ИТ1-00-142/13.04.2023 г.
КСО, чл.4 ал.3 т.1, чл.4 ал.4
ЗЗО, чл.40 ал.1 т.2
ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
Във Ваше запитване, постъпило по компетентност в дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е изложена следната фактическа обстановка:
Ще отдавате стаи за гости - клас В съгласно Закона за туризма в обитаваното от Вас собствено жилище. Тези стаи са регистрирани в Националния туристически регистър. Ще се облагате с патентен данък, тъй като отговаряте на условията за това и не попадате в хипотезата за облагане по реда на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ във връзка с чл.113, ал.2 от ЗТ и чл.2, т.3 от Търговския закон.
Във връзка с изложното поставяте следните въпроси:
- Трябва ли да имате регистрация в Регистър Булстат ?
- Дължат ли се осигурителни вноски при положение, че не сте търговец ?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.
Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3, т. 1 от КС);
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО);
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и 2.
Когато недвижимият имот се предоставя на хотелски принцип следва да се имат предвид разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗТ съгласно която хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти.
Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗТ хотелиерство може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла но ТЗ и не е категоризирано, а е регистрирано при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.
Хотелиерство в стаи за гости и апартаменти за гости се извършва съгласно изискванията на чл. 113, ал. 2 ЗТ. Обстоятелствата относно регистрираните обекти - стаи за гости и апартаменти за гости, се вписват в отделен раздел във водения от кметовете на общини електронен регистър съгласно чл. 167, ал. 1 ЗТ. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписването, съответно за заличаването, на обстоятелствата в Националния туристически регистър. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях.
Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията на ЗМДТ, са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация и подлежат на осигуряване по реда на чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
С оглед изложеното, в случаите на извършватене дейност по настаняване на туристи (хотелиерски услуги по смисъла на ЗТ), следва да имате предвид следното:
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
В този аспект самоосигуряващите се лица, за които е установено извършване на трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, следва да се регистрират в регистър Булстат или в Търговския регистър. В тези случаи служителите от дирекция/отдел "Обслужване"/"Услуги за клиенти" в ТД на НАП прилагат правилата за
В случаите, когато физическото лице получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред, определен с разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от кодекса:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от кодекса;
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски по фондове (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).
Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от посочената наредба, декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните за тях.
Освен декларация образец № 1, самоосигуряващите се лица са задължени да подават и декларация образец № 6 .
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2, б. а от Наредба № Н-13/2019 г. самоосигуряващите се лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 до 30 април, съответно в срока за подаване на годишната данъчна декларация за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Декларациите образец № 1 и 6 се подават в НАП на хартиен, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Само декларациите на хартиен или на електронен носител се подават с протокол, съгласно Приложение № 9 по тази наредба, подписан от самоосигуряващото се лице, като печат не се изисква.
В запитването е посочено, че ще отдавате стаи за гости - клас В по Закона за туризма в обитаваното от Вас собствено жилище. Стаите са регистрирани в Националния туристически регистър. Ще се облагате с патентен данък, тъй като отговаряте на условията за това и не попадате в хипотезата за облагане по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ във връзка с чл. 113, ал. 2 от ЗТ и чл. 2, т. 3 от Търговския закон.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Трябва ли да имате регистрация в Регистър Булстат?
Въпрос 2: Дължат ли се осигурителни вноски при положение, че не сте търговец?
Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване е основно условие за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
С чл. 5, ал. 2 от КСО е определено понятието "самоосигуряващо се лице" за целите на държавното обществено осигуряване - това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:
- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО);
- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО);
- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО).
Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
- на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители, регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
- за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
- като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и 2.
Когато недвижимият имот се предоставя на хотелски принцип, следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за туризма. Съгласно чл. 111, ал. 1 от ЗТ хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти. Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗТ хотелиерство може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на ТЗ и не е категоризирано, а е регистрирано при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ. Хотелиерство в стаи за гости и апартаменти за гости се извършва съгласно изискванията на чл. 113, ал. 2 от ЗТ.
Обстоятелствата относно регистрираните обекти - стаи за гости и апартаменти за гости, се вписват в отделен раздел във водения от кметовете на общини електронен регистър съгласно чл. 167, ал. 1 от ЗТ. Кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за вписването, съответно за заличаването, на обстоятелствата в Националния туристически регистър. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях.
Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията на ЗМДТ, са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация, и подлежат на осигуряване по реда на чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Извод: Лице, което не е търговец, но извършва хотелиерска дейност в стаи за гости, облагаема с патентен данък, се третира като самоосигуряващо се лице, упражняващо свободна професия по регистрация, и попада в обхвата на чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
В случаите на извършване на дейност по настаняване на туристи (хотелиерски услуги по смисъла на ЗТ) следва да се има предвид следното:
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване - чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване.
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година - чл. 6, ал. 8 от КСО. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен месечен осигурителен доход.
Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.
В този аспект самоосигуряващите се лица, за които е установено извършване на трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване, следва да се регистрират в регистър Булстат или в Търговския регистър. В тези случаи служителите от дирекция/отдел "Обслужване"/"Услуги за клиенти" в ТД на НАП прилагат правилата за прием и обработка на данни за самоосигуряващите се лица.
Извод: При извършване на дейност по настаняване на туристи в стаи за гости, облагаема с патентен данък, физическото лице, което не е търговец, се счита за самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 3 от КСО, подлежи на задължително осигуряване по реда на КСО и ЗЗО, и следва да се регистрира в регистър Булстат (ако не подлежи на вписване в Търговския регистър).
