ОТНОСНО:Третиране на допълнително здравно застраховане от работодател по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-151/08.07.2024 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Във връзка с предстоящо допълнително здравно застраховане на всички служители на фирма Х в еднакъв размер до 60 лв. месечно, възниква следния казус: служител, осигурен в три фирми - в Х на 1 час, в Y на 8 часа и в Q на 1 час, е застрахован с допълнително здравно застраховане във фирма Y.
Застрахователят не може да направи 3 застраховки на едно и също ЕГН и издава удостоверение на лицето, че е застраховано по полица № ААААА на фирма Y.
Служителят представя пред другите двама работодатели Х и Q това удостоверение и подписва декларация, че се отказва от допълнително здравно застраховане в тези две фирми.
Поставяте въпроса:
В така описаната ситуация ще бъде ли изпълнено условието за общодостъпност на социалната придобивка до всички работници и служители, включително по договор за управление и контрол в еднакъв размер във фирми Х и Q? В случай че това не е достатъчно или е в противоречие на закона молите за инструкции как е нужно да се постъпи в такава ситуация?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство изразявам следното становище:
Съгласно чл. 204, т. 2, буква "а" от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Текстът на чл. 208 от ЗКПО регламентира изключение от горната разпоредба - освобождават се от облагане с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" от закона в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 208 от ЗКПО на първо място разходите трябва да попадат в обхвата на дефиницията за "социални разходи, предоставени в натура", дадена с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
За целите на данъчното облагане в § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО е дадена дефиниция за социални разходи, предоставени в натура, в която се съдържат критериите, които трябва да са изпълнени едновременно, за да могат определени социални придобивки да се третират по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО.
Според текста на дефиницията "социални разходи, предоставени в натура" са: отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да може да се ползват по право от всички тях. В определението законодателят изрично е предвидил, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя, и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От особена важност е изясняването на критерия "общодостъпност" на социалната придобивка. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, трябва да е налице възможност тя да се ползва от всички наети лица, тоест да може да се ползва по право от всички тях.
Решението на Общото събрание на работници и служители или на ръководството на дружеството трябва да съдържа параметри, обуславящи социалната придобивка като: стойността на социалният разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи физически лица. В този смисъл, при предоставянето на социалната придобивка в натура, не следва да бъде извършвано диференциране на физическите лица - ползватели, за да бъде изпълнен критерият за "достъпност". Критерият за достъпност изисква размерът на социалната придобивка да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение, от броя отработени дни или други условия, поставени от работодателя.
В посочената от Вас фактическа обстановка се сочи, че застрахователят не може да направи 3 застраховки на едно и също ЕГН и по тази причина е издал удостоверение на лицето, служител и на трите фирми, че е застраховано по полица № ААААА на фирма Y. Това е обективно обстоятелство, пречещо на ползването на допълнително здравно осигуряване в повече от една фирма. След като служителят е представил пред двамата работодатели Х и Q това удостоверение и е подписал декларация, че се отказва от допълнително здравно застраховане, работодателят (фирма Х) не е ограничил възможността на този служител да получи социална придобивка - допълнително здравно застраховане и не е нарушил изискването за общодостъпност.
Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО "доброволно здравно осигуряване" е това по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ, където е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава членка на Европейския съюз, на друга държава страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
От представената информация не става ясно дали застрахователният продукт попада в определението за доброволно здравно осигуряване. В случай че той е такъв и са спазени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, дружеството е в правото си да приложи нормата на чл. 208 от ЗКПО, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от закона. Съгласно тази разпоредба данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, т. 2, буква "а" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика. Данъкът е окончателен.
Ако е нарушено изискването за общодостъпност, разходите по сключения договор за допълнително здравно осигуряване не попадат в определението за социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Те не се третират като социални разходи и не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 9 на ЗДДФЛ. На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е описана следната фактическа обстановка: предстои допълнително здравно застраховане на всички служители на фирма Х в еднакъв размер до 60 лв. месечно. Налице е служител, осигурен в три фирми - в Х на 1 час, в Y на 8 часа и в Q на 1 час, който вече е застрахован с допълнително здравно застраховане във фирма Y. Застрахователят не може да сключи три застраховки на едно и също ЕГН и издава удостоверение на лицето, че е застраховано по полица № ААААА на фирма Y. Служителят представя това удостоверение пред другите двама работодатели - Х и Q, и подписва декларация, че се отказва от допълнително здравно застраховане в тези две фирми.
