Изх. № 92-00-201
Дата: 02. 06. 2023 год.
ЗМДТ, чл. 24, ал. 1, т. 9;
ЗМДТ, чл. 44, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 44, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 45, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 46, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 46, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 48, ал. 1, т. 1, буква "ж";
ЗМДТ, чл. 49, ал. 2;
ЗМДТ, чл. 49, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 49, ал. 4;
ЗВ, чл. 12, ал. 3;
ЗЗД, чл. 225.
ОТНОСНО:прилагане разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ по отношение на получени дарения, необходими за изграждане на православен църковен храм
Във Вашe писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. №.........03.2023 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В процес на изграждане е православен църковен катедрален храм - "Св. ........................", изграждан на територията гр. А - район "Б". Във Ваше допълнително писмо до Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП е уточнено, че църковното настоятелство на храма е регистрирано със заповед №..... от 12.2019 г. на основание чл. 81 и чл. 140 от Устава наБългарската православна църква/УБПЦ/, Митрополия. Посочен е и ЕИК по БУЛСТАТ, като е уточнено, че храмът не е вписан в публичния регистър на храмовете и молитвените домове към Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет, тъй като е в строеж и понастоящем е нефункциониращ.
Предвид изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Даренията от граждани и фирми в подкрепа на църковната и религиозна дейност, в случая строителство на православен църковен храм, облагат ли се с данък или са освободени, респ. ако са облагаеми - какъв е размерът и в кой нормативен акт е определен?
С оглед на изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
Облагането на имуществата с местен данък при тяхното придобиване по дарение и по възмезден начин е уредено в раздел III на глава втора от ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ обект на облагане с данък дарение са имуществата, придобити по дарение, както и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, включително и погасените чрез опрощаване задължения. В тази връзка дарените парични суми и/или вещи попадат в обхвата на обектите, подлежащи на облагане с данък, освен ако не представляват необлагаеми или освободени от облагане съответно по силата на чл. 44, ал. 6 ЗМДТ /когато страните по договора са роднини по права линия или съпрузи - какъвто не е настоящият случай/ или в някое от лимитативно изброените изключения, посочени в чл. 48 ЗМДТ.
Основа за определяне на местния данък е оценката на имуществото в левове към момента на неговото прехвърляне /чл. 46, ал. 1 ЗМДТ/, а чуждестранната валута се преизчислява в левове по централния курс на БНБ към момента на нейното придобиване /постъпване по сметката на бенефициента/, по арг. чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗМДТ във вр. с чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗМДТ. Движимите вещи /без МПС/ се оценяват по тяхната пазарна стойност - по арг. чл. 33, ал. 1, т. 5 ЗМДТ във вр. с чл. 46, ал. 2, т. 2 от закона.
Нормата на чл. 45 ЗМДТ указва кое лице е данъчно задължено да заплати дължимия местен данък дарение. Съгласно общото правило на чл. 45, ал. 1 от закона, данъкът се заплаща от приобретателя на имуществото, освен ако не е уговорено друго, който по силата на чл. 49, ал. 3 от закона следва да подаде декларация в общината по постоянен адрес /за физическите лица/, респ. седалището за юридическите лица, в двумесечен срок от сделката /дарението/, както и в същия срок да заплати дължимия данък в полза на компетентната община.
Предвид изложеното дотук, даренията, предоставени в подкрепа на църковната и религиозна дейност, биха попадали в обхвата на облагаемите обекти, освен ако не попадат в обхвата на някое от лимитативно изброените изключения, посочени в чл. 48 ЗМДТ. Едно от тези изключения, относимо към поставения от Вас въпрос, е предвидено в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" от закона, където е постановено, че се освобождават от данък придобитите имущества /в т.ч. попадат и паричните средства/ от законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ. Имотите, попадащи в обхвата на посочената разпоредба, са храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната, както и молитвените домове заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната,храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията /ЗВ/. За целите на ЗМДТ в § 1, т. 36 и т. 37 от ДР на закона са дадени определения на "храм или молитвен дом" и "манастир".
