НАП: Деклариране и облагане на доходи от акции, криптовалути, лихви и crypto rewards на физически лица по ЗДДФЛ

Изх. № 94-00-10/ 13.03.2024 г.

ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 6;

ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3;

ЗДДФЛ, чл. 16, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 28;

ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3;

ЗДДФЛ, чл. 34;

ЗДДФЛ, чл. 35;

ЗДДФЛ, чл. 36;

ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 5, т. 2;

ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 8;

ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 14;

ЗДДФЛ, чл. 44а;

ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗДДФЛ, чл. 50а;

ЗДДФЛ, чл. 51;

ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;

ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 2;

ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 75;

ДР на ДДФЛ, §1, т. 11;

ТЗ, чл. 1, ал. 1.

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ).

Съгласно изложеното в запитването, лицето желае разяснения във връзка с попълването на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ (образец 2001) от ЗДДФЛ за 2023 г.

Поставят се следните въпроси:

1. Как се посочват в приложение №8 "Притежавани акции, дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина; дължим данък по чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ за доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи по чл. 38, ал. 5, т. 2, ал. 8 и ал. 14 от ЗДДФЛ от източници в чужбина"(образец 2081) от ГДД, закупените през годината и притежавани към 31.12.2023 г. акции на чуждестранни компании, всяка отделна покупка на акции от една и съща компания на отделен ред или като общ сбор (в случая лицето има пет покупки на акции от една и съща компания)?

2. Като обща сума ли подлежи на деклариране в приложение №8 полученият от един платец дивидент, в случай че се изплаща на тримесечие?

3. В кое приложение на ГДД и с какъв код (508 или 509) се деклариратдоходите от разпореждане с криптовалути през годината? Посочват ли се в някое приложение на ГДД притежаванте към 31.12.2023 г. криптовалути?

4. Може ли в приложение №5"Доходи от прехвърляне на права или имущество" (образец 2051), ЧастI"Формиране на облагаемия доход", таблица 2 да се посочи покупната и продажната цена на финансовите активи като обща сума, без да се описват като отделни сделки, в случай че лицето има 20 продажби?

5. Как се декларира доходът от разпореждане с акции (в частнаст "безплатни акции")?

6. Подлежат ли на облагане и деклариране доходите от лихви от вложени в "Flexible account" на "Revolut"парични средства на физическо лице, получени от инвестиционен посредник, в резултат от инвестиции в различни фондове?

7. Какво е данъчното третране на получени "безплатни акции" от инвестиционен посредник и как се декларира?

8. Какво е данъчното третране на получени доходи от "crypto rewards", как се декларират и има ли праг, под който не подлежат на деклариране? В случая лицето има получени "crypto rewards" на стойност 0,45$отDot(по извлечение от платформата от 61 стр.)и 18,47$отEther.

Предвид чл. 4, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДФЛ, местните физически лице са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина (така чл. 6 от ЗДДФЛ).

В зависимост от източника си, видовете доходи по ЗДДФЛ са обособени в шест основни групи, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от този закон:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

6. доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми, изброени в чл. 13 от ЗДДФЛ или освободени от облагане по силата на друг закон. Според нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно.

По първи въпрос:

На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират в ГДД по чл. 50 от същия закон притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина.

Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година (в случая 2023 г.) акции в дружества в чужбина се посочва в част І "Информация за притежаваните към 31 декември на данъчната година акции и дялови участия в дружества в чужбина" на приложение №8, като в колона 2 се посочва държавата, в която е регистрирано съответното дружество, а в колона 3 - броят на акциите. В колона 4 се вписва датата на придобиване на съответните акции, а в колони 5 и 6 - общата цена на придобиването им в съответната валута и в български лева. Информацията се посочва за притежавани към 31 декември на данъчната година акции (в това число "безплатни акции") в дружества в чужбина, включително когато са придобити през същата година. Информацията за притежаваните акции може да се обобщи и групира по държава, респективно дружество на придобиване на акциите и дата. В конкретният случай следва да се посочат притежаваните от лицето акции на пет реда, тъй като са придобити на различна дата (например: първи ред ....държава, 10 бр. акции, на дата ...2023 г., обща цена на придобиване ..., втори и следващи редове по същият начин).

