Изх. № 20-00-152
21.04. 2016 г.
Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 71, ал. 1 от ЗДДС
чл. 72, ал. 2 от ЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-152/31.03.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"A" ООД осъществява дейност, свързана с търговия на строителни материали и обзавеждане за баня. Дружеството е установило, че част от неговите клиенти не отразяват в дневниците си за покупки фактурите, издадени от "A" ООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Предвижда ли данъчното законодателство негативни правни последици за издателя на фактурите в подобни случаи?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Чл. 113, ал. 1 от ЗДДС регламентира задължение за всяко данъчно задължено лице да документира с издаване на фактура всяка осъществена от него доставка на стока или услуга с изключение на случаите по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл. 86 от закона издаването на фактурата е елемент от фактическия състав, водещ до начисляването на данъка, а съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС притежаването на фактура е необходима предпоставка за приспадането на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС чрез посочване на фактурата в дневника за покупките за съответния данъчен период и включване на размера на данъчния кредит в справката-декларация за период. Ал. 1 на чл. 72 от ЗДДС позволява на регистрираните лица да упражнят правото си в периода, в който то е възникнало или в някой от следващите 12 поредни данъчни периода. Това е една от възможните причини, поради които получателите не биха ги включили фактурите в своите дневници за покупки в периодите, през които са издадени.
В случай, че доставчикът е изпълнил законоустановените си задължения по документиране на доставката и начисляване на данъка, а получателят реши да не упражни правото си на данъчен кредит, като не включи фактурата в дневника си за покупки и по този начин не намали резултата си за съответния данъчен период, то доставчикът не може да носи отговорност за това негово решение.
Изложеното се отнася до случаи, при които с фактурата са документирани реално осъществени доставки на стоки или услуги по смисъла на закона.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "A" ООД осъществява дейност, свързана с търговия на строителни материали и обзавеждане за баня. Дружеството е установило, че част от неговите клиенти не отразяват в дневниците си за покупки фактурите, издадени от "A" ООД.
Въпрос: Предвижда ли данъчното законодателство негативни правни последици за издателя на фактурите в подобни случаи?
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице е длъжно да документира с издаване на фактура всяка осъществена от него доставка на стока или услуга, с изключение на случаите по чл. 117 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл. 86 от ЗДДС издаването на фактурата е елемент от фактическия състав, водещ до начисляването на данъка.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС притежаването на фактура е необходима предпоставка за приспадане на данъчен кредит.
Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС чрез посочване на фактурата в дневника за покупките за съответния данъчен период и включване на размера на данъчния кредит в справката-декларация за този период.
Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрираните лица могат да упражнят правото си на приспадане на данъчен кредит в данъчния период, в който то е възникнало, или в някой от следващите 12 поредни данъчни периода. Това е една от възможните причини получателите да не включат фактурите в своите дневници за покупки в периодите, през които са издадени.
В случай че доставчикът е изпълнил законоустановените си задължения по документиране на доставката и начисляване на данъка, а получателят реши да не упражни правото си на данъчен кредит, като не включи фактурата в дневника си за покупки и по този начин не намали резултата си за съответния данъчен период, доставчикът не може да носи отговорност за това решение на получателя.
Изложеното се отнася до случаи, при които с фактурата са документирани реално осъществени доставки на стоки или услуги по смисъла на закона.
Извод: Данъчното законодателство не предвижда негативни правни последици за издателя на фактурите, когато той е изпълнил задълженията си по документиране и начисляване на данъка, а получателят по свое решение не упражни правото си на данъчен кредит, при условие че фактурите отразяват реално осъществени доставки.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