Видно от цитираната разпоредба е /чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж"/, че в края ѝ, законодателят прави препратка към разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ с цел лимитативно изброяване на имотите, за които придобитите имущества биха били освободен от местен данък дарение. Както бе уточнено, че църковното настоятелство на храма е регистрирано със заповед №155 от 17.12.2019 г. на основание чл. 81 и чл. 140 от УБПЦ, както и че храмът по регистрация представлява местно поделение на Българската православна църква, ............митрополия, .............. епархия. Предвид това храмът би попадал в обхвата на имотите, подлежащи на освобождаване от данък в съответствие с разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 9 и получените парични средства под формата на дарения, биха били освободени от данък дарение, но под условието, че храмът бъде вписан в регистъра по чл. 12, ал. 3 от ЗВ. В тази връзка в чл. 12, ал. 2 ЗВ е постановено, че вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди, като въз основа на тези данни посочената дирекция създава и поддържа публичен регистър, в който вписва храмовете /чл. 12, ал. 3 ЗВ/. Понастоящем условието за вписване на храма в цитирания публичен регистър фактически няма как да бъде изпълнено, предвид обстоятелството, че изграждането му не е завършено. Въпреки това считам, че целево дарените имущества, представляващи парични средства, необходими за изграждането му, е допустимо да бъдат освободени от местен данък дарение, но под изричното условие, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 9 във вр. с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж"/, впоследствие храмът бъде вписан в регистъра по чл. 12, ал. 3 от ЗВ. В случай че това условие не бъде изпълнено, получените от надареното лице парични средства подлежат на облагане с данък дарение. В този случай следва да се има предвид, че на основание чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ ставката на данък дарение се определя с наредба на общинския съвет в границите по чл. 47 от с.з. Предвид че седалището на храма е в гр. А приложение намират разпоредбите на Наредбата за определяне на размера на местните данъци на А общински съвет. С чл. 35, ал. 1, б. "б" от цитираната наредба е постановено, че ставката на данъка е в размер - 5 на сто.
Същевременно следва да се има предвид, че по отношение данък дарение в разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗМДТ е постановено, че декларация за придобитите имущества не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност, а за всички останали случаи на безвъзмездно придобити имущества, вкл. освободените от данък /с изключение на тези по чл. 49, ал. 2 ЗМДТ/, в закона е установено задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 от ЗМДТ от данъчно задълженото лице в двумесечен срок от получаване на имуществото.
Видно от цитираните по-горе разпоредби, за църковното настоятелство на храма е налице задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ за получените имущества, представляващи дарения на парични средства /независимо дали са облагаеми или освободени/ в двумесечен срок от получаването им. В тази връзка в чл. 225 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/дарението е уредено като едностранен договор, въз основа на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно определена вещ или парична сума на дареното лице, което я приема. Законът въвежда изискването дарението на движими имущества, каквито са и парите, да е в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване. Целта на дарението е неговото основание, което съгласно общата норма на чл. 26 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Когато дарението на парични суми става безналично, напр. сумата се превежда по банков път, размерът на дарената парична сума, основанието и датата на нейното предаване се удостоверяват посредством платежното нареждане, респ. са установими и във всеки последващ момент по силата на издаваните от банката извлечения.
В допълнение следва да имате предвид, че администрирането, в т.ч. установяването, обжалването и събирането на местните данъци се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодексотслужители на общинската администрация, в чийто район е възникнало задължението, в случая това е А община.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
В процес на изграждане е православен църковен катедрален храм "Св. ............", разположен на територията на гр. А, район "Б". Църковното настоятелство на храма е регистрирано със заповед № ..... от 12.2019 г. на основание чл. 81 и чл. 140 от Устава на Българската православна църква (УБПЦ), ............ митрополия. Посочен е ЕИК по БУЛСТАТ. Уточнено е, че храмът не е вписан в публичния регистър на храмовете и молитвените домове към Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет, тъй като е в строеж и понастоящем е нефункциониращ.
