Относно:Плащания от клиенти
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-24 от 27.01.2021 г.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско физическо лице възнамерява да регистрира търговско дружество с ограничена отговорност по реда на Търговския закон (ТЗ) с предмет на дейност търговия на употребявани авточасти. Основното място на извършване на сделките ще бъде във Федерална Република Германия, чрез продажби на чуждестранни физически лица с адрес в Германия.
Плащането по сделките ще се извършва по лична банкова сметка на българското физическо лице в Германия. След плащането по всяка една сделка сумите ще бъдат превеждани от немската лична банкова сметка в разкритата банкова сметка на дружеството в България.
Поставени са следните въпроси:
- Допустимо ли е да се извършват плащания от чуждестранни физически лица в Германия към разкрита на името на българското физическо лице немска банкова сметка?
- Допустимо ли е получените средства от всяка една продажба да се трансферират лично в разкрита банкова сметка на дружеството с посочване на основание и източник на дохода?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Регулирането на движението на парични средства от България към чужбина се извършва по реда на Валутния закон и приложимите поднормативни актове.
Тъй като е посочено получаване на плащания в Германия и след това превеждане по банкова сметка в България, следва да се проучат изискванията на съответното чуждо законодателство.
Когато се регистрира българско юридическо лице по смисъла на Търговския закон, същото е данъчно задължено по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и следва да прилага всички изисквания на закона.
Данъчният финансов резултат на дружество се определя на основание на чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО, след формирането на счетоводния финансов резултат (§ 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО).
При формирането на счетоводния финансов резултат са приложими разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) и съответните счетоводни стандарти.
За целите на данъчното облагане е важно да са спазени изискванията на счетоводното законодателство, т.е. точно и вярно начисляване на разходите и приходите(без значение дали са платени или не), тяхната реалност и правилното документално оформяне на извършените сделки.
Отразяването на паричните потоци в банковата сметка на предприятието става при спазване на изискванията на ЗСч. Отчитането на паричните средства, постъпващи в дружеството от извършените от него сделки във връзка с предмета му на дейност се извършва чрез изготвяне на отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на СС 7 Отчитане на паричните потоци.
При получаване на паричните средства от сделките на дружеството по лична банкова сметка на физическото лице, независимо дали е открита в чужбина или в страната, Ви уведомявам, че съгласно чл. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
Следователно всички средства, постъпили по лична банкова сметка на физическото лице управител, от трети лица на основание търговски сделки, могат да се третират като облагаем доход на физическото лице.
Даването на възможност и съгласие от страна на юридическото лице, средствата да постъпят в патримониума на физическото лице и същото да има правото да се разпорежда с тях, може да се тълкуват и като заобикаляне на данъчното законодателство, а именно под тази форма да се изплаща възнаграждение на физическото лице и да се избягва облагане на същото.
Всяка една форма на отклонение на паричните потоци, предназначени за дружеството, но получени от друго лице, създава предпоставка за данъчна проверка или ревизия на тези субекти.
Възлагането на същата ще следва да установи действителните правоотношения и получателите на дохода, и да предотврати действия по отклонение от данъчно облагане.
В запитването е описана следната фактическа обстановка: българско физическо лице възнамерява да регистрира търговско дружество с ограничена отговорност по реда на Търговския закон с предмет на дейност търговия на употребявани авточасти. Основното място на извършване на сделките ще бъде във Федерална република Германия, чрез продажби на чуждестранни физически лица с адрес в Германия. Плащането по сделките ще се извършва по лична банкова сметка на българското физическо лице в Германия. След плащането по всяка една сделка сумите ще бъдат превеждани от немската лична банкова сметка в разкритата банкова сметка на дружеството в България.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е да се извършват плащания от чуждестранни физически лица в Германия към разкрита на името на българското физическо лице немска банкова сметка?
Въпрос 2: Допустимо ли е получените средства от всяка една продажба да се трансферират лично в разкрита банкова сметка на дружеството с посочване на основание и източник на дохода?
В отговор, с оглед относимата нормативна уредба, се изразява следното становище:
Регулирането на движението на парични средства от България към чужбина се извършва по реда на Валутния закон и приложимите поднормативни актове. В конкретния случай е посочено получаване на плащания в Германия и последващо превеждане по банкова сметка в България, поради което следва да се проучат изискванията на съответното чуждо законодателство.
Когато се регистрира българско юридическо лице по смисъла на Търговския закон, същото е данъчно задължено лице по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и следва да прилага всички изисквания на този закон.
Данъчният финансов резултат на дружеството се определя на основание чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО, след формирането на счетоводния финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. При формирането на счетоводния финансов резултат са приложими разпоредбите на Закона за счетоводството (ЗСч) и съответните счетоводни стандарти.
За целите на данъчното облагане е важно да са спазени изискванията на счетоводното законодателство, а именно: точно и вярно начисляване на разходите и приходите (без значение дали са платени или не), тяхната реалност и правилното документално оформяне на извършените сделки. Отразяването на паричните потоци в банковата сметка на предприятието се извършва при спазване на изискванията на ЗСч.
Отчитането на паричните средства, постъпващи в дружеството от извършените от него сделки във връзка с предмета му на дейност, се извършва чрез изготвяне на отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на СС 7 "Отчитане на паричните потоци".
При получаване на паричните средства от сделките на дружеството по лична банкова сметка на физическото лице, независимо дали е открита в чужбина или в страната, се прилага чл. 11 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), съгласно който, ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
- плащането - при плащане в брой;
- заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
- получаването на престацията - за непаричен доход.
Следователно всички средства, постъпили по лична банкова сметка на физическото лице - управител, от трети лица на основание търговски сделки, могат да се третират като облагаем доход на това физическо лице.
Даването на възможност и съгласие от страна на юридическото лице средствата да постъпят в патримониума на физическото лице и същото да има право да се разпорежда с тях може да се тълкува и като заобикаляне на данъчното законодателство, а именно - под тази форма да се изплаща възнаграждение на физическото лице и да се избягва облагане на същото.
Всяка форма на отклонение на паричните потоци, предназначени за дружеството, но получени от друго лице, създава предпоставка за данъчна проверка или ревизия на тези субекти. Възлагането на такава проверка или ревизия ще има за цел да установи действителните правоотношения и действителните получатели на дохода и да предотврати действия по отклонение от данъчно облагане.
Извод: Плащанията по сделки на дружеството, получени по лична банкова сметка на физическото лице, се третират като доход на това физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ и подобно отклоняване на паричните потоци от дружеството към физическо лице може да се приеме като заобикаляне на данъчното законодателство и да доведе до данъчна проверка или ревизия с цел установяване на действителните правоотношения и получатели на дохода.
