НАП: Социално и здравно осигуряване и данъчно облагане на наети по трудов договор граждани на Молдова, Египет и Шри Ланка

Изх. № М-26-Б-418

Дата: 04. 08. 2023 год.

Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, чл. 2;

Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, чл. 3, ал. 1;

Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване, чл. 7, ал. 1;

КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;

КСО, чл. 127, ал. 1;

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 3;

ЗЗО, чл. 33, ал. 1, т. 4б;

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 7;

ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 24;

ЗДДФЛ, чл. 25;

ЗДДФЛ, чл. 42;

ЗДДФЛ, чл. 75.

ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква "а";

ЗДДФЛ, § 1, т. 27.

ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на гражданин на Молдова и граждани на Египет и Шри Ланка

Във Ваше писмо с вх. №..... г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:

Българско дружество наема на срочен трудов договор лице, гражданин на Молдова, с разрешение за сезонна заетост в рамките на 90 дни от Агенция по заетостта. Трудовото правоотношение възниква на 29.06.2023 г. и трудовата дейност се извършва само на територията на България. Лицето не е командировано в България.

Вашето разбиране е, че за граждани на Молдова с краткосрочно пребиваване, не се дължат здравни вноски, което се основава на достъпната информация от сайта на Агенция по заетостта и Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване.

Същото българското дружество възнамерява да сключи срочни трудови договори със срок до 3 год. с работници от Египет и Шри Ланка. Българското дружество и лицата кандидатстват в Дирекция "Миграция" към Министерство на вътрешните работи за "Единно разрешение за пребиваване и работа", което се издава за срок до 3 г. на чужденци, граждани на трети държави (извън Европейския съюз), които кандидатстват за разрешение за пребиваване с цел работа.

Лицата ще осъществяват трудовата дейност само на територията на България, няма да работят по трудови правоотношения за друг работодател и няма да бъдат командировани на територията на България. На работниците (служителите) ще им бъде издаден ЛНЧ.

Поставяте следния въпрос:

Какви са задълженията за социално и здравно осигуряване и данъчно облагане по отношение на служителя - гражданин на Молдова и служителите - граждани на Египет и Шри Ланка?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на описаната фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:

По прилагане на осигурителното законодателство:

• По отношение на гражданина на Молдова:

От 1 септември 2009 г. е в сила Договор между Република България и Република Молдова за социално осигуряване(Договора). Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с Административно споразумение за прилагане на Договора между Република България и Република Молдова за социално осигуряване.

Договорът се прилага на територията на Република България и Република Молдова само по отношение на законодателството, посочено в чл. 2 от него. По отношение на България в материалния обхват на Договора се включва законодателството за държавното обществено осигуряване относно обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, пенсии за осигурителен стаж и възраст и пенсии за инвалидност поради общо заболяване, пенсии за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест, наследствени пенсии, парични обезщетения за безработица и помощ при смърт.

В персоналния обхват на Договора попадат всички лица, които са или са били подчинени на законодателството на едната или на двете договарящи страни (чл. 3, ал. 1 от Договора).

Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Част II от договора (чл. 7 - чл. 12), при условие че е налице трансгранична ситуация (движение по повод трудова активност между договарящите страни, извършвано от лица, попадащи в персоналния обхват на договора).

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.

Съгласно чл. 7, ал. 1 от Договора, лице, наето на територията на една от договарящите страни, е подчинено на законодателството на тази договаряща страна, дори ако то е с местоживеене на територията на другата договаряща страна или ако седалището на работодателя е регистрирано или се намира на територията на другата договаряща страна.

В конкретния случай лицето, за което се отнася запитването, е гражданин на Молдова, който осъществява трудова дейност на територията на България. Неговото положение попада в приложното поле на чл. 7, ал. 1 от Договора и за него е приложимо законодателството на България в областта на социалната сигурност.

Въз основа на горното молдовският гражданин подлежи на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за всички осигурени социални рискове на държавното обществено осигуряване (ДОО) във фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Пенсии", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".

Съгласно 127, ал. 1 от КСО родените след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване и не са направили избор по реда на чл. 4б от кодекса, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

Тъй като в материалния обхват на Договора не е включено законодателството по отношение на вноските за задължително здравно осигуряване, за лицето следва да се приложи общият ред за здравното осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), а именно:

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от ЗЗО. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО е указано, че задължението за осигуряването на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.

Чужденците пребивават в България краткосрочно, продължително, дългосрочно и постоянно съгласно чл. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

В настоящото запитване не е посочен типът на разрешението за пребиваване на гражданина на Молдова. В случай че пребивава краткосрочно или продължително в България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ, то няма да попадне в кръга на задължително осигурените в НЗОК лица и за него няма да се дължат задължителни здравноосигурителни вноски.

• По отношение гражданите на Египет и Шри Ланка:

България няма сключени спогодби/договори в сферата на социалната сигурност с Египет и Шри Ланка.

Обществените отношения в сферата на социалното осигуряване и здравното осигуряване в България се уреждат с КСО, съответно със ЗЗО.

В тази връзка е важно да се отбележи, че упражняването на трудовата дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигуряване по смисъла на КСО и като основен принцип е изведена в чл. 10, ал. 1 от същия кодекс. С чл. 4 от КСО е определен кръгът на лицата, подлежащи на задължително осигуряване по реда на същия кодекс.

За трудовата си дейност на територията на България по сключени срочни трудови договори, гражданите на Египет и Шри Ланка ще подлежат на задължително социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове на ДОО.

Родените след 31 декември 1959 г., които са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване и не са направили избор по реда на чл. 4б от кодекса, задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд.

По отношение на здравното осигуряване е необходимо да се има предвид чл. 33 от ЗЗО, с който е определен кръгът на лицата, задължително осигурени в НЗОК.

В кръга на задължително осигурените в НЗОК лица са чуждите граждани:

- на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България (основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО);

- на които е издадено разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" (основание чл. 33, ал. 1, т. 4б от ЗЗО).

На основание изложеното, в случай че лицата не притежават разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България по смисъла на чл. 23 от ЗЧРБ или разрешение за пребиваване и работа тип "Синя карта на ЕС" и не попадат в друга хипотеза, предвидена в чл. 33, ал. 1 от ЗЗО, то тези лица ще бъдат извън обхвата на задължително осигурените по ЗЗО лица и за тях няма да се дължат задължителни здравноосигурителни вноски по реда на същия закон.

По отношение на данъчното третиране:

Редът за облагане и деклариране на доходите, придобити от физически лица, е регламентиран в Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). По смисъла на чл. 12, ал. 1 от този закон, облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, а облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.

Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).

На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:

1. което има постоянен адрес в България, или

2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или

3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или

4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.

Центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.

Според разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на Република България.

На основание чл. 24 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми, а по силата на чл. 25 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Във връзка с прилагане на цитираните разпоредби следва да се уточни, че понятията "трудови правоотношения" и "работодател" са дефинирани в ЗДДФЛ. По смисъла на § 1, т. 26, букви "а" от допълнителните разпоредби на закона, трудови са правоотношенията с работници и служители по Кодекса на труда. На основание т. 27 от същия параграф "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

В съответствие с чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ). Формираната по този ред месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка от 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимият от служителя авансов данък за доходите от трудови правоотношения. Същият се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, предвид нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ.

По отношение на гражданина на Молдова, с оглед на краткосрочното му пребиваване в България и вероятността да запази статут на чуждестранно лице, за данъчни цели, следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ по силата на която когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ ДИМОВ/