Въпрос: Даренията от граждани и фирми в подкрепа на църковната и религиозна дейност, в случая строителство на православен църковен храм, облагат ли се с данък или са освободени, респ. ако са облагаеми - какъв е размерът и в кой нормативен акт е определен?
Облагането на имуществата с местен данък при тяхното придобиване по дарение и по възмезден начин е уредено в раздел III на глава втора от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ.
Съгласно чл. 44, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ обект на облагане с данък дарение са имуществата, придобити по дарение, както и безвъзмездно придобитите по друг начин имущества, включително и погасените чрез опрощаване задължения. В този обхват попадат дарените парични суми и/или вещи, освен ако не представляват необлагаеми или освободени от облагане по силата на чл. 44, ал. 6 ЗМДТ (когато страните по договора са роднини по права линия или съпрузи - какъвто не е настоящият случай) или не са включени в някое от лимитативно изброените изключения по чл. 48 ЗМДТ.
Основа за определяне на местния данък е оценката на имуществото в левове към момента на неговото прехвърляне - чл. 46, ал. 1 ЗМДТ. Чуждестранната валута се преизчислява в левове по централния курс на БНБ към момента на нейното придобиване (постъпване по сметката на бенефициента) - по аргумент от чл. 33, ал. 1, т. 2 ЗМДТ във връзка с чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗМДТ. Движимите вещи (без МПС) се оценяват по тяхната пазарна стойност - по аргумент от чл. 33, ал. 1, т. 5 ЗМДТ във връзка с чл. 46, ал. 2, т. 2 ЗМДТ.
Съгласно чл. 45 ЗМДТ данъчно задължено лице за заплащане на местния данък дарение е приобретателят на имуществото. По общото правило на чл. 45, ал. 1 ЗМДТ данъкът се заплаща от приобретателя, освен ако не е уговорено друго. На основание чл. 49, ал. 3 ЗМДТ това лице следва да подаде декларация в общината по постоянен адрес (за физическите лица), съответно по седалище (за юридическите лица), в двумесечен срок от сделката (дарението), както и в същия срок да заплати дължимия данък в полза на компетентната община.
Предвид горното, даренията, предоставени в подкрепа на църковната и религиозна дейност, по принцип попадат в обхвата на облагаемите обекти, освен ако не са налице някое от лимитативно изброените изключения по чл. 48 ЗМДТ.
Извод: По общо правило даренията (парични средства и/или вещи) са обект на облагане с данък дарение, освен ако не попадат в изрично предвидените в ЗМДТ освобождавания.
Освобождаване от данък дарение за имущества, придобити от вероизповедания
Едно от относимите към поставения въпрос изключения е предвидено в чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗМДТ. Съгласно тази разпоредба се освобождават от данък придобитите имущества (включително парични средства) от законно регистрираните вероизповедания в страната за имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ.
Имотите по чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ са:
- храмовете и манастирите, предназначени за богослужебна дейност, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната;
- молитвените домове, заедно с поземлените имоти, върху които са построени - собственост на законно регистрираните вероизповедания в страната.
Храмовете и манастирите трябва да са вписани в регистъра по чл. 12, ал. 3 от Закона за вероизповеданията (ЗВ). За целите на ЗМДТ в § 1, т. 36 и т. 37 от допълнителните разпоредби на закона са дадени определения на "храм или молитвен дом" и "манастир".
В чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗМДТ законодателят препраща към чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ с цел лимитативно изброяване на имотите, за които придобитите имущества биха били освободени от местен данък дарение.
Уточнено е, че църковното настоятелство на храма е регистрирано със заповед № 155 от 17.12.2019 г. на основание чл. 81 и чл. 140 от УБПЦ, както и че храмът по регистрация представлява местно поделение на Българската православна църква, ............