По втори въпрос:

В част ІII "Определяне на дължимия окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ за доходи от източници в чужбина на местни физически лица" на приложение №8 се посочва доходът от получен дивидент само в случай, че е от източник в чужбина. Втази частсе определя дължимият окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ за доходи от източници в чужбина, придобити през съответната календарна година от данъчно задълженото местно физическо лице. В колони 2 и 3 се вписват данни за платеца на дохода. В колона 4 се посочва кодът за съответния вид доход, съгласно номенклатурата, за дохода от дивидент от източник в чужбина се посочва код 8141. Когато се прилагат методите на данъчния кредит, предвидени в съответната СИДДО ("Пълен данъчен кредит", "Обикновен данъчен кредит" или "Фиктивен данъчен кредит") или се ползва данъчен кредит, на основание чл. 76 от ЗДДФЛ, в колона 5 се попълва цифрата 1, когато прилаганият метод е "Освобождаване с прогресия" - в колона 5 се попълва цифрата 2, а когато не се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане, в колона 5 се попълва цифрата 3. В колона 6 се посочва брутният размер на придобития доход. Колони 9, 10, 11 и 12 се попълват когато за конкретния вид доход се прилага метод "Пълен данъчен кредит", "Обикновен данъчен кредит" или "Фиктивен данъчен кредит", предвиден в съответната СИДДО, или се ползва данъчен кредит по реда на чл. 76 от ЗДДФЛ. Когато за конкретния вид доход в съответната СИДДО е предвиден метод "Освобождаване с прогресия" колони 9, 10, 11 и 12 не се попълват. В колона 12 се изчислява разликата между дължимия съгласно ЗДДФЛ окончателен данък и размера на признатия данъчен кредит, посочен в колона 11.

В конкретния случай, ако лицето придобива доход от дивидент няколко пъти през съответната данъчна година от един и същи източник в чужбина (едно дружество), то в част ІII на приложение №8 следва да се посочи на един ред.

Тук следва да отбележа, че облагаемите доходи от дивиденти в полза на местно физическо лице от източник в България се облагат с окончателен данък.

За целите на ЗДДФЛ, съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, дивидент е:

а) доход от акции;

б) доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;

в) скрито разпределение на печалбата.

Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ), а на основание чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто.

На основание чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 2 се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент.

Според чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Срокът за подаване на декларацията е срокът за внасяне на дължимите данъци.

С разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ е предоставена възможност на местните физически лица при желание да декларират в ГДД по чл. 50 придобитите през годината доходи, обложени с окончателни данъци по реда на чл. 38 от ЗДДФЛ с изключение на тези по приложение №8. За целта се попълва приложение №13 "Необлагаеми доходи, доходи облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, с изключение на тези по приложение №8, и имущество, получено по наследство, завет, дарение или с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт" (образец 2013), част V "Придобити през годината доходи, облагаеми с окончателен данък по чл. 38 от ЗДДФЛ, с изключение на декларираните в приложение №8 от източник в чужбина", ред 1 с код на дохода 914.

По трети, четвърти и пети въпрос:

Според Европейския банков орган (ЕБО) виртуалните валути са вид нерегламентирани цифрови пари, които не се издават и гарантират от централна банка и която може да действа като средство за разплащане. Виртуални валути има под много форми, като се започне от валути в онлайн компютърни игри и социални мрежи, и се стигне до средства за разплащане, приемани "офлайн" или в "реалния живот". Виртуалната валута може да се купува в платформа за обмен, като се използва конвенционална валута, след което се превежда в персонализирана сметка за виртуална валута (напр. биткойн), наричана "цифров портфейл". Като използват този портфейл потребителите могат да изпращат виртуална валута онлайн на всеки, който е готов да ги приеме или да ги конвертират обратно в конвенционални валути. Освен това виртуалната валута може да се използва като средство за заплащане на стоки и услуги.

Легална дефиниция на понятието "виртуални валути" е дадена в §1, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ (в сила от 01.01.2024 г.), която препраща към §1, т. 24 от ДР на Закона за мерките срещу изпирането па пари (ЗМИП): "Виртуални валути са цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път". В тази връзка считам, че за целите на данъчното облагане по реда на ЗДДФЛ, по своята характеристика и предназначение виртуалните валути могат да се определят като финансови активи.

Доходите от прехвърляне на права или имущество са обособени като отделен вид доход в чл. 10, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ.

