Изх. № 20-00-204
12.06. 2020г.
ЗДДС чл. 26, ал.3, т. 3
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-204/28.04.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"....." АД осъществява услуги по превоз на товари. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Считано от 01.03.2020 г., с въвеждането в действие на ТОЛ системата, дружеството заплаща дължимите пътни такси на "ххххххх" ЕАД, което издава фактура на дружеството с посочена на отделен ред сума за дължими ТОЛ такси. Дружеството възнамерява да префактурира дължимите такси на своите клиенти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството да облага префактурираните ТОЛ такси по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 2 от ЗДДС. Такива, най-общо казано, са облагаеми доставки, вътреобщностни придобивания, внос на стоки. Видно от изложената фактическа обстановка, сумите, които дружеството възнамерява да префактурира на клиентите си, не биха могли да бъдат квалифицирани като обект на облагане с ДДС на самостоятелно основание, съответно дължимото за тях възнаграждение да бъде третирано като данъчна основа по смисъла на закона. Същевременно, обаче, тези суми съставляват съпътстващи разходи, пряко свързани с доставките на транспортни услуги. По силата на чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС с такива разходи следва да бъде увеличена данъчната основа на всяка доставка, за която те се дължат. В описания в запитването случай ще бъдат налице и условията на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС),доколкото дружеството доставчик на транспортните услуги плаща дължимите такси от свое име и за своя сметка, след което възнамерява да ги префактурира (поиска) от получателя на съответната услуга. Поради това на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС стойността на дължимите за всяка доставка ТОЛ такси следва да бъде третирана като елемент от данъчната основа на доставката.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на
чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "....." АД осъществява услуги по превоз на товари и е регистрирано по ЗДДС. Считано от 01.03.2020 г., с въвеждането в действие на ТОЛ системата, дружеството заплаща дължимите пътни такси на "ххххххх" ЕАД, което издава фактура на дружеството с посочена на отделен ред сума за дължими ТОЛ такси. Дружеството възнамерява да префактурира дължимите такси на своите клиенти.
Въпрос: Следва ли дружеството да облага префактурираните ТОЛ такси по реда на ЗДДС?
По така установената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредбите на чл. 2 от ЗДДС. Такива, най-общо, са облагаеми доставки, вътреобщностни придобивания и внос на стоки.
С оглед на изложената фактическа обстановка, сумите, които дружеството възнамерява да префактурира на клиентите си, не могат да бъдат квалифицирани като обект на облагане с ДДС на самостоятелно основание, поради което дължимото за тях възнаграждение не следва да се третира като самостоятелна данъчна основа по смисъла на закона.
Същевременно тези суми представляват съпътстващи разходи, пряко свързани с доставките на транспортни услуги. Съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС с такива разходи следва да бъде увеличена данъчната основа на всяка доставка, за която те се дължат.
В описания в запитването случай са налице и условията на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), доколкото дружеството - доставчик на транспортните услуги - плаща дължимите такси от свое име и за своя сметка, след което възнамерява да ги префактурира (поиска) от получателя на съответната услуга.
Поради това, на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, стойността на дължимите за всяка доставка ТОЛ такси следва да бъде третирана като елемент от данъчната основа на доставката.
Извод: Префактурираните ТОЛ такси не са самостоятелен обект на облагане, но представляват съпътстващи разходи по чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС и следва да се включат в данъчната основа на доставката на транспортната услуга и да се обложат по реда на ЗДДС заедно с нея.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
