Изх. №53-04-665
16.10.2023 г.
ЗДДФЛ - чл. 4, чл. 5
ЗДДФЛ - чл. 8, ал. 1
ЗДДФЛ - чл. 37,ал. 1, т. 6 и т. 7
Регламент (ЕО) № 883/2004
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, от месец август 2016 г. живеете в Лондон, където работите на постоянен трудов договор и се осигурявате на пълен работен ден.
В началото на годината сте сключили граждански договор с БФЖ, организация, извършваща дейност в България. Пояснявате, че услугите по договора с БФЖ се извършват от дома Ви в Лондон.
Във връзка с изложеното, поставяте следния въпрос:
Кое е приложимото законодателство и къде следва да се декларират, удържат и внасят данъци и осигурителни вноски във връзка с гражданския договор с БФЖ?
Поради необходимост от допълнителна информация относно изясняване на конкретни факти и обстоятелства във връзка с поставения въпрос, в проведен телефонен разговори уточнихте, че от години живеете със семейството (съпругът и детето) Ви в собствен дом в Лондон. Договорът, който сте сключили с БФЖ е свързан с оценяване на проекти, които се финансират от фонда.
Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранни физически лица, като облагането зависи от източника на придобиването на тези доходи, както и от обстоятелството дали физическото лице се счита за местно или за чуждестранно лице за Република България.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица - само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице (МФЛ), без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или;
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смята поотделно за дни на пребиваване в страната) или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Следователно ако центърът на жизнените интереси на физическото лице не е в България, обстоятелството, че има постоянен адрес в страната не е достатъчно за да се третира като местно лице по смисъла на данъчния закон.
С оглед изложените във Вашето запитване факти (че живеете и работите от дълги години в Великобритания и семейството Ви също е установено там, както и това, че сте закупили жилище/къща в тази страна), акоцентърът на жизнените Ви интереси не е в България и не покривате поотделно нито един от останалите горепосочени критерии, то няма да бъдете квалифицирана като местно лице по смисъла на ЗДДФЛ.
На основание чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни и по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Доколкото в конкретния случай вероятно няма да покривате критериите за местно лице, то ще се считате за чуждестранно по смисъла на ЗДДФЛ и ще сте задължена за данъци само за доходи от източници в Република България.
Правилата за класифицирането на доходи, като такива от източници в нашата страна, са регламентирани с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. В тези разпоредби са визирани и конкретни видове доходи, които, при наличието на регламентираните в закона условия, се смятат за доходи от източници в Република България.
Следва да се има предвид, че облагането с данък на възнагражденията на чуждестранните физически лица зависи освен от характера на реализираните доходи и от това дали лицето има определена база на територията на България. Това е така, защото в чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на България, да са от източник в страната. На основание § 1, т. 4 от ДР на ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 7 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) "определена база" е:
а) определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител;
б) трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Както беше посочено по-горе на основание чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България.
Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По аргумент на противното, когато трудът се полага в чужбина, или услугите се извършват на територията на друга държава, доходите не са от източник в страната. Изключение от това правило е предвидено за конкретно изброени доходи в нормата на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, в т.ч. авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги, когато същите са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
По смисъла на § 1 от ДР на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) във връзка с препращащата норма на § 1, т. 7 от ДР на ЗДДФЛ "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. "Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
В § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО е дадена дефиниция на понятието "възнаграждения за технически услуги", към което препраща нормата на §1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ. Съгласно същата, възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Р България за монтаж, инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естествои маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.
Предвид горните разпоредби, в случай, че услугите които извършва чуждестранно физическо лице попадат в обхвата на понятията дефинирани в § 1, т. 7 или т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, възнагражденията, които местно юридическо лице ще изплати подлежат на облагане с окончателен данък по реда на чл. 37, ал. 1, т. 6/т. 7 от ЗДДФЛ.Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 6 или т. 7 окончателния данък се определя с данъчна ставка 10 на сто върху брутната сума на начислените/изплатени доходи. Предвид нормата на чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходи по чл. 37, ал. 1, т. 6/т. 7 от ЗДДФЛ се удържа и внася от предприятието - платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието, като в същия срок на основание чл. 56 от ЗДДФЛ то е задължено да подаде данъчна декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Предвид горното, ако възнагражденията които БФЖ ще Ви изплати (в качеството Ви на чуждестранното физическо лице) попадат в обхвата на понятията, дефинирани в §1, т. 6 или т. 7 от ДР на ЗДДФЛ, същите ще подлежат на облагане с окончателен данък по чл. 37, ал. 1, т. 6 или т. 7 от ЗДДФЛ. В случай, че възнагражденията не попадат в обхвата на цитираните понятия, и предвид това, че услугите се извършват извън страната, и не са реализирани чрез определена база в страната, то изплатените доходи няма да бъдат от източник в страната и няма да подлежат на облагане по ЗДДФЛ.