Според общото правило на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ доходите от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходи от търговия с чуждестранна валута, са облагаеми. Изключение от това правило, т. е. освобождаване от облагане, е предвидено за доходите:

- от разпореждане с финансови инструменти по смисъла на § 1, т. 11 от допълнителните разпоредби (чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ);

- на обезщетените по реда на нормативен акт лица от продажба или замяна на получените като обезщетение компенсаторни инструменти и инвестиционни бонове (чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ);

- от продажба или замяна на финансови активи, придобити по наследство или завет (чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ).

Когато доходите от продажбата или замяната на акции(в това число и "безплатни акции")и финансови активи (криптовалути) не попадат сред изброените изключения, същите се третират като облагаеми и съответно подлежат на деклариране и облагане в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Облагаемият доход и данъчната основа за доходите от прехвърляне на права или имущество, придобито от местни физически лица от източник в страната и чужбина, се определят в съответствие с разпоредбите на раздел V от глава пета на ЗДДФЛ. При определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на акции и финансови активи, притежавани от местни физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговският закон (ТЗ), приложение намират разпоредбите на чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ, а именно:

На основание чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ (в редакцията на закона до 31.12.2023 г.), облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив (чл. 33, ал. 4 от ЗДДФЛ). Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

В тази връзка е необходимо да се имат предвид следните правила:

- доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето на съответния финансов актив, подлежащ на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 и 4 от ЗДДФЛ (чл. 11, ал. 2 от ЗДДФЛ);

- продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната,включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ);

- цената на придобиване на акции, дялове и други финансови активи се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ и в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване.

В чл. 34 от ЗДДФЛ е посочено, че годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 33, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

Доходите, подлежащи на облагане по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, се облагат с данък върху общата годишна данъчна основа, а размерът на данъчната ставка е 10 на сто.

Облагаемите доходите от прехвърляне на права или имущество (доходите от продажбата/замяната на акции(в това число "безплатни акции")и други финансови активи - криптовалути), придобити през данъчната година, подлежат на деклариране от физическите лица в приложение №5, част I "Формиране на облагаемия доход", таблица 2 от ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с код 508 "Продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи". В колона 3 на таблица 2, част І се попълва сумата на продажните цени, а в колона 4 сумата на цените на придобиване на финансовите активи, продадени или заменени през годината. В колона 5 на таблица 2, част І се попълва сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, а в колона 6 на таблица 2, част І се попълва сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. С други думи казано, всяка една сделка, следва да се посочи на отделен ред, например:

През годината физическо лице е реализирало следните сделки: На 1 февруари продава 100 бр. от даден финансов актив с продажна цена в общ размер на 10 000,00 лв. и с цена на придобиване в общ размер на 1 000,00 лв., при което печалбата от тази сделка е 9 000,00 лв. В приложение №5, част I, таблица 2 тази сделка се посочва на един ред. На 9 април продава 50 бр. от даден финансов актив с продажна цена в общ размер на 5 000,00 лв. и с цена на придобиване в общ размер на 2 000,00 лв., при което печалбата от тази сделка е 3 000,00 лв. В приложение №5, част I, таблица 2 тази сделка се посочи на следващ ред. На 21 ноември продава 100 бр. от даден финансов актив с продажна цена в общ размер на 1 000,00 лв. и с цена на придобиване в общ размер на 2 000,00 лв., при което загубата от тази сделка е 1 000,00 лв. В приложение №5, част I, таблица 2 тази сделка се посочва на следващ ред. В този случай облагаемият доход ще бъде 11 000,00 лв. (общо печалба 12 000,00 лв., намалена с общо загуба 1 000,00 лв.)

За доходите от прехвърляне на права или имущество, в т.ч. и от продажба/замяна на финансови активи, не е регламентирано към ГДД да се прилагат документи, доказващи реализирания доход.

Относно задълженията на физическите лица, отнасящи се до подаването на ГДД следва да имате предвид, че същите са обхванати изчерпателно в разпоредбите на чл. 50 от ЗДДФЛ. На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да декларират притежаваните от тях акциии дялови участияв дружества в чужбина. Видно е, че в цитираната разпоредба са посочени конкретни финансови активи, а именно акции в дружества в чужбина и дялови участия в дружества в чужбина. Притежаваните от физически лица финансови активи, които не попадат в обхвата на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не подлежат на деклариране в ГДД.

