НАП: Осигурителен режим на собственик и управител на търговско дружество – гражданин на държава членка на ЕС, упражняващ дейност само в България

Изх. №23-22-1430/01.11.2023 г.

КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7

КСО - чл. 4, ал. 3, т. 2

КСО - чл. 4, ал. 6

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 1

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 2

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-1430/06.10.2023 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване(КСО) иЗакона за здравното осигуряване(ЗЗО).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

Собственик и управител сте на "ДК" ЕООД, чиято дейност е експлоатация на фотоволтаична централа с обща инсталирана мощност 14 Kwh. Гражданин сте на Кралство Дания. Получавате пенсия от Дания и не желаете да се осигурявате в България за дейността си като собственик на търговското дружество.

В телефонен разговор е уточнено, че трудова дейност ще упражнявате единствено на територията на България.

Като управител на "ДК" ЕООД имате сключен с дружеството договор за търговско управление на основание чл. 141 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора "За управлението на предприятието управителят ще се осигурява съгласно действащото законодателство - като самоосигуряващо се лице и осигурителните вноски ще се начисляват и внасят на минималния осигурителен доход определен в Наредба на Министерството на труда и социалната политика", а по силата на чл. 15 от същия договор "Фирмата е длъжна да заплаща на управителя трудово възнаграждение при спазване на чл. 5".

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:

ПодлежителиназадължителноосигуряваневБългарияикаквиосигурителни вноски следва да внасяте в качеството си на управител и собственик на"ДК" ЕООД?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (EС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на регламентите за координация на системите за социална сигурност, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство в областта на социалната сигурност.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателствотона само една държава членка (основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, челицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Основното правило се прилага и спрямо лица, които са придобили право на пенсия съгласно законодателството на държава членка. Съгласно чл. 16, параграф 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, лице, което получава пенсия или пенсии съгласно законодателството на една или повече държави членки и което пребивава в друга държава членка, може, по негово искане да бъде освободено от прилагането на законодателството на последната държава при условие, че спрямо него не се прилага това законодателство поради осъществяване на дейност като заето или като самостоятелно заето лице.

От горецитираните разпоредби следва, че в случаите в които на европейски гражданин е отпусната пенсия по законодателството на държава членка и той осъществява дейност като заето и/или самостоятелно заето лице в друга държава членка, за него ще се приложи законодателството на държавата по трудовата му заетост. В тази връзка, следва да се отбележи, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл. 4, ал. 1 от КСО (включително управителите на търговски дружества), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (включително собствениците на търговски дружества), както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.

Следователно, при условие че осъществявате дейност единствено на територията на България и на основание чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 за Вас е приложимо българското законодателство, дължимите осигурителни вноски във връзка с упражнявана трудова дейност като собственик и управител на "ДК" ЕООД следва да се внасят в България съгласно разпоредбите на КСО и ЗЗО.

Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване за държавното обществено осигуряване. На основание чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването ѝ.

Фактът, че едно лице е вписано като собственик и управител на търговско дружество, не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.

Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от собствениците в качеството им на самоосигуряващи се лица. Именно поради това в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.

На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, лицата, които упражняват трудова дейност като собственици на търговски дружестваподлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Окончателният размер на месечния им осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (основание чл. 6, ал. 9 от КСО).

Съгласно чл. 9, т. 2, буква "б" и "в" от ЗБДОО за 2023 г., от 01 август 2023 г. до 31 декември 2023 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е в размер на 780,00 лв., а максималният месечен размер на осигурителния доход е в размер на 3400,00 лв.

Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ). Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от него, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМ).

Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса, в т. ч. собствениците на търговски дружества, на които е отпусната пенсия се осигуряватпо свое желание. Начинът и редът за изразяване на това волеизявление са регламентирани в чл. 1, ал. 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ).

В КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, от вида на получаваната пенсия и от коя държава е отпусната. Поради това, посоченият осигурителен режим "по свое желание" следва да се прилага и когато собственикът на търговското дружество е европейски гражданин и има отпусната пенсия от друга държава.

Следователно, при условие че упражнявате трудова дейност като собственик на "ДК" ЕООД и за Вас е приложимо българското осигурително законодателство, не сте задължен да се осигурявате за държавното обществено осигуряване с оглед разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО. Правото да не се осигурявате възниква по силата на закона, без да са необходими допълнителни действия от Ваша страна.

Предвид, факта че пенсията Ви е отпусната от чуждестранен осигурителен институт, следва да имате предвид, че при поискване от орган по приходите, трябва да удостоверите това обстоятелство с документ, издаден от компетентните власти на съответната държава, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

На основание чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са лицата, извън посочените в чл. 33, ал. 1, т. 1 - 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Доколкото в ЗЗО не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава пенсионерите, които упражняват дейност като собственици на търговски дружества от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски, здравното осигуряване на тези лица се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно цитираната разпоредба, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) и окончателно върху доходите от дейността и доходите за работа без трудово правоотношение, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО. Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Следователно, при упражнявана трудова дейност като собственик на търговско дружество дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, ако за Вас е приложимо българското осигурително законодателство.

Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3 от кодекса и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване(ЗБДОО) за съответната година (основание чл. 6, ал. 3 от КСО).

"Неначислени възнаграждения" за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството(ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, здравноосигурителните вноски за управителите на търговски дружества се внасят върху доходите, върху които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.

В КСО и ЗЗО не е предвидена разпоредба, която да освобождава управителите на търговски дружества, които получават пенсия от внасянето на осигурителни вноски. Следователно, при условие че упражнявате трудова дейност като управител на "ДК" ЕООД и имате договорено възнаграждение за тази си дейност, дължите осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и ч. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, ако за Вас е приложимо българското осигурително законодателство.

Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от кодекса,осигурителните вноски за ДОО се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и ал. 10 (включително за доходи от дейност като управител на търговско дружество);

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда(КТ) или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

В хипотезата, в която извършвате дейност като самоосигуряващо се лице и по договор за управление и контрол с договорено възнаграждение, Вие следва да се осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 (по желание) и чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗО. Действащото законодателство не допуска изпълнителите по договори за управление и контрол да се осигуряват върху договореното възнаграждение като самоосигуряващи се лица.

Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО, съгласно която осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за:

- осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация образец №1);

- декларация за сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" и данък по ЗДДФЛ (декларация образец №6).

Редът за подаване на данни от осигурителите е уреден с Наредба №Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.), издадена от министъра на финансите. Данните се подават с утвърдените с наредбата образци на декларации.

В случай, че възникнат конкретни въпроси, относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. "Княз Дондуков" №52, Национална агенция за приходите, Централно управление, дирекция "Данъчно-осигурителна методология", отдел "Осигурителна методология".

Информация за размера на дължимите вноски и съответните банкови сметки може да получите на тел. 070018700 или на ел. адрес infocenter@nra.bg

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.