НАП: Упражняване на право на данъчен кредит по ЗДДС въз основа на съдебно решение при липса на фактура

В запитване, постъпило в ЦУ на НАП в допълнение на предходно запитване, по което е изразено становище в писмо с изх. № М-24-31-79/03.07.2015 г., е поставен следният въпрос:

Въпрос: Възможно ли е в случай, че доставчикът отказва да издаде данъчния документ, изискуем по чл. 71 от ЗДДС, правото на данъчен кредит по ЗДДС за получена облагаема доставка да се упражни въз основа на съдебно решение относно дължимото възнаграждение по доставката?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, се излага следното становище.

По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС следва да се имат предвид разпоредбите на глава седма от ЗДДС - "Данъчен кредит".

На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне начисления данък за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.

Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, който транспонира чл. 178, б. "а" от Директива 2006/112, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател, същото следва да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.

Според постоянната практика на Съда на Европейския съюз, "по силата на член 178, буква a) от Директива 2006/112 упражняването на правото на приспадане, визирано в член 168, буква a) от нея, по отношение на доставката на стоки и услуги се подчинява на едно-единствено формално условие - притежаването от страна на данъчно задълженото лице на фактура, съставена в съответствие с членове 220-236 и 238-240 от тази директива." (Решение на СЕС по дело 385/09, т. 47).

Издаването на фактура за извършената доставка, в която данъкът е посочен на отделен ред, е задължителен елемент от процедурата по начисляване на данъка по чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС от лицето - платец. Начисляването на данъка от своя страна предпоставя правилното функциониране на механизма на данъка, който чрез начисляването на данъка и данъчния кредит осигурява неутралност на данъка за икономическите оператори във веригата от доставки и понасянето на данъчната тежест при крайното потребление на стоката или услугата.

В този смисъл, за да упражни право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък за получена доставка на стока или услуга, лицето следва да притежава фактура, съобразена с изискванията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, в която е посочен размерът на дължимия данък за доставката, както и доставчикът по доставката.

В конкретния случай дружеството, в качеството на получател по доставката, във връзка с която е постановено съдебното решение, не притежава данъчен документ (налице е само съдебно решение), т.е. не притежава фактура, в която същото да е посочено като получател на съответната доставка, с посочен размер на дължим данък за доставката. Това препятства упражняването на право на приспадане на данъчен кредит, доколкото не са изпълнени условията на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

Приспадането на данък без същият да бъде начислен, какъвто съгласно запитването е казусът, противоречи както на принципите на облагане с ДДС, така и пряко на закона (чл. 71, т. 1 от ЗДДС).

Относно искането това да бъде допуснато по изключение, се посочва, че това е недопустимо, тъй като когато две категории лица, чиито правни и фактически ситуации са сходни, биват третирани по различен начин или когато различни ситуации биват третирани по един и същ начин, това би довело до нарушение на принципа на равнопоставено третиране на икономическите субекти.

Извод: Не е възможно правото на данъчен кредит по ЗДДС за получена облагаема доставка да се упражни само въз основа на съдебно решение относно дължимото възнаграждение по доставката при липса на фактура, издадена по реда на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, и не може да се допусне изключение от това изискване.

Поради това, че писмото съдържа информация относно неначислен данък, се посочва, че то ще бъде изпратено на съответната ТД на НАП за установяване от органите по приходите на относимите към конкретния случай факти и обстоятелства и предприемане на действия по компетентност относно определяне на данъчното задължение на задълженото лице, включително по преценка за наличие на основание за осъществяване на административно-наказателна отговорност на същото.

Следва да се има предвид, че в случай че в хода на ревизионно производство се установи, че доставката, във връзка с която е постановено съдебното решение, не е документирана, съответно не е начислен данък за доставката, органът по приходите може писмено да покани доставчика по доставката - страна в производството, да я документира и да начисли данъка.

В случай че е заплатено на доставчика дължимото за доставката възнаграждение, такова документиране и начисляване на данъка от доставчика би осигурило възможността да се упражни правото на приспадане на данъчен кредит (ако са налице материално-правните предпоставки по чл. 69 и условията на чл. 72 от ЗДДС) и да се осигури приложението на принципа на неутралност на данъка.

В случай че данъкът не е начислен от доставчика и същият не го начисли и след покана от органите по приходите чрез издаване на данъчен документ и отразяването му в дневника за продажби и справката - декларация за съответния период, данъчното му задължение ще бъде определено с акт по ДОПК.

Извод: При установена недокументирана доставка органът по приходите може да покани доставчика да документира доставката и да начисли данъка, което би позволило упражняване на право на данъчен кредит от получателя при изпълнение на условията на чл. 69, чл. 71 и чл. 72 от ЗДДС; при отказ на доставчика данъкът ще бъде определен с акт по ДОПК.

Относно искането за експертно съдействие при определяне на дължимия данък по доставката се посочва, че следва да се имат предвид нормите на чл. 66 и чл. 67 от ЗДДС, съответно чл. 53 от ППЗДДС.

Следва да се има предвид, че ако дължимата сума е определена като разлика между дължимото на доставчика възнаграждение за строителната услуга от една страна и дължимата на получателя неустойка от друга (чрез прихващане на насрещните задължения), дължимият данък следва да бъде определен спрямо сумата на дължимото на доставчика възнаграждение преди намаляването й (прихващането).

Посочва се, че в интерес на страните е да изяснят съвместно, в хипотезата на определеното със съдебното решение възнаграждение за доставката, коя е приложимата формула за определяне на размера на данъка. В противен случай, при определянето му от органите по приходите в хода на ревизионно производство на доставчика, правото на приспадане на данъчен кредит ще бъде препятствано и неутралността на данъка ще се наруши.

Извод: Дължимият ДДС при определено със съдебно решение възнаграждение, включително при прихващане с неустойка, следва да се изчисли върху пълния размер на възнаграждението преди намаляването му; страните следва да изяснят приложимата формула по чл. 66, чл. 67 от ЗДДС и чл. 53 от ППЗДДС, тъй като при определяне на данъка от органите по приходите в ревизионно производство правото на данъчен кредит може да бъде препятствано и неутралността на данъка да се наруши.