НАП: Осигурителни и здравноосигурителни вноски за наети чуждестранни граждани при трудова дейност в България

Изх. № М-94-К-333

Дата: 28. 07. 2023 год.

Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11(1);

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 5, ал. 4;

КСО, чл. 6, ал. 2;

КСО, чл. 10, ал. 1;

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;

ЗЗО, чл. 39, ал. 1;

ЗЗО, чл. 39, ал. 2;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 5;

ЗДДФЛ, чл. 5;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2.

ОТНОСНО: прилагане на данъчното и осигурителното законодателство при наемане в България на гражданин на Латвия и гражданка на Фиджи

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №М-94-К-333/10.07.2023 г., е изложена следната фактическа обстановка:

Български клон на чуждестранно юридическо лице наема работник, гражданин на Латвия с продължително пребиваване в България.

Също има лице, гражданка на Фиджи с продължително пребиваване, като представляващ на клон.

Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Какви данъци и осигурителни вноски трябва да бъдат платени по трудов договор с гражданин на Латвия?

2. Какъв вид на договор (трудов/граждански/ДУК) може да бъде сключен с представляващо клон лице - гражданка на Фиджи? Какви данъци и задължителни осигурителни вноски трябва да бъдат платени по този договор?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените въпроси, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, Ви уведомявам следното:

1. По прилагане на осигурителното законодателство:

Въпросите, които поставяте са много общо формулирани, което предполага разглеждането на различни хипотези, касаещи задължителното осигуряване на лицата в България. В тази връзка изразявам само принципно становище по поставените въпроси.

1. Спрямо гражданина на Латвия:

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

На основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава членка.

За да се установи дали е налице основание за задължително осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него осигурително законодателство.

Основното правило при определяне на приложимото законодателство е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си. Предвид това, ако гражданинът на Латвия извършва трудова дейност единствено на територията на България, то за периода на трудова заетост спрямо него е приложимо българското осигурително законодателство и всички задължителни осигурителни вноски са дължими в България съгласно българските правни разпоредби.

В тази връзка, по отношение дължимостта на осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), следва да имате предвид, че упражняването на трудовата дейност е една от основните предпоставки за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на КСО. Като основен принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от същия кодекс, а именно осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването на тази дейност. С разпоредбите на чл. 4 и чл. 4а на кодекса се определят лицата, които подлежат на осигуряване във връзка с упражняваната от тях трудова дейност. На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.

Видно от посочените разпоредби, за да подлежат на осигуряване въпросните лица е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно следните условия:

- да извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по смисъла на КСО и

- да попадат в обхвата на разпоредбите на КСО, с които се определят лицата, подлежащи на осигуряване. В случая, видно от фактическата обстановка лицето попада в обхвата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.

Задължителното осигуряване за ДОО на работниците и служителите се провежда съгласно чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 от КСО.

На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година (аргумент чл. 6, ал. 3 от КСО).

Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО.

По отношение на задължителното здравно осигуряване на лицето в България следва да имате предвид, че свързаните със здравното осигуряване обществени отношения са регламентирани със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят върху доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО.

Не на последно място е необходимо да се има предвид, че осигурителят/осигуряващият, в качеството си на лице, което има задължение да внесе задължителните осигурителни вноски, е длъжен да представи в компетентната териториална дирекция на НАП данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО и чл. 39, ал. 1 и 2 от ЗЗО. Данните се подават по реда на Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/17.12.2019 г.).

1. Спрямо гражданката на Фиджи:

Въпросът, който задавате, относно вида на договора, който можеда бъде сключен с представляващо клон лице, не е от компетентността на НАП.

По отношение на дължимостта на задължителни осигурителни вноски в България за въпросното лице становището обхваща хипотезата, при която по отношение на него не се прилагаРегламент (ЕО) №883/2004.

Следва да имате предвид, че към настоящия момент между Република България и Фиджи няма сключена спогодба в сферата на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски следва да се прилага българското осигурително законодателство в неговата цялост.

КСО не разграничава лицата в зависимост от тяхното гражданство и местоживеене, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване - за един или повече осигурени социални рискове по българското законодателство.

В тази връзка, в случай че лицата извършват трудова дейност, те подлежат на задължително социално осигуряване на съответното основание по чл. 4 от КСО и задължителните осигурителни вноски за ДОО се дължат по съответния ред.

Също следва да се има предвид разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО по отношение на осигурителните вноски за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

За да възникне задължение за здравно осигуряване за дадено лице, то следва да е в обхвата на задължително осигурените по ЗЗОлица. Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от същия закон. Лица, които не са български граждани, са задължително осигурени в НЗОК при наличие на определени условия, регламентирани в закона.

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

На основание чл. 23 от Закона за чужденците в Република България(ЗЧРБ) чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно.

Видно от фактическата обстановка и приложения документ, посоченото в запитването Ви лице е със статут на продължително пребиваващ в България, поради което то не попада в обхвата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и не подлежи на задължително здравно осигуряване в България.

В случай че се установят факти и обстоятелства, различни от описаните в запитването Ви, те могат да дадат основание за становище, различно от изложеното.

1. По прилагане на данъчното законодателство:

Поставените в запитването Ви въпроси са формулирани общо като не е изложена конкретната фактическа обстановка, имаща отношение към прилагането на данъчното законодателство в България. С оглед на това изразявам само принципно становище по поставените въпроси.

Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение във връзка с определянето на дължимия данък по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ). На основание чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

- което има постоянен адрес в България, или

- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или

- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

- чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от същия закон. В този смисъл, ако лицата, посочени в запитването Ви, не се определят като местни по смисъла на ЗДДФЛ, те ще се считат за чуждестранни за целите на данъчния закон и съответно ще са носители на задължението за данъци само за доходи, придобити от източници в България.

На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в страната. Изключение от това правило е регламентирано в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ. На това основание от източник в Република България са и доходите, изброени в посочената разпоредба, в т.ч. възнагражденията по договори за управление и контрол на предприятие (чл. 8, ал. 6, т. 9 от ЗДДФЛ), начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.

От запитването Ви става ясно, че лицето, което е гражданин на Латвия, ще бъде назначено по трудово правоотношение по смисъла на § 1, т. 26, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ, доколкото посоченият в запитването Ви договор ще бъде сключен по реда на Кодекса на труда (КТ). В запитването Ви не е посочено, но може да се предполага, че трудът ще се полага на територията на Република България. В този случай българският клон на чуждестранното юридическо лице ще се счита за работодател по смисъла на § 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ и в това си качество ще е задължен:

- да определя, удържа и внася авансово данък за доходите от трудови правоотношения - при условията и по реда на чл. 42 и свързаните с него разпоредби на ЗДДФЛ;

- да определя годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения - при условията и по реда на чл. 49 и свързаните с него разпоредби на ЗДДФЛ;

- да предоставя информация за изплатените доходи от трудови правоотношения - по реда на чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ.

По отношение на гражданката на Фиджи най-напред следва да се уточни видът на правоотношението, което ще се сключи с нея, като изразяването на становище в тази връзка е извън функционалната компетентност на Националната агенция за приходите, тъй като има характеристиките на правна консултация.

Не на последно място следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, с предимство се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/