По шести, седми и осми въпрос:

Описаните в запитване доходи от "безплатни акции", придобити от инвестиционен посредник, от лихви от вложени в "Flexible account" на "Revolut" парични средства като процент възвръщаемост от предоставяне на ресурси и доходи от "crypto rewards", доколкото легалният превод на понятието е със смисъла на крипто награди, получени от съответното физическото лице, не могат да бъдат причислени към източниците на доход, попадащи в обхвата на чл. 10, ал. 1, т. 1 - 5 от ЗДДФЛ. В тази връзка същите могат да се отнесат към т. 6 на чл. 10 от с.з.: доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон.

В чл. 35 са регламентирани доходите от други източници, които по своето естество (в по-голямата си част) са пасивни доходи и имат нерегулярен и случаен характер.

Доходите, визирани в разпоредбата на чл. 35 от ЗДДФЛ, са:

- обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер (т. 1 от чл. 35);

- лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг (т. 3 от чл. 35);

- производствени дивиденти от кооперации (т. 4 от чл. 35 );

- упражняване на права на интелектуална собственост по наследство (т. 5 от чл. 35);

- всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (т. 6 от чл. 35).

По отношение на придобитите доходи от лихви от вложени в "Flexible account" на "Revolut" парични средства като процент възвръщаемост от предоставяне на ресурси следва да се има предвид, че определение на понятието лихва е дадено в § 1, т. 7 от ЗДДФЛ, според което това е доход от всякакъв вид вземания за дълг, независимо дали е гарантиран с ипотека или с клауза за участие в печалбата на длъжника, включително лихвите по депозити в банки и доходите (премиите) от бонове и облигации. Облагаемият доход от лихви на местни физически лица се формира по реда на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ.

По отношение на доходите, които не могат да се характеризират като лихва по смисъла на § 1, т. 7 от ЗДДФЛ, при условие че доходите от търговия с криптовалута се облагат по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, подлежат на облагане по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като "доходи от други източници".

В случай че визираните във въпроси седем и осем доходи, които са получени от съответното физическото няма да имат регулярен характер (т.е. те ще са със случаен характер) и същите не могат да бъдат причислени и към източниците на доход, попадащи в обхвата на чл. 35, т. 1 - 5 от ЗДДФЛ, не са облагаеми с окончателен данък по реда на този закон, нито са сред изрично изброените необлагаеми доходи визирани в чл. 13 от ЗДДФЛ или освободените от облагане по силата на нормативен акт, то същите представляват облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ облагаемият доход по точки от 1 до 6 от същия е брутната сума на дохода, придобит през данъчната година. Данъкът е в размер на 10 на сто върху общата годишна данъчна основа на основание чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Паричните доходи по чл. 35 се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице на основание чл. 44а от ЗДДФЛ. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му и се внася в сроковете и по реда на чл. 65 и 66.

Според чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, подават декларация по образец за дължимите данъци. Срокът за подаване на декларацията е срокът за внасяне на дължимите данъци.

В случай, че платецът на доходите не е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), авансово облагане не е налице.

По отношение на придобития непаричен доход под формата на "безплатни акции" са приложими разпоредбите на чл. 10, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, доколкото не е предвидено друго в този закон, непаричният доход се смята за придобит на датата на получаването на престацията. В конкретния случай може да се каже, че окончателното изплащане на облагаемия доход, съответно датата на придобиването на дохода от лицето, е датата на получаването/прехвърлянето на съответните финансови инструменти - акции. Непаричните доходи се остойностяват в български лева към датата на придобиването им по пазарна цена. За целите на данъчния закон "пазарна цена" е пазарната цена по смисъла на §1, т. 8 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) (§1, т. 9 от ДР на ЗДДФЛ). Следователно облагаем доход в случая ще е пазарната цена на съответния финансов инструмент към момента на придобиването му (т.е. цена, равна на цената на акция, плащана от външни инвеститори).

Във връзка с горното има изразено становище изх. №24-39-63#1/15.05.2023 година на зам. изпълнителния директор на НАП, което може да бъде намерено на интернет страницата на НАП -www.nra.bg, системата "Въпроси и отговори".

