ОТНОСНО:Третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на дропшипинг
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи писмено запитване с вх. № 96-00-212/04.10.2023 г., относно третиране по ЗДДС на дропшипинг.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството има интерес към реализиране на търговска дейност по т.нар. "дропшипинг" модел, при който закупува различни видове стоки от Китай, които продава чрез сайт за онлайн търговия - E-bay - САЩ. Стоките не влизат на територията на страната, а китайският търговец ги транспортира директно до крайния получател.
Плащанията по сделките са както следва:
Клиентът заплаща на E-bay, като сайтът му издава съответните документи по сделката. Е-bay прави плащане към дружеството, приспадайки таксите по сделката. Българското дружество заплаща стойността на стоките към китайския търговец.
Поставени са следните въпроси:
1. Как трябва да се отрази правилно счетоводно дадената сделка?
2. Къде следва да бъде заплащан дължимият ДДС за осъществяваните доставки и съответно за получените от дружеството суми?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Въпросът засяга прилагането на счетоводното законодателство.
В Устройствения правилник на Министерство на финансите е регламентирано правомощие на Дирекция "Данъчна политика" да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Запитването в тази част е препратено за отговор по компетентност в Дирекция "Данъчна политика", Министерство на финансите.
По втори въпрос:
Предвид обстоятелството, че в запитването не сте изяснили къде са установени получателите, дали са данъчно задължени лица или данъчно незадължени лица, както и условията за доставка, становището има принципен характер.
Данъчното третиране на доставките, извършвани от българското дружество и изискуемостта на данъка за същите са в зависимост от мястото им на изпълнение.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
Предвид обстоятелството, че българската фирма извършва доставки на стоки, които се изпращат или транспортират директно към клиента от територията на Китай, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на стока е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Тези с доставки са с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В случай че се осъществява въвеждане на стоки от трета страна на територията на Европейския съюз, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, е на територията на държавата членка на вноса на стоката. Мястото на изпълнение на последващата доставка е на територията на държавата членка на вноса на стоката.
Следва да имате предвид, че съгласно чл. 152, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени, от данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс, когато е установено на територията на ЕС и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро.
Чл. 157а от ЗДДС регламентира специална регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии.
Ако дружеството отговаря кумулативно на условията, визирани в чл. 157а, ал. 1 от ЗДДС, същото има право да се регистрира за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (IOSS). В тази връзка следва да имате предвид, че за доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 5, извършени от регистрирано по глава осемнадесета от закона лице, данъкът е дължим в държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството има интерес да осъществява търговска дейност по модел "дропшипинг", при който закупува различни видове стоки от Китай и ги продава чрез сайт за онлайн търговия E-bay - САЩ. Стоките не влизат на територията на страната, а китайският търговец ги транспортира директно до крайния получател.
Плащанията по сделките се извършват както следва:
- Клиентът заплаща на E-bay, като сайтът издава съответните документи по сделката.
- E-bay извършва плащане към дружеството, като приспада таксите по сделката.
- Българското дружество заплаща стойността на стоките на китайския търговец.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как трябва да се отрази правилно счетоводно дадената сделка?
Въпрос 2: Къде следва да бъде заплащан дължимият ДДС за осъществяваните доставки и съответно за получените от дружеството суми?
По първи въпрос
Въпросът засяга прилагането на счетоводното законодателство. В Устройствения правилник на Министерство на финансите е предвидено правомощие на Дирекция "Данъчна политика" да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство.
Запитването в тази част е препратено за отговор по компетентност в Дирекция "Данъчна политика", Министерство на финансите.
Извод: НАП не дава отговор по счетоводното третиране, тъй като това е в компетентността на Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите и запитването е препратено там.
По втори въпрос
Предвид това, че в запитването не е уточнено къде са установени получателите, дали са данъчно задължени или данъчно незадължени лица, както и какви са условията за доставка, становището има принципен характер.
Данъчното третиране на доставките, извършвани от българското дружество, и изискуемостта на данъка за тях зависят от мястото на изпълнение на доставките.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
Предвид обстоятелството, че българската фирма извършва доставки на стоки, които се изпращат или транспортират директно към клиента от територията на Китай, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката на стока е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя. Тези доставки са с място на изпълнение извън територията на страната.
Съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната.
В случай че се осъществява въвеждане на стоки от трета страна на територията на Европейския съюз, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 17, ал. 5 от ЗДДС. Място на изпълнение при доставка на стока от вносителя, определен като платец на данъка върху добавената стойност, за която изпращането или транспортът на стоката започва от територията на трета страна или територия, е на територията на държавата членка на вноса на стоката. Мястото на изпълнение на последващата доставка е на територията на държавата членка на вноса на стоката.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 152, ал. 5, т. 1 от ЗДДС, режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии, може да се прилага за стоки под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро, с изключение на акцизни стоки, когато:
- вносът им се осъществява в която и да е държава членка и независимо за коя държава членка са предназначени,
- от данъчно задължено лице, включително което управлява електронен интерфейс,
- когато е установено на територията на ЕС и извършва дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС, внасяни от трети страни или територии под формата на пратки със собствена стойност, ненадвишаваща левовата равностойност на 150 евро.
Чл. 157а от ЗДДС регламентира специална регистрация за прилагане на режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии. Ако дружеството отговаря кумулативно на условията, посочени в чл. 157а, ал. 1 от ЗДДС, то има право да се регистрира за режим за дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети страни или територии (IOSS).
В тази връзка следва да се има предвид, че за доставки, за които се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 5 от ЗДДС, извършени от регистрирано по глава осемнадесета от закона лице, данъкът е дължим в държавата членка по потребление, където е мястото на изпълнение на доставката.
Извод: Доставките на стоки, изпращани директно от Китай до клиента, са с място на изпълнение извън територията на страната по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и за тях не се начислява ДДС по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. При въвеждане на стоки от трета страна на територията на ЕС мястото на изпълнение е в държавата членка на вноса по чл. 17, ал. 5 от ЗДДС, като при условията на чл. 152, ал. 5 и чл. 157а от ЗДДС може да се прилага режим IOSS и данъкът е дължим в държавата членка по потребление.
Заключителни бележки
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентична с описаната фактическа обстановка и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
