1_ИТ-00-30/18.03.2015 г.
Чл.26, 30, 31 и 50 от ЗДДФЛ
Чл.1 и 2 от ТЗ
Чл.113 от ЗТ
Относно:Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП - ......... с вх. №.2015 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Физическо лице, което няма регистрация по Закона за регистър булстат и Закона за търговския регистър, отдава за летния сезон самостоятелни стаи с категоризация три звезди.
В тази връзка поставяте въпроса по кой ред и в кои приложения на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ трябва да се посочи доходът от извършваната дейност?
Предвид гореизложеното, изразяваме настоящето становище, съобразено с относимата нормативна уредба:
Търговският закон (ТЗ) в чл.1, ал.1, т.13 регламентира, четърговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги.
Не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища (чл.2, т.3 от ТЗ).
Условията за упражняване на хотелиерство са регламентирани в Закон за туризма (ЗТ). Съгласно чл.113, ал.2 от закона, хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище.
Легална дефиниция на понятието "обитавано жилище" липсва в ТЗ. Тя се съдържа в §1, т.87 ДР на Закона за туризма - обитавано жилище е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
По смисъла на §1, т.28 ДР на ЗТ под "стаи за гости" следва да се има предвид до 5 стаи - самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
Следователно, ако извършващото хотелиерски услуги физическо лице не е търговец по смисъла на ТЗ и действително обитава жилището, където се намират стаите за гости, при определянето на облагаемия му доход следва да се прилагат разпоредбите на чл.31 и чл.32 от ЗДДФЛ, който се декларира в Приложение 4 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
По отношение на поставения въпрос следва да имате предвид, че ако не е изпълнено някое от посочените по-горе условия ще се счете, че хотелиерските услуги се извършват от физическо лице в качеството на търговец, като доходите от тази дейност следва да се третират като доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и да се облагат по общият ред на Раздел ІІ от Глава пета на ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ изрично урежда, че по реда на ал.1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическото лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. В този случай, облагаемият доход ще се декларира в Приложение 2 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Обръщаме Ви внимание, че независимо от броя на звездите с които са категоризирани стаите за гости, лицата извършващи хотериерска дейност са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Физическо лице, което няма регистрация по Закона за регистър БУЛСТАТ и по Закона за търговския регистър, отдава за летния сезон самостоятелни стаи с категоризация три звезди.
Въпрос: По кой ред и в кои приложения на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ трябва да се посочи доходът от извършваната дейност?
Съгласно чл.1, ал.1, т.13 от ТЗ търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги.
Съгласно чл.2, т.3 от ТЗ не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.
Условията за упражняване на хотелиерство са регламентирани в Закона за туризма. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗТ хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ, когато те са част от обитаваното от него жилище.
В ТЗ липсва легална дефиниция на понятието "обитавано жилище". Такава е дадена в §1, т.87 от ДР на ЗТ - "обитавано жилище" е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
Съгласно §1, т.28 от ДР на ЗТ под "стаи за гости" се разбират до 5 стаи - самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
Следователно, когато физическо лице извършва хотелиерски услуги, не е търговец по смисъла на ТЗ и действително обитава жилището, в което се намират стаите за гости, при определяне на облагаемия доход се прилагат разпоредбите на чл.31 и чл.32 от ЗДДФЛ. Този доход се декларира в Приложение 4 на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
Извод: Когато лицето не е търговец по смисъла на ТЗ и стаите за гости са част от обитаваното от него жилище, доходът от хотелиерските услуги се облага по реда на чл.31 и чл.32 от ЗДДФЛ и се декларира в Приложение 4 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Ако не е изпълнено някое от посочените по-горе условия, се приема, че хотелиерските услуги се извършват от физическо лице в качеството му на търговец. В този случай доходите от дейността се третират като доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и се облагат по общия ред на Раздел II от глава пета на ЗДДФЛ.
Съгласно чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ по реда на ал.1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. В този случай облагаемият доход се декларира в Приложение 2 на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Извод: Когато не са изпълнени условията за нетърговец (стай за гости до 5, част от обитавано жилище, лицето действително живее там), доходът от хотелиерската дейност се третира като доход от стопанска дейност на търговец по смисъла на ТЗ и се декларира в Приложение 2 към ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, като се облага по реда на раздел II от глава пета на ЗДДФЛ, включително и когато лицето не е регистрирано като ЕТ.
Независимо от броя на звездите, с които са категоризирани стаите за гости, лицата, извършващи хотелиерска дейност, са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Извод: Категоризацията по брой звезди не влияе върху осигурителния статус - всички лица, извършващи хотелиерска дейност, са самоосигуряващи се по КСО.
