи, нито ще има резултати от такива, които да подлежат на удостоверяване с някой от документите, посочени в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС.
От това се прави извод, че няма правно основание обектите, които дружеството възнамерява да продаде, да бъдат третирани като нови сгради или части от такива по смисъла на ЗДДС. Следователно е налице възможност доставките с предмет тези имоти да бъдат третирани като освободени от облагане по реда на закона.
В тези случаи, съгласно чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, законът предоставя на доставчика възможност да избере да третира такива доставки като облагаеми, като посочи размера на дължимия данък на отделен ред в издадената фактура.
Извод: Апартаментите, получени след промяна на предназначението на офисите без извършване на строително-монтажни работи и без ново въвеждане в експлоатация, не се третират като части от нова сграда по смисъла на ЗДДС; доставките им могат да бъдат третирани като освободени, като дружеството има право по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да избере те да бъдат третирани като облагаеми чрез начисляване на данък във фактурата.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че ако в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от описаната, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не е приложимо, ако при контролно производство по ДОПК се установят различни факти от посочените в запитването, като в такъв случай не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