Тук следва да отбележа, че облагането на доходите на физическите лица по българското законодателство е с плосък данък в размер на 10 на сто и в тази възка не е въведен минимален или друг праг на необлагаемост на дохода.

На основание чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, когато облагаемият доход по чл. 35 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход. Декларира се в приложение №6 "Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ"(образец 2061)към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ в част І "Данни за платеца на доходите", с код 603 "Лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг"и с код 606"Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ, които не са изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на същия закон или с окончателни данъци по реда на ЗКПО",за съответната година.

Обръщам внимание, че освен приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6 към ГДД, за избягване на двойното данъчно облагане ще следва да се подадат приложение №9 "Прилагане на методите за избягване на двойното данъчно облагане за доходи декларирани в приложения №1, 2, 3, 4, 5 и 6" (образец 2091) или приложение №10 "Ползване на данъчни облекчения" (образец 2010), в зависимост от приложимия метод за избягване на двойното данъчно облагане.

На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.

Тъй като не е известно физичестото лице от коя държава има получени доходи и не задава въпрос по прилагане на спогодба, запитването няма да бъде изпратено към компетентната дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.

Предвид разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ, местните физически лица прилагат към ГДД удостоверение за размера на внесения в чужбина данък, издадено от компетентните власти на другата държава. Изключение от това правило е регламентирано само за доходи от източник в чужбина, при облагането на които съгласно действаща данъчна спогодба се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане "освобождаване с прогресия" - в тези случаи местните физически лица могат да не представят доказателства за размера на внесения данък - чл. 50, ал. 6 от ЗДДФЛ.

ГДД се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода, като в същия срок се внася и дължимият по декларацията данък върху общата годишна данъчна основа (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ).

Следва да се има предвид обаче, че посочените по-горе разпоредби не се прилагат за доходи от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато не е регистрирано като едноличен търговец. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги, а не от наличието или липсата на регистрация по ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното.

Търговец е всяко лице, което по занятие извършва някои от дейностите, изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Съгласно чл. 1, ал. 3 от ТЗ за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин даже ако дейността му не е посочена в ал. 1 на посочената разпоредба. В ТЗ не са посочени критериите, според които да се определи дали една дейност се извършва по занятие.

Важно е да се поясни, че изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. На следващо място като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по предмет и обем да изисква неговите дела да се водят по търговски начин, при степен на организираност на предприятието, характерна за търговците.

Когато едно лице е образувало предприятие, чиито дела се водят по търговски начин, доходите от стопанската дейност, включително от сделки с финансови инструменти, следва да се разглеждат като доходи от стопанска дейност на едноличен търговец.

Следва да се има предвид, че доходите от сделки, извършени от физическо лице в качеството му на търговец, подлежат на облагане по общия ред на раздел II "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец" от глава пета на ЗДДФЛ. Независимо дали лицето има регистрация като едноличен търговец, в случай че дейността търговия с акции и криптовалута се извършва системно и по занятие, придобитите доходи ще се третират като доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и съответно ще подлежат на облагане по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 от ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа (чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ). На основание чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО) данъчна печалба. В този случай разходите за дейността могат да бъдат приспаднати при формиране на финансовия резултат от дейността, при условие че са документално обосновани по смисъла на ЗКПО.

Размерът на данъка върху годишната данъчна основа основа по чл. 28 от ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 15 на сто (чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ).

Изискването лицето да бъде приравнено на търговец е образуването на предприятие, тоест то целенасочено да е структурирало дейността си като стопанска дейност, предоставяна в свободен пазар, с цел формиране на печалба/доход. Като предпоставка за определянето на едно физическо лице като търговец по смисъла на ТЗ е условието предприятието по обем и предмет да изисква неговите дела да се водят по търговски начен.

Всички документи, относими към реализираните сделки, следва да се съхраняват 5 години след изтичане на давностният срок за погасяване на публичното задължение (чл. 38 от ДОПК).

Реализираният доход в този случай се декларира в приложение №2 "Доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и доходи от друга стопанска дейност по чл. 29а от ЗДДФЛ" (образец 2021) на ГДД данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода (за лицата по чл. 51, an. 1 от ЗДДФЛ). Дължимият данък върху годишната данъчна основа по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ се внася в срок до 30 юни на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда наДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.