ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... с вх. № 20-21-16/26.11.2021 г. изразявам следното становище:
Фактическа обстановка: Дружеството, което представлявате е местно юридическо лице и извършва строително-монтажни работи на територията на страната и на територията на Кралство Белгия. За тази си дейност в другата държава е командировало работници, за които има издаден документ А1. Към настоящия момент дължимите данъци за изплатени доходи на работниците се внасят в Р България.
Задавате въпросите:
- Кога ще са налице условия и изискване данъкът да се внася в Кралство Белгия?
- В такъв случай, как се освобождава дружеството да не заплаща данък в
Р България?
С оглед на действащите към момента норми на данъчните закони и описаната от Вас фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал.2.
Не посочвате в писмото, но за настоящото становище приемам, че командированите от Вас работници са местни физически лица на Р България.
Независимо, че като местни физически лица командированите работници и служители следва да се облагат в България, за дохода, както от страната, така и от чужбина, в изпълнение на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Р България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Не посочвате в запитването с каква продължителност е престоят на работниците, които сте командировали. Това обстоятелство е от съществено значение за прилагането на нормите на съответната Спогодба за избягване на двойно данъчно облагане /СИДДО/.
Има сключена спогодба между Р България и Кралство Белгия за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото /ратифицирана с Указ № 1843 от 1988 г. на Държавния съвет - ДВ, бр. 3 от 1989 г., обн. ДВ бр.36 от 30.04.1993г./.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, се облагат само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва там, възнагражденията, получени на това основание, се облагат в тази друга държава.
Текстът на ал. 2 на чл. 15 от цитираната Спогодба регламентира, че независимо от разпоредбите на ал. 1 възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава /България/ получава за работа, извършена в другата договаряща държава /К Белгия/, се облагат в първата държава, ако:
а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчнатагодина;
б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;
в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.
Ако престоят в К Белгия на работниците /като това се проследява за всеки работник/ не надвишава 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и са налице другите условия по чл. 15, ал. 2 от СИДДО с Кралство Белгия, а именно възнаграждението е изплатено от Вас или за Ваша сметка като работодател, който не е местно лице на Белгия и това възнаграждение не е за сметка на място на стопанска дейност, което Вие като работодателят притежавате в другата държава, за Белгия не би възникналоправото да облага доходите за труда, положен на нейна територия.
При такава хипотеза, удържането и внасянето на данъкав България за изплатените от Вас трудови възнаграждения на командированите работници ще е законосъобразно.
В случай, че командированите лица са пребивавали или ще пребивават в Белгия за всяка една от данъчните години повече от 183 дни, тогава поне едно от трите изброени по-горе условия няма да бъде изпълнено. Следва да се отбележи, че се броят дните физически престой в Белгия, а не дните на формално командироване в тази държава, предвидени например в заповедта за командироване /изключват се дните, в които лицето отсъства от Белгия, например поради отпуски, болнични или други причини/. Ако условията на чл. 15, ал. 2 от Спогодбата не са изпълнени едновременно, Белгияще има право да облага трудовия доход на лицата още от първия ден, от който тези лица полагат труд на нейна територия.
Последица от това, че за Белгия възниква правото да облага трудовия доход на лицата, е задължението на България да освободи от облагане този доход на основание чл. 23, т. 2, б. "а" от Спогодбата. С цел елиминиране на двойното данъчно облагане на доходите на командированото лице СИДДО с Белгия предвижда метод "освобождаване с прогресия". Следователно, работодателят при възникване на обстоятелството-престой повече от 183 дни би следвало да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на това лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Белгия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Приложението на метода е обусловено единствено от възникване правото на другата държава - страна по СИДДО да обложи трудовите доходи на лицата. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения за посочените лица от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.
Предвид на така изложеното, когато работодател е бил задължен да облага дохода на командированите лица в другата държава, но е облагал същия в Р България, като е удържал данък върху дохода по реда на чл. 24 и чл. 42 от ЗДДФЛ и е внасял същия в бюджета, за лицата ще възникне право да възстановят неправомерно удържания им данък, като това възстановяване може да се извърши от самия работодател при определяне на годишния данък.
При условие, че работодателят не е взел предвид това при годишното изравняване на данъка, тогава физическото лице - работник може да подаде годишна данъчна декларация /ГДД/ по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година и да поиска възстановяване на неправомерно удържан данък. С подаване на ГДД ще приложи съответния метод за освобождаване от двойно данъчно облагане в случая освобождаване с прогресия. Освен приложенията, за получените доходи ще подаде и приложения № 9 и 10 към декларацията.
Фактическа обстановка: Дружеството е местно юридическо лице и извършва строително-монтажни работи на територията на Република България и на територията на Кралство Белгия. За дейността си в Белгия дружеството командирова работници, за които е издаден документ А1. Към момента дължимите данъци за изплатените доходи на тези работници се внасят в Република България.
Въпрос: Кога ще са налице условия и изискване данъкът да се внася в Кралство Белгия?
Въпрос: В такъв случай, как се освобождава дружеството да не заплаща данък в Република България?
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2.
