Изх. №53-00-251
15.12.2023 г.
ЗДДФЛ - чл. 25
ЗДДФЛ - чл. 49, ал. 1
Съгласно изложената в запитването фактическа обстановка, в срок до 31 януари на следващата година "Х" АД преизчислява на годишна база данъка за доходите от трудови правоотношения за работниците, за които дружеството е работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година.
За работниците, които са придобили доходи от трудово правоотношение и от друг работодател и са представили служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ, включвате придобития при другия работодател доход при изчисляване на годишната данъчна основа.
Доходът смятате за придобит в съответствие с нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При определяне на годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения прилагате правилата на чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ, а именно годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения формирате, като облагаемия доход от трудови правоотношения, придобит през данъчната година, намалявате с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице по реда на Кодекса за социално осигуряване(КСО) иЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Прилагате и данъчните облекчения, които ЗДДФЛ предвижда, ако са спазени всички необходими условия за това.
Пояснявате, че изплащате трудовото възнаграждение авансово (през текущия месец) и окончателно през месеца следващ месеца на полагане на труда.
В съответствие с разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ удържате данък при окончателното изплащане на облагаемия доход начислен за съответния месец.
Осигурителните вноски, които са за сметка на осигурените лица, също се удържат при окончателното изплащане на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 11 от КСО.
Сочите, че платеният за месец декември аванс, включвате в облагаемия доход за данъчната година при годишното преизчисляване на дължимия данък на годишна база, като така спазвате нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 24, ал. 1 от с. з.
Описвате две хипотези (и споделяте Вашето становище) относно изчисляването на годишния данък за доходите от трудови правоотношения за 2022 г., както следва:
- работник е назначен на работа, считано от 01.01.2022 г.; от 01 януари до 30 ноември на съответната година лицето е получавало трудовото си възнаграждение в пълен размер; за месец декември му е изплатен само аванс (като окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември е изплатено през месец януари на следващата година);
- работник е назначен на работа, считано от 01.01.2021 г.; през месец януари 2022 г. му е изплатено окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември 2021 г. (т.е. без платения за месец декември 2021 г. аванс); от 01 януари до 30 ноември на съответната година (2022 г.) лицето е получавало трудовото си възнаграждение в пълен размер; за месец декември му е изплатен само аванс (като окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември е изплатено през месец януари на следващата година, т.е. 2023 г.).
Във връзка с изложеното, поставяте следния въпрос:
Правилно ли е разбирането Ви, че при изчисляване на годишната данъчна основа за 2022 г. следва да се включи:
-в първата хипотеза, платеният аванс за месец декември 2022 г.(когато окончателното изплащане на трудовото възнаграждение за месец декември е през месец януари на следващата година, т. е. 2023 г);
-във втората хипотеза, изплатеното месец януари 2022 г., трудовото възнаграждение за месец декември2021г. (т.е. без платения за месец декември 2021 г. аванс)?
Предвид изложеното, съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразявам следното принципно становище:
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ, авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина (чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ). Месечна данъчна основа се намалява с предвидените в чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчни облекчения и получената разлика се умножава по данъчна ставка 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от закона. По този начин се изчислява дължимият от работника/служителят авансов данък за доходите от трудови правоотношения, който се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начисленза съответния месец, в съответствие с нормата на чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ. Предвид това, авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се удържа от работодателя при начисляването на възнагражденията на работниците и служителите и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Следователно при определянето на облагаемия доход за целите на авансовото облагане, водещ е принципът на начисляването на дохода.
Годишната данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от с.з., придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В тази връзка, в разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.
За разлика от авансовото облагане, при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения (при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък по реда на чл. 49 от ЗДДФЛ) е възприет друг принцип - принципът на придобиване на дохода.
За дата на придобиване на дохода, разпоредбата на чл. 11, ал. 1 на ЗДДФЛ регламентира, че доходът се смята за придобит на датата на плащането- при плащане в брой или на датата на заверяването на сметката на получателя на дохода - при безкасови плащания, ако не е предвидено друго в този закон.
Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликатана лицето, като възстановената сума се прихваща от работодателя последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на лицето или на други лица.
Следователно доходите по трудови правоотношения, придобити през 2022 г., включително изплатения аванс за месец декември 2022 г., както и изплатеното окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември 2021 г. (изплатено месец януари 2022 г.) участват при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от този източник по реда и при условията на чл. 49 от ЗДДФЛ за 2022 г. Когато в резултат на това преизчисление се получи данък за довнасяне от лицата, това е данък, който на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ следва да бъде удържан от работодателя.
Съгласно изложената фактическа обстановка, до 31 януари на следващата година "Х" АД извършва годишно преизчисляване на данъка за доходите от трудови правоотношения на работниците, за които дружеството е работодател по основно трудово правоотношение към 31 декември на данъчната година.
За работниците, които са придобили доходи от трудово правоотношение и от друг работодател и са представили служебна бележка по чл. 45 от ЗДДФЛ, при изчисляване на годишната данъчна основа включвате и придобития при другия работодател доход. Доходът се счита за придобит съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ.
