Изх. № М-24-36-53
Дата: 21.08.2020 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11, параграф 3, точка "а";
Регламент (ЕО) № 987/2009, чл. 21(1).
ОТНОСНО: прилаганe на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална
Във Ваше запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) и прието с вх. №М-24-36-53/11.08.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
През месец декември 2020 г. Ви предстои да изплатите хонорар на чуждестранно лице полагащо труд без трудово правоотношение. Работата се състои в онлайн обучение без необходимост от пребиваване на лицето на територията на България. Лицето работи и по трудово правоотношение в университет във Великобритания.
Поставя се следният въпрос: Какви задължителни осигурителни вноски по българското законодателство се дължат за лицето при изплащане на хонорара?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, с оглед компетентността на НАП, изразявам следното становище:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент(ЕО)№987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане наРегламент (ЕО) №883/2004за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).
При така изложената фактическа обстановка лицето, за което се отнася запитването, попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).
В конкретния случай посоченото в запитването лице ще полага труд само на територията на Великобритания, по трудово правоотношение за работодателя си там и по без трудово правоотношение за българския си работодател. В този случай се прилага разпоредбата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 и приложимото осигурително законодателство за лицето е на държавата членка, на чиято територия полага труда си - Великобритания. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в тази държава, съгласно местното законодателство.
Следва да имате предвид, че осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицето, независимо дали са регистрирани в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят (осигурителят), чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Въпреки това тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Като осигурител, който следва да внася задължителните осигурителни вноски за наетото от Вас лице, Вие следва да се информирате относно Вашите задължения в този конкретен случай.
В запитване до Националната агенция за приходите е изложена следната фактическа обстановка:
През месец декември 2020 г. предстои изплащане на хонорар на чуждестранно лице, което полага труд без трудово правоотношение. Работата се състои в онлайн обучение, без необходимост лицето да пребивава на територията на България. Лицето работи и по трудово правоотношение в университет във Великобритания.
Въпрос: Какви задължителни осигурителни вноски по българското законодателство се дължат за лицето при изплащане на хонорара?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се разглежда прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004.
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. При така изложената фактическа обстановка лицето, за което се отнася запитването, попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Съгласно този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството само на една държава членка. В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в дял II на Регламент (ЕО) №883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си, на основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004.
В конкретния случай лицето ще полага труд само на територията на Великобритания - по трудово правоотношение за работодателя си там и по без трудово правоотношение за българския си работодател. В този случай се прилага разпоредбата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 и приложимото осигурително законодателство за лицето е законодателството на държавата членка, на чиято територия полага труда си - Великобритания. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в тази държава, съгласно местното законодателство.
Извод: За разглежданото лице приложимо е осигурителното законодателство на Великобритания и задължителните осигурителни вноски се дължат там, а не по българското осигурително законодателство.
Следва да се има предвид, че осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицето, независимо дали са регистрирани в тази държава членка. Това произтича от чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009.
Подчертава се, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения. Тези задължения, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на съответното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009 работодателят (осигурителят), чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Извод: Задълженията по осигуряването възникват по законодателството на компетентната държава членка (Великобритания), като осигурителят остава отговорен за изпълнението им, дори когато по договореност лицето изпълнява от свое име задълженията по плащане на вноски и подаване на данни.
Като осигурител, който следва да внася задължителните осигурителни вноски за наетото лице, следва да се осигури информираност относно конкретните задължения в този случай по законодателството на компетентната държава членка.
Извод: Осигурителят трябва да установи и спазва всички задължения по осигуряването на лицето съгласно законодателството на Великобритания, включително евентуални изисквания за регистрация и подаване на данни.