Въпрос: В така описаната ситуация ще бъде ли изпълнено условието за общодостъпност на социалната придобивка до всички работници и служители, включително по договор за управление и контрол, в еднакъв размер във фирми Х и Q?
Въпрос: В случай че това не е достатъчно или е в противоречие на закона, как е нужно да се постъпи в такава ситуация?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се прави следният правен анализ.
Съгласно чл. 204, т. 2, буква "а" от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура за вноски (премии) за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки "Живот" на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно чл. 208 от ЗКПО се предвижда изключение от горната разпоредба - освобождават се от облагане с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, буква "а" от закона в размер до 60 лева месечно за всяко наето лице, когато данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
За да се приложи благоприятният режим на чл. 208 от ЗКПО, на първо място разходите трябва да попадат в обхвата на дефиницията за "социални разходи, предоставени в натура", дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В тази разпоредба е определено, че "социални разходи, предоставени в натура" са отчетени като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол, т.е. да могат да се ползват по право от всички тях.
В същата дефиниция законодателят изрично е предвидил, че не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От особена важност е изясняването на критерия "общодостъпност" на социалната придобивка. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, трябва да е налице възможност тя да се ползва от всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Решението на Общото събрание на работници и служители или на ръководството на дружеството трябва да съдържа параметри, обуславящи социалната придобивка, като например: стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи физически лица.
В този смисъл, при предоставянето на социалната придобивка в натура не следва да бъде извършвано диференциране на физическите лица - ползватели, за да бъде изпълнен критерият за "достъпност". Критерият за достъпност изисква размерът на социалната придобивка да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, от размера на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение, от броя отработени дни или други условия, поставени от работодателя.
В описаната фактическа обстановка е посочено, че застрахователят не може да направи три застраховки на едно и също ЕГН и по тази причина е издал удостоверение на лицето, служител и на трите фирми, че е застраховано по полица № ААААА на фирма Y. Това е обективно обстоятелство, което препятства ползването на допълнително здравно осигуряване в повече от една фирма. След като служителят е представил пред двамата работодатели Х и Q това удостоверение и е подписал декларация, че се отказва от допълнително здравно застраховане, работодателят (фирма Х) не е ограничил възможността на този служител да получи социална придобивка - допълнително здравно застраховане, и не е нарушил изискването за общодостъпност.
Извод: В описаната ситуация условието за общодостъпност на социалната придобивка не се счита за нарушено, тъй като работодателят не е ограничил правото на служителя да получи допълнително здравно застраховане, а невъзможността за сключване на повече от една застраховка е обективно обстоятелство.
Съгласно § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО "доброволно здравно осигуряване" е това по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ. В § 1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ е посочено, че това е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава членка на Европейския съюз, на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на друга държава членка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
От представената информация не става ясно дали застрахователният продукт попада в определението за доброволно здравно осигуряване. В случай че той е такъв и са спазени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, дружеството е в правото си да приложи нормата на чл. 208 от ЗКПО, като се вземе предвид и разпоредбата на чл. 213, ал. 2 от ЗКПО. Съгласно чл. 213, ал. 2 данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, т. 2, буква "а" е превишението на тези разходи над 60 лв. месечно за всяко наето лице.
Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляването и не формират данъчна временна разлика. Данъкът е окончателен.
Извод: При условие че застрахователният продукт представлява доброволно здравно осигуряване по смисъла на § 1, т. 54 от ДР на ЗКПО и са изпълнени изискванията за социални разходи, предоставени в натура, дружеството може да приложи чл. 208 от ЗКПО, като данъчната основа по чл. 213, ал. 2 е превишението над 60 лв. месечно за всяко наето лице, а разходът и данъкът се признават по реда на чл. 206, ал. 1 от ЗКПО.
Ако е нарушено изискването за общодостъпност, разходите по сключения договор за допълнително здравно осигуряване не попадат в определението за социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. В този случай те не се третират като социални разходи и не попадат в изключените от облагане доходи по чл. 24, ал. 2, т. 9 от ЗДДФЛ. На основание чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ тези разходи представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица.
Извод: При нарушено изискване за общодостъпност разходите за допълнително здравно осигуряване не се третират като социални разходи по ЗКПО и представляват облагаем доход от трудови правоотношения по чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището е обвързващо само при идентичност на фактическата обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различни факти в производство по ДОПК.
