ОТНОСНО: Прилагане на ЗДДС.
В Дирекция ОДОП Пловдив постъпи писмено запитване с вх. № ..................../04.05.2016 г.,относно прилагане на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството се занимава с производство на синтетични полиамидни и полиестерни конци. За подобряване на производството си ще се изгради климатична инсталация. За целта е необходимо да се закупи чилърна система, която в България не се предлага. Дружеството е регистрирано по ЗДДС в България. Същото закупува чилърна система от турска фирма с регистрация в Турция, която от своя страна закупува системата от италианска фирма с регистрация за целите на ДДС в Италия. Условията на доставка са франко склада на италианската фирма, т.е. чилърната система се намира в Италия в склада на италианската фирма и българското дружество трябва да организира и заплати транспорта й от Италия до България. Българското дружество ще получи фактура за доставка на чилърната система от турската фирма без митническа декларация и транспортни документи. На ЧМР товарителницата за изпращач ще е посочена италианската фирма, а за получател българската. Ще има и фактура за транспорт от транспортната фирма от Италия до България.
Зададен е следният въпрос: При условие, че чилъра се транспортира от Италия до България без да напуска границите на ЕС и с наличие на горепосочените документи , кой от всички участници в сделката трябва да начисли и плати ДДС и как се формират документите за начисляване на ДДС?
В отговор на поставеният от Вас въпрос, изразявам следното становище:
Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. По смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което ще получите отговор единствено за Вашите задължения като данъчно задължено лице.
Вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /чл. 13, ал. 1 от ЗДДС/.
За да е приложим режимът, установен за ВОП, за дадена доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:
- доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на ВОД;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка. ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато същият е от или за сметка на получателя.
Тъй като доставчик на стоките /чилърна система/ е турска фирма са възможни две хипотези.
При първата хипотеза, ако турската фирма е лице, което не е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, за Вас не е налице вътреобщностно придобиване и не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Във втората хипотеза, при условие, че турската фирма е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка /налице е валиден ДДС номер/ за Вас ще са изпълнени условията, регламентирани в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, т.е. ще е налице вътреобщностно придобиване. На основание чл. 84 от ЗДДС, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Данъкът се начислява, като се издава протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС. Протоколът следва да съдържа реквизитите посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Дружеството, регистрирано по ЗДДС в България, произвежда синтетични полиамидни и полиестерни конци и за подобряване на производството ще изгради климатична инсталация. За целта трябва да закупи чилърна система, която не се предлага в България.
Българското дружество закупува чилърната система от турска фирма с регистрация в Турция. Турската фирма от своя страна закупува системата от италианска фирма, регистрирана за целите на ДДС в Италия. Условията на доставка са франко склада на италианската фирма, т.е. чилърната система се намира в Италия в склада на италианската фирма и българското дружество трябва да организира и заплати транспорта от Италия до България.
Българското дружество ще получи фактура за доставка на чилърната система от турската фирма, без митническа декларация и транспортни документи. В ЧМР товарителницата като изпращач ще бъде посочена италианската фирма, а като получател - българското дружество. Ще има и фактура за транспорт от транспортната фирма за превоза от Италия до България.
Въпрос: При условие, че чилърът се транспортира от Италия до България, без да напуска границите на ЕС, и при наличие на горепосочените документи, кой от всички участници в сделката трябва да начисли и плати ДДС и как се формират документите за начисляване на ДДС?
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ДОПК, правата на задължените лица включват, по смисъла на т. 2 и т. 5 от същия член, правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, както и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им и да получават информация за публичните си задължения и за сроковете за заплащане на дължимите данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от ДОПК, поради което се дава отговор единствено относно задълженията на запитващото лице като данъчно задължено лице.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване (ВОП) е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът за ВОП за дадена доставка на стоки, трябва кумулативно да са изпълнени следните условия:
- доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка към датата на данъчното събитие на вътреобщностната доставка;
- предмет на вътреобщностното придобиване са стоки;
- придобиването е възмездно;
- стоките се транспортират до територията на страната от територията на друга държава членка.
ВОП е налице както когато транспортът се осъществява от или за сметка на доставчика, така и когато е от или за сметка на получателя.
В разглеждания случай доставчик на стоките (чилърната система) за българското дружество е турската фирма. В тази връзка са възможни две хипотези:
Първа хипотеза
Турската фирма не е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка.
При това положение за българското дружество не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и за него не възниква задължение за начисляване на ДДС на това основание.
Извод: Ако турската фирма не е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на ДДС като вътреобщностно придобиване.
Втора хипотеза
Турската фирма е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка и разполага с валиден ДДС номер.
В този случай за българското дружество са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС и е налице вътреобщностно придобиване.
На основание чл. 84 от ЗДДС, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС, данъкът се начислява чрез издаване на протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Протоколът трябва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Извод: Ако турската фирма е регистрирана за целите на ДДС в друга държава членка и има валиден ДДС номер, за българското дружество е налице вътреобщностно придобиване, при което ДДС е изискуем от българското дружество и се начислява с протокол по чл. 117 от ЗДДС в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем.