Във връзка с горното следва да имате предвид, че според разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. Необходимо е да имате предвид, че между Република България, Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия е сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите и печалбите от прехвърляне на имущество (СИДДО с Великобритания). В този смисъл, по отношение облагането на физическо лице, което е местно лице за една от двете държави, разпоредбите на ЗДДФЛ се прилагат дотолкова, доколкото не противоречат на упоменатата Спогодба.
Предвид разпределението на компетентности Ви уведомяваме, че ако имате въпроси относно тълкуване на конкретни разпоредби на СИДДО, следва да адресирате запитването си до Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - гр. София 1000, бул. "Княз Ал. Дондуков" №52, като въпросите следва да бъдат подкрепени с необходимите писмени документи.
По прилагане на осигурителното законодателство:
От 1 януари 2021 г. търговските отношения между Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство (ОК) се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество.
В него се определят преференциални договорености в различни области. Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в ОК, както и за граждани на ОК, които работят, пътуват или се преместват в ЕС, след 1 януари 2021 г.
На основание чл. Ch.SSC.1 от Споразумението за търговия и сътрудничество, държавите членки и ОК координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола), който е неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество.
Съгласно чл. SSC.10, § 1 от този протокол лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава, което се определя в съответствие с Дял II "Определяне на приложимото законодателство" от същия Протокол. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си (основание чл. SSC.10, § 3, буква "а" от Протокола).
Задължителните осигурителни вноски са дължими съгласно законодателството на държавата, в която лицето полага труд, независимо дали работодателят/възложителят е регистриран в тази държава.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Законодателството, съгласно което се внасят задължителните осигурителни вноски, се определя от компетентната институция на държавата по пребиваване на лицето и съобразно конкретната фактическа обстановка.
На основание изложеното и при условие че Вие ще извършва трудова дейност единствено на територията на Великобритания, за Вас ще е приложима разпоредбата на чл. SSC.10, § 3, б. "а" от Протокола, съгласно която спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице или самостоятелно заето лице в една държава, се прилага законодателството на тази държава.
Задължения на работодателя са регламентирани в чл. SSC.14. Съгласно параграф 1 от него работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за заетите от него лица, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или място му на дейност се намираха в компетентната държава.
Параграф 2 от същия член дава възможност работодател, чието място на дейност не е в държавата, чието законодателство се прилага, и заето от него лице да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава. В случаи че има такава договореност между Вас и българския работодател компетентна институция във Великобритания, следва да бъде уведомена за това.
По отношение удостоверяването на приложимото законодателство следва да имате предвид, че чл. SSCI.75 от Приложение SSC-7 към Протокола предвижда, че за междинен период, който трябва да бъде съгласуван от Специализирания комитет за координация на социалната сигурност, всички формуляри и документи, издадени от компетентните институции във формата, използван за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009), са валидни и за целите на прилагането на Протокола и, когато е уместно, продължават да се използват за обмен на информация между компетентните институции.
Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаден от институцията на държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва, че лицето е подчинено на законодателството на съответната държава, респективно че е освободено от прилагане на законодателството на други държави, с които би могло да възникне правна колизия.
С образците на удостоверение А1, които са утвърдени през 2018 г., и съответно инструкциите за тяхното попълване с ПРЕПОРЪКА № А1 от 18 октомври 2017 г. на Административната комисия за координация на системите за социална сигурност относно издаването на атестацията, посочена в чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 се предвижда при поискване да се издава Удостоверение А1 и в случаите, в които лицето попада в хипотезата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 (основното правило, което се прилага спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или самостоятелно заето лице в една държава членка).
Съгласно изложената фактическа обстановка, от месец август 2016 г. живеете в Лондон, където работите по постоянен трудов договор и се осигурявате на пълен работен ден. В началото на годината сте сключили граждански договор с БФЖ - организация, извършваща дейност в България. Уточнявате, че услугите по договора с БФЖ се извършват от дома Ви в Лондон.