При определяне на годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения прилагате чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ, като формирате годишната данъчна основа, намалявайки облагаемия доход от трудови правоотношения, придобит през данъчната година, с удържаните задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице по реда на КСО и ЗЗО. Прилагате и данъчните облекчения, предвидени в ЗДДФЛ, при спазване на всички условия.
Посочвате, че изплащате трудовото възнаграждение авансово (през текущия месец) и окончателно през месеца, следващ месеца на полагане на труда. В съответствие с чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ удържате данъка при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец. Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица също се удържат при окончателното изплащане на трудовото възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 11 от КСО.
Посочвате, че платеният за месец декември аванс включвате в облагаемия доход за данъчната година при годишното преизчисляване на дължимия данък на годишна база, като по този начин спазвате чл. 11, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Описвате две хипотези относно изчисляването на годишния данък за доходите от трудови правоотношения за 2022 г.:
- работник е назначен на работа, считано от 01.01.2022 г.; от 01 януари до 30 ноември 2022 г. лицето е получавало трудовото си възнаграждение в пълен размер; за месец декември му е изплатен само аванс, като окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември е извършено през месец януари на следващата година;
- работник е назначен на работа, считано от 01.01.2021 г.; през месец януари 2022 г. му е изплатено окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември 2021 г. (без платения за месец декември 2021 г. аванс); от 01 януари до 30 ноември 2022 г. лицето е получавало трудовото си възнаграждение в пълен размер; за месец декември 2022 г. му е изплатен само аванс, като окончателното плащане на трудовото възнаграждение за месец декември 2022 г. е извършено през месец януари 2023 г.
Въпрос: Правилно ли е разбирането Ви, че при изчисляване на годишната данъчна основа за 2022 г. следва да се включи:
- в първата хипотеза - платеният аванс за месец декември 2022 г. (когато окончателното изплащане на трудовото възнаграждение за месец декември е през месец януари 2023 г.);
- във втората хипотеза - изплатеното през месец януари 2022 г. окончателно трудово възнаграждение за месец декември 2021 г. (без платения за месец декември 2021 г. аванс)?
Предвид изложеното и относимата нормативна уредба, е изразено следното принципно становище.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите по ал. 2.
На основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно на базата на месечна данъчна основа. Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа се формира, като облагаемият доход по чл. 24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице по реда на КСО и ЗЗО или за задължително осигуряване в чужбина.
Месечната данъчна основа се намалява с данъчните облекчения по чл. 42, ал. 3 от ЗДДФЛ, а получената разлика се умножава по данъчна ставка 10 на сто, съгласно чл. 42, ал. 4 от ЗДДФЛ. Така се изчислява дължимият от работника/служителя авансов данък за доходите от трудови правоотношения, който се удържа от работодателя при окончателното изплащане на облагаемия доход, начислен за съответния месец, съгласно чл. 42, ал. 5 от ЗДДФЛ.
Авансовият данък по чл. 42 от ЗДДФЛ се удържа от работодателя при начисляването на възнагражденията и се внася до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан. Следователно при определяне на облагаемия доход за целите на авансовото облагане водещ е принципът на начисляването на дохода.
Годишната данъчна основа по чл. 25 от ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24 от закона, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски за сметка на физическото лице.
Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа, намалена с предвидените данъчни облекчения, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. В чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ е регламентирано удържането или възстановяването на разликата между определения годишен размер на данъка за доходите от трудови правоотношения и размера на авансово удържания данък за тези доходи.
За разлика от авансовото облагане, при годишното облагане на доходите от трудови правоотношения (при определяне на годишната данъчна основа и годишния данък по чл. 49 от ЗДДФЛ) е възприет принципът на придобиване на дохода. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ доходът се смята за придобит:
- на датата на плащането - при плащане в брой;
- на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода - при безкасови плащания, ако не е предвидено друго в закона.
Когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Когато определеният годишен размер на данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето, като възстановената сума се прихваща последователно от следващи вноски към републиканския бюджет за данъци върху доходите от трудови правоотношения на това или на други лица.
Следователно доходите от трудови правоотношения, придобити през 2022 г., включително:
- изплатеният аванс за месец декември 2022 г.;
- изплатеното през месец януари 2022 г. окончателно трудово възнаграждение за месец декември 2021 г.,
участват при определянето на годишната данъчна основа и годишния данък за доходите от този източник по реда и при условията на чл. 49 от ЗДДФЛ за 2022 г.
Когато в резултат на това преизчисление се получи данък за довнасяне от лицата, този данък, на основание чл. 49, ал. 5 от ЗДДФЛ, подлежи на удържане от работодателя до 31 януари на следващата година, а когато се получи данък за възстановяване, той се възстановява от работодателя по реда на чл. 49, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ.
Извод: Разбирането Ви е правилно - при изчисляване на годишната данъчна основа за 2022 г. следва да се включат както платеният аванс за месец декември 2022 г., така и изплатеното през месец януари 2022 г. окончателно трудово възнаграждение за месец декември 2021 г., като доходи, придобити през 2022 г. и участващи в годишното облагане по чл. 49 от ЗДДФЛ.