В становището се приема, че командированите работници са местни физически лица на Република България. Като местни физически лица те подлежат на облагане в България за доходите си както от източник в страната, така и от чужбина. На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на закона, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В запитването не е посочена продължителността на престоя на командированите работници в Белгия, а това обстоятелство е съществено за прилагането на нормите на съответната Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Между Република България и Кралство Белгия е сключена Спогодба за избягване на двойното облагане с данъци на дохода и имуществото, ратифицирана с Указ № 1843 от 1988 г. на Държавния съвет - ДВ, бр. 3 от 1989 г., обнародвана в ДВ, бр. 36 от 30.04.1993 г.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Спогодбата, заплати, надници и други подобни възнаграждения, които местно лице на едната договаряща държава получава от трудова дейност, се облагат само в тази държава, освен ако работата се извършва в другата договаряща държава. Ако работата се извършва в другата държава, възнагражденията, получени на това основание, се облагат в тази друга държава.
Съгласно чл. 15, ал. 2 от Спогодбата, независимо от ал. 1, възнагражденията, които местно лице на едната договаряща държава (България) получава за работа, извършена в другата договаряща държава (Кралство Белгия), се облагат в първата държава, ако едновременно са изпълнени следните условия:
- а) получателят пребивава в другата договаряща държава за период или периоди, непревишаващи общо 183 дни в течение на данъчната година;
- б) възнагражденията се плащат от работодател или за сметка на работодател, който не е местно лице на другата договаряща държава;
- в) възнагражденията не са за сметка на място на стопанска дейност или определена база, каквито работодателят има в другата държава.
Ако престоят на всеки отделен работник в Кралство Белгия не надвишава 183 дни в рамките на 12-месечен период, започващ или завършващ в съответната данъчна година, и са налице и останалите условия по чл. 15, ал. 2 от СИДДО с Белгия, а именно възнаграждението е изплатено от дружеството или за негова сметка като работодател, който не е местно лице на Белгия, и възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност, което работодателят притежава в Белгия, тогава за Белгия не възниква право да облага доходите за труда, положен на нейна територия. В тази хипотеза удържането и внасянето на данъка в България за изплатените трудови възнаграждения на командированите работници е законосъобразно.
Извод: Когато са изпълнени едновременно условията на чл. 15, ал. 2 от СИДДО с Белгия, включително престой до 183 дни и липса на място на стопанска дейност в Белгия, правото на облагане остава в България и данъкът се внася в Република България.
В случай че командированите лица пребивават или ще пребивават в Белгия за всяка една от данъчните години повече от 183 дни, поне едно от трите условия по чл. 15, ал. 2 няма да бъде изпълнено. При това следва да се броят дните на физически престой в Белгия, а не дните на формално командироване, посочени например в заповедта за командироване. Изключват се дните, в които лицето отсъства от Белгия (например поради отпуски, болнични или други причини).
Ако условията на чл. 15, ал. 2 от Спогодбата не са изпълнени едновременно, Белгия има право да облага трудовия доход на лицата още от първия ден, от който те полагат труд на нейна територия.
Последица от възникването на правото на Белгия да облага трудовия доход е задължението на България да освободи от облагане този доход на основание чл. 23, т. 2, б. "а" от Спогодбата. За елиминиране на двойното данъчно облагане СИДДО с Белгия предвижда метод "освобождаване с прогресия".
Следователно, при възникване на обстоятелството "престой повече от 183 дни" работодателят следва да спре да удържа авансово данък по реда на чл. 42 от ЗДДФЛ от момента, в който България е длъжна да освободи от облагане доходите на съответното лице, доколкото това произтича от разпоредбите на СИДДО между България и Белгия, която има предимство пред вътрешното законодателство.
Приложението на метода "освобождаване с прогресия" е обусловено единствено от възникването на правото на другата държава - страна по СИДДО, да обложи трудовите доходи на лицата. Когато това право възникне съгласно СИДДО, държавата на полагане на труда има право да обложи трудовите възнаграждения от самото начало на извършване на дейността и съответно България е длъжна да изключи от облагане тези възнаграждения от самото начало на дейността.
Извод: Когато престоят на работниците в Белгия надвиши 183 дни (при неизпълнение на условията по чл. 15, ал. 2 от СИДДО), правото на облагане преминава към Белгия от първия ден на полагане на труда, а България е длъжна да освободи тези доходи от облагане, прилагайки метода "освобождаване с прогресия", и работодателят спира да удържа авансов данък по чл. 42 от ЗДДФЛ.
Когато работодателят е бил задължен да облага дохода на командированите лица в другата държава, но е облагал същия в Република България, като е удържал данък върху дохода по реда на чл. 24 и чл. 42 от ЗДДФЛ и го е внасял в бюджета, за лицата възниква право да възстановят неправомерно удържания им данък. Това възстановяване може да се извърши от самия работодател при определяне на годишния данък.
Ако работодателят не е взел предвид това при годишното изравняване на данъка, физическото лице - работник може да подаде годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година и да поиска възстановяване на неправомерно удържания данък. С подаването на годишната данъчна декларация лицето прилага съответния метод за освобождаване от двойно данъчно облагане, в случая метода "освобождаване с прогресия". Освен необходимите приложения за получените доходи, лицето подава и приложения № 9 и № 10 към декларацията.
Извод: Когато данък е удържан в България, въпреки че по СИДДО доходът е следвало да се облага в Белгия, неправомерно удържаният данък се възстановява или от работодателя при годишното изравняване, или от работника чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ с прилагане на метода "освобождаване с прогресия" и приложения № 9 и 10.