В телефонен разговор е уточнено, че от години живеете със семейството си (съпруг и дете) в собствен дом в Лондон. Договорът с БФЖ е свързан с оценяване на проекти, които се финансират от фонда.
Въпрос: Кое е приложимото законодателство и къде следва да се декларират, удържат и внасят данъци и осигурителни вноски във връзка с гражданския договор с БФЖ?
Съгласно чл. 2 от ЗДДФЛ обект на облагане с данък са доходите на местните и чуждестранните физически лица, като облагането зависи от източника на дохода и от това дали лицето е местно или чуждестранно за Република България. Дефинирането на едно физическо лице като местно или чуждестранно е от първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения, тъй като местните физически лица дължат данъци за доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните - само за доходи от източници в България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- което има постоянен адрес в България, или
- което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване), или
- което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадането в една от тези хипотези води до третиране на лицето като местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си. Ако центърът на жизнените интереси на физическото лице не е в България, наличието на постоянен адрес в страната не е достатъчно, за да се третира лицето като местно по смисъла на данъчния закон.
С оглед на изложените във Вашето запитване факти - че живеете и работите от дълги години във Великобритания, семейството Ви също е установено там и сте закупили жилище/къща в тази страна - ако центърът на жизнените Ви интереси не е в България и не покривате поотделно нито един от останалите критерии по чл. 4 от ЗДДФЛ, няма да бъдете квалифицирана като местно лице по смисъла на ЗДДФЛ.
На основание чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ. Доколкото в конкретния случай вероятно няма да покривате критериите за местно лице, ще се считате за чуждестранно лице по смисъла на ЗДДФЛ и ще сте задължена за данъци само за доходи от източници в Република България.
Извод: При описаните факти и при условие, че центърът на жизнените Ви интереси не е в България и не са налице останалите критерии по чл. 4 от ЗДДФЛ, ще се третирате като чуждестранно физическо лице и ще дължите данък само за доходи от източници в Република България.
Правилата за класифициране на доходите като такива от източници в България са регламентирани в чл. 8 от ЗДДФЛ, където са посочени конкретни видове доходи, които при наличието на предвидените в закона условия се смятат за доходи от източници в Република България.
Облагането с данък на възнагражденията на чуждестранните физически лица зависи освен от характера на реализираните доходи и от това дали лицето има определена база на територията на България. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на България, са от източник в страната.
На основание § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ във връзка с § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс "определена база" е:
- определено място, чрез което чуждестранно физическо лице извършва цялостно или частично независими лични услуги или упражнява свободна професия в страната, като например архитектурно ателие, зъболекарски кабинет, адвокатска или друга кантора на консултант, офис на независим одитор или счетоводител; или
- трайно извършване на независими лични услуги или упражняване на свободна професия в страната, дори когато чуждестранно физическо лице не разполага с определено място.
Както е посочено, съгласно чл. 7 от ЗДДФЛ чуждестранните физически лица дължат данъци за придобити доходи от източници в Република България. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. По аргумент на противното, когато трудът се полага в чужбина или услугите се извършват на територията на друга държава, доходите не са от източник в страната.
Изключение от това правило е предвидено за конкретно изброени доходи в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ, включително авторски и лицензионни възнаграждения и възнаграждения за технически услуги, когато са начислени/изплатени от местни лица, от търговски представителства, както и от място на стопанска дейност или определена база в Република България.
По смисъла на § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане във връзка с § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ "авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за използването или за правото на използване на:
- всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
- всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
- промишлено, търговско или научно оборудване;
- информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.
Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, когато не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване.
"Промишлено, търговско или научно оборудване" са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.
В § 1, т. 9 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е дадена дефиниция на понятието "възнаграждения за технически услуги", към което препраща нормата на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ. Съгласно тази дефиниция възнаграждения за технически услуги са плащания с източник Република България за монтаж, инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от ко...
Извод: До мястото, до което текстът е представен, становището разграничава общите правила за определяне на местно/чуждестранно лице, критериите за център на жизнени интереси, понятието "определена база" и общите правила за определяне на източника на дохода по чл. 8 от ЗДДФЛ, включително изключенията за авторски, лицензионни и технически възнаграждения, като подготвя правната рамка за отговор на въпроса за приложимото законодателство и мястото на облагане на доходите по гражданския договор с БФЖ.
