Изх. № М-94-С-224
Дата: 16.08.2018 год.
ЗКПО, чл. 10
ОТНОСНО:данъчно третиране Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на разходиза превод и легализация, представени пред Агенцията по заетостта
Във Ваше писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. №М-94-С-224#2/03.08.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството сключва трудов договор с работници от Русия, които предоставят необходимите документи при сключване на трудов договор (като свидетелство за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит). За да изпълни своите задължения по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност(ЗТМТМ) и правилника за прилагането му, дружеството предоставя документите за превод, легализация и нотариална заверка.
Поставеният въпрос се свежда до данъчното третиране на направените от дружеството в качеството му на работодател разходи за превод и легализация на документите, подавани в Агенцията по заетостта.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище по направеното запитване:
За да бъде предоставен достъп до пазара на труда на граждани на трета държава, работодателят е задължен да предостави необходимите документи за издаване на решение в Агенцията по заетостта (чл. 7, ал. 7 от ЗТМТМ). Изискванията на правилника за прилагане на закона е документите за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, да бъдат легализирани по съответния ред и да са придружени със заверен превод на български език. (чл. 2, т. 4 от Правилниказа прилагане на ЗТМТМ).
Това означава, че разходите, които работодателят прави за превод и легализация на посочените документи, се третират като разходи, свързани с дейността на предприятието и същите са признати разходи за данъчни цели.
По отношение на счетоводните разходи следва да бъдат съобразени и общите изисквания на ЗКПО: да са документално обосновани; да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от закона; да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на §1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Разходите не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи (както в натура, така и в пари), тъй като те не представляват социална придобивка за работниците.
зам. Изпълнителен Директор на НАП:
(АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ)
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството сключва трудови договори с работници от Русия, които при сключването представят необходимите документи - свидетелство за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит. За да изпълни задълженията си по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) и правилника за прилагането му, дружеството предоставя тези документи за превод, легализация и нотариална заверка.
Въпрос: Данъчно третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на разходите за превод и легализация на документите, подавани в Агенцията по заетостта.
Съгласно чл. 7, ал. 7 от ЗТМТМ, за да бъде предоставен достъп до пазара на труда на граждани на трета държава, работодателят е задължен да предостави в Агенцията по заетостта необходимите документи за издаване на решение.
Съгласно чл. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на ЗТМТМ, документите за образование, специалност, правоспособност, професионална квалификация и опит на работника - гражданин на трета държава, трябва да бъдат легализирани по съответния ред и да са придружени със заверен превод на български език.
От това следва, че разходите, които работодателят прави за превод и легализация на посочените документи, представляват разходи, свързани с дейността на предприятието и са признати за данъчни цели по реда на ЗКПО.
По отношение на счетоводните разходи следва да се спазват общите изисквания на ЗКПО, а именно:
- разходите да са документално обосновани;
- да не са отчетени при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане съгласно глава четвърта от ЗКПО;
- да не представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Разходите за превод и легализация не могат да бъдат квалифицирани като социални разходи, нито в натура, нито в пари, тъй като не представляват социална придобивка за работниците.
Извод: Разходите на работодателя за превод и легализация на документите на работниците - граждани на трета държава, изискуеми по ЗТМТМ и правилника за прилагането му за целите на Агенцията по заетостта, са разходи, свързани с дейността и са признати за данъчни цели при спазване на общите изисквания на ЗКПО, като не се третират като социални разходи.
