Изх. №20-00-499/07.08.2023 г.
ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 3
ЗЗО - чл. 40, ал. 5
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-499/21.07.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Имате регистрация в бюрото по труда като безработна, търсеща работа. Работите без трудово правоотношение като учител-лектор. Твърдите, че възложителят удържа от възнагражденията Ви задължителни осигурителни вноски, но при направена справка в НАП сте установили, че сте с прекъснати здравноосигурителни права.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли възложителят да удържа и внася здравноосигурителни вноски върху изплащаните възнаграждения без трудово правоотношение?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса(НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно ал. 1, т. 1 и т. 2 от цитираната разпоредба, всички български граждани, които не са граждани и на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България са задължително осигурени в НЗОК. Задължението за осигуряване възниква за всички български граждани от влизането на закона в сила (основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗО).
Редът, по който следва да се внасят здравноосигурителни вноски за различните категории здравноосигурени лица е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО.
Здравното осигуряване на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а", от ЗЗО,за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от закона и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Ако лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2а от ЗЗО, вноските се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение (основание чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗЗО).
На основание чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за тези лица се внасят в съотношението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от закона от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Видно от цитираната разпоредба за лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО, здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на разходите за дейността по Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).
Когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Възложителите на работата в тези случаи не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнаграждения, а лицата сами следва да внасят здравноосигурителните си вноски.
По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Законазабюджетанадържавното обществено осигуряване(ЗБДОО). В случай че през годината са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход, съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Тези лица имат задължение да подават декларация обр. №7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО" в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и избрания осигурителен доход.
Предвид гореизложеното, за времето, през което сте полагали труд без трудово правоотношение с получено месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността и не сте била осигурена на друго основание през съответния месец, дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В случай, че за тези периоди възложителят е начислявал и внасял задължителни осигурителни вноски върху изплатените Ви възнаграждения без трудово правоотношение, същите са недължимо внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК).
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията.
Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановянане се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за взстановяване , освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК).
Писменото искане за прихващане или възстановянане следва да бъде подадено в компетентната ТД на НАП. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, компетентна ТД на НАП за физическите лица, включително едноличните търговци, е териториалната дирекция по постоянен адрес.
В заключение следва да се отбележи, че преценката относно дължимостта на осигурителните вноски се осъществява от органа по приходите на компетентната ТД на НАП, съобразно нормативните актове по осигурителното законодателство.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: лицето е регистрирано в бюрото по труда като безработно, търсещо работа. Полагало е труд без трудово правоотношение като учител-лектор. Твърди, че възложителят удържа от възнагражденията му задължителни осигурителни вноски, но при справка в НАП е установено, че здравноосигурителните му права са прекъснати.
Въпрос: Следва ли възложителят да удържа и внася здравноосигурителни вноски върху изплащаните възнаграждения без трудово правоотношение?
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани и на друга държава, както и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България. Задължението за осигуряване възниква за всички български граждани от влизането на закона в сила, на основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗО.
Редът за внасяне на здравноосигурителните вноски за различните категории здравноосигурени лица е регламентиран в чл. 40 от ЗЗО. Здравното осигуряване на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, е уредено в чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "а" от ЗЗО, за лицата, работещи без трудово правоотношение, които не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Ако лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 и 2а от ЗЗО, здравноосигурителните вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение, на основание чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "б" от ЗЗО.
На основание чл. 40, ал. 1, т. 3, буква "в" от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за лицата, работещи без трудово правоотношение, се внасят в съотношението по чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО от възложителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
От цитираната разпоредба следва, че за лицата, които работят без трудово правоотношение и не подлежат на осигуряване на друго основание по ЗЗО, здравноосигурителни вноски се внасят, ако полученото възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на разходите за дейността по Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Когато работещите без трудово правоотношение, които не се осигуряват на друго основание по ЗЗО, получават възнаграждение (от един или повече възложители) за календарния месец по-ниско от минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, те се осигуряват сами по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. В тези случаи възложителите на работата не удържат и не внасят здравноосигурителни вноски за изплатените от тях възнаграждения, а лицата сами внасят здравноосигурителните си вноски.
По силата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски на друго основание и не подлежат на осигуряване от държавния бюджет, дължат здравноосигурителни вноски. Вноските са за тяхна сметка и се внасят до 25-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, върху месечен осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
В случай че през годината тези лица са получили доходи, подлежащи на данъчно облагане, те извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за подаване на тази декларация.
Лицата по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО имат задължение да подават декларация обр. №7 "Данни за възникване на задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски и за избрания осигурителен доход на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО" в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите. В декларацията посочват, че ще се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО и избрания осигурителен доход.
Предвид изложеното, за времето, през което сте полагали труд без трудово правоотношение с получено месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, и не сте била осигурена на друго основание през съответния месец, дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
Извод: Възложителят не следва да удържа и внася здравноосигурителни вноски за възнагражденията без трудово правоотношение, когато след приспадане на разходите за дейността месечният доход е под минималната работна заплата и лицето не е осигурено на друго основание; в тези случаи лицето само дължи вноски по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
В случай че за тези периоди възложителят е начислявал и внасял задължителни осигурителни вноски върху изплатените Ви възнаграждения без трудово правоотношение, тези вноски са недължимо внесени и могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На основание чл. 128, ал. 1 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията. Прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка, съгласно чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Писменото искане за прихващане или възстановяване следва да бъде подадено в компетентната териториална дирекция на НАП. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК, за физическите лица, включително едноличните търговци, компетентна е териториалната дирекция по постоянен адрес.
Извод: Недължимо внесените здравноосигурителни вноски могат да бъдат прихванати или възстановени по реда на чл. 128 и чл. 129 от ДОПК, въз основа на писмено искане до компетентната ТД на НАП в 5-годишен срок.
В заключение се посочва, че преценката относно дължимостта на осигурителните вноски се извършва от органа по приходите на компетентната териториална дирекция на НАП, съобразно нормативните актове по осигурителното законодателство. Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Окончателната преценка за дължимостта на вноските се прави от компетентния орган по приходите в рамките на производство по ДОПК, като настоящото становище има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различна установена фактическа обстановка.
