чл. 26 ал. 2 от ЗДДС
чл. 15 ППЗДДС
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-388/18.05.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
XXX е подало заявление за закупуване на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, собственост на YYY. Въз основа на заявлението кметът на общината е издал заповед, с която нарежда да бъде прехвърлено на дружеството правото на собственост върху съответните идеални части срещу заплащане на определената данъчна основа, увеличена с дължимия местен данък и такса вписване, заедно с начисления ДДС. Дължимите местен данък и такса за вписване следва да бъдат платени от търговското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Как следва да бъде определена данъчната основа на доставката?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общите правила за определянето на данъчната основа на доставките са регламентирани в чл. 26 от ЗДДС. Според ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 на чл. 26 от закона данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, получено от или дължимо на доставчика, и се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато такива се дължат. В конкретния случай това означава, че данъчната основа за доставката ще се определи като сума, която е дължима на доставчика съгласно раздел II от приложената заповед на кмета на YYY. Съгласно направените изменения с Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПИДППЗДДС),обнародван в Държавен вестник, бр. 8 от 29.01.2016 г. в чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
1. платени са от името и за сметка на доставчика;
2. поискани са от доставчика.
Предвид цитираните разпоредби данъчната основа на доставката на недвижим имот се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя. Поради това, в случай, че дължимите данъци и такси са изцяло за сметка на купувача, общината в качеството си на доставчик, не следва да увеличава данъчната основа, тъй като не е налице хипотезата на чл. 15 от ППЗДДС.
От приложената към запитването заповед на кмета на общината е видно, че задължението за плащане на дължимите ДДС и местен данък е на XXX, следователно не са налице условията на чл. 15 от ЗДДС, поради което с платените суми не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката.
В изложената фактическа обстановка не се откриват основания за определянето на данъчната основа по особен ред. В случай, че такива са налице следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 27 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: "XXX" е подало заявление за закупуване на идеални части от правото на собственост върху недвижим имот, собственост на "YYY". Въз основа на заявлението кметът на общината е издал заповед, с която нарежда да бъде прехвърлено на дружеството правото на собственост върху съответните идеални части срещу заплащане на определената данъчна основа, увеличена с дължимия местен данък и такса вписване, заедно с начисления ДДС. Дължимите местен данък и такса за вписване следва да бъдат платени от търговското дружество.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Въпрос: Как следва да бъде определена данъчната основа на доставката?
По така установената фактическа обстановка, въпроса и относимата нормативна уредба е изложено следното становище.
Общите правила за определяне на данъчната основа на доставките са регламентирани в чл. 26 от ЗДДС. Съгласно чл. 26, ал. 2 във връзка с ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката се определя на базата на всичко, получено от или дължимо на доставчика, и се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато такива се дължат.
В конкретния случай това означава, че данъчната основа за доставката ще се определи като сумата, която е дължима на доставчика съгласно раздел II от приложената заповед на кмета на "YYY".
Съгласно направените изменения с Правилника за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ПИДППЗДДС), обнародван в Държавен вестник, бр. 8 от 29.01.2016 г., в чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) е предвидено, че данъчната основа по чл. 26 и чл. 27 от ЗДДС се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
- платени са от името и за сметка на доставчика;
- поискани са от доставчика.
Предвид цитираните разпоредби данъчната основа на доставката на недвижим имот се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.
Поради това, в случай че дължимите данъци и такси са изцяло за сметка на купувача, общината в качеството си на доставчик не следва да увеличава данъчната основа, тъй като не е налице хипотезата на чл. 15 от ППЗДДС.
От приложената към запитването заповед на кмета на общината е видно, че задължението за плащане на дължимите ДДС и местен данък е на "XXX", следователно не са налице условията на чл. 15 от ППЗДДС, поради което с платените суми не следва да бъде увеличавана данъчната основа на доставката.
Извод: Данъчната основа на доставката се определя като сумата, дължима на доставчика съгласно заповедта на кмета, без да се увеличава с местния данък и таксата за вписване, които са изцяло за сметка на купувача и не са платени от името и за сметка на доставчика и поискани от него.
В изложената фактическа обстановка не се откриват основания за определяне на данъчната основа по особен ред. В случай че такива са налице, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 27 от ЗДДС.
Извод: При липса на основания за прилагане на особен ред по чл. 27 от ЗДДС, данъчната основа се определя по общия ред на чл. 26 от ЗДДС, съобразно изложеното по-горе.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
