Изх. №53-00-243
23.11.2016 г.
чл. 28 от ЗДДС
чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува стоки от български доставчик, които продава на дружество от САЩ, което няма регистрация за целите на ДДС в Европейския съюз. Стоките се превозват от територията на страната до логистичен склад на територията на Италия, от където за сметка на американския търговец логистичното дружество осъществява групаж и стоките в непроменен вид се товарят на кораб за трети страни в зависимост от заявките на американския контрагент.
От името на дружеството, упълномощено лице подава митническа декларация за износ на стоката пред съответното компетентно митническо учреждение на износа в Италия, след което стоката се транспортира за трети страни и напуска митническата територия на Общността.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Налице ли е основание за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика, както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
На основание чл. 21, ал. 1 от Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС)когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона, доставчикът следва да разполага със следните документи:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или превозва от свое име или за своя сметка или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката си от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, за групажа й със стоки от други доставчици с цел изпращането им до дестинация извън митническата територия на Общността е налице една единствена облагаема доставка, за която е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, доколкото българското дружество разполага с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо, че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред съответното компетентно митническо учреждение на износа на другата държава членка. Т.е., ако към момента на изпращането или транспортирането на стоката за българското дружество е налице основание да счита, че стоката, след извършен групаж на територията на другата държава членка ще напусне митническата територия на Общността, то следва да се приеме, че е извършена една единствена доставка. За тази доставка би била приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, когато българското дружество се снабди с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
По отношение на прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС в случаите, когато българско дружество превозва стоката си до друга държава членка, в която пред съответното компетентно митническо учреждение на износа представя митническата си декларация за износ на стоката изпълнителният директор на НАП е изразил становища с изх. №44-00-28/17.12.2007 г., изх. №24-33-147/09.08.2012 г. и изх. №24-34-159/12.12.2012 г, които са публикувани в интернет на страницата на НАП - www.nap.bg
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или транспортира стоката си от свое име или за своя сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която същото не е регистрирано за целите на ДДС, за целите на своята икономическа дейност, като към момента на изпращането или транспортирането й за българското дружество не е налице основание да счита, че стоката ще напусне митническата територия на Общността, то следва да се приеме, че е налице вътреобщностно движение на стоката, като това движение по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната. В случаите обаче, когато българското дружество е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспорта е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Относно данъчното третиране на вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица е издадено становище на изпълнителния директор с изх. №91-00-39/22.01.2009 г., а относно данъчното третиране на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е издадено становище на изпълнителния директор с изх. №24-00-27/21.04.2007 г., които са публикувани в интернет на страницата на НАП.
В конкретния случай, доколкото стоките напускат територията на ЕС от територията на Италия, дружеството следва да се запознае и със съответното законодателството на държавата членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е описана следната фактическа обстановка: дружеството закупува стоки от български доставчик и ги продава на дружество от САЩ, което няма регистрация за целите на ДДС в Европейския съюз. Стоките се превозват от територията на страната до логистичен склад на територията на Италия. Оттам, за сметка на американския търговец, логистично дружество извършва групаж и стоките в непроменен вид се товарят на кораб за трети страни в зависимост от заявките на американския контрагент. От името на дружеството, упълномощено лице подава митническа декларация за износ на стоката пред компетентното митническо учреждение на износа в Италия, след което стоката се транспортира за трети страни и напуска митническата територия на Общността.
Въпрос: Налице ли е основание за прилагане на нулева ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС?
Съгласно чл. 28 от ЗДДС облагаема доставка с нулева ставка е:
- доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- както и доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
На основание чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, когато стоките се изпращат или превозват до трета страна, за доказване на доставката по чл. 28, т. 1 и 2 от закона, доставчикът трябва да разполага със следните документи:
- митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение, или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато съгласно митническото законодателство е налице възможност да не се подава митнически документ;
- фактура за доставката;
- документ за превоза на тези стоки.
В случаите, когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или превозва от свое име или за своя сметка, или от името или за сметка на получателя, когато същият не е установен на територията на страната, стоката си от територията на страната до територията на друга държава членка, независимо дали е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка, за групажа й със стоки от други доставчици с цел изпращането им до дестинация извън митническата територия на Общността, е налице една единствена облагаема доставка. За тази доставка е приложима нулевата ставка на данъка по чл. 28 от ЗДДС, доколкото българското дружество разполага с документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, независимо че митническата декларация за износ на стоката е подадена пред компетентното митническо учреждение на износа в друга държава членка.
Т.е., ако към момента на изпращането или транспортирането на стоката българското дружество има основание да счита, че стоката, след извършен групаж на територията на другата държава членка, ще напусне митническата територия на Общността, следва да се приеме, че е извършена една единствена доставка. За тази доставка ще бъде приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗДДС, когато българското дружество се снабди с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС.
Извод: При наличие на основание към момента на изпращане/транспортиране да се счита, че стоката след групаж в другата държава членка ще напусне митническата територия на Общността, и при наличие на документите по чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, за доставката е приложима нулевата ставка по чл. 28 от ЗДДС, независимо че митническата декларация за износ е подадена в друга държава членка.
Относно прилагането на чл. 28 от ЗДДС в случаите, когато българско дружество превозва стоката си до друга държава членка, в която пред компетентното митническо учреждение на износа представя митническата си декларация за износ на стоката, изпълнителният директор на НАП е изразил становища с изх. №44-00-28/17.12.2007 г., изх. №24-33-147/09.08.2012 г. и изх. №24-34-159/12.12.2012 г., публикувани на интернет страницата на НАП - www.nap.bg.
Извод: Съществува предходна практика на НАП относно прилагането на чл. 28 от ЗДДС при износ през друга държава членка, отразена в посочените становища на изпълнителния директор.
Когато българско дружество, регистрирано по ЗДДС, изпраща или транспортира стоката си от свое име или за своя сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която не е регистрирано за целите на ДДС, за целите на своята икономическа дейност, и към момента на изпращането или транспортирането няма основание да счита, че стоката ще напусне митническата територия на Общността, следва да се приеме, че е налице вътреобщностно движение на стоката. Това движение по силата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, във връзка с чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение на територията на страната.
В случаите обаче, когато българското дружество е регистрирано за целите на ДДС на територията на държавата членка, в която завършва транспортът, е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Относно данъчното третиране на вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчно задължените лица е издадено становище на изпълнителния директор с изх. №91-00-39/22.01.2009 г., а относно данъчното третиране на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС е издадено становище с изх. №24-00-27/21.04.2007 г., които са публикувани на интернет страницата на НАП.
Извод: Когато няма основание да се счита, че стоката ще напусне митническата територия на Общността, е налице вътреобщностно движение, приравнено на възмездна доставка с място на изпълнение в страната, а при регистрация за ДДС в държавата членка на пристигане е налице вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
В конкретния случай, доколкото стоките напускат територията на ЕС от територията на Италия, дружеството следва да се запознае и със съответното законодателство на тази държава членка.
Извод: При износ от територията на Италия следва да се съобрази и италианското законодателство, приложимо към операцията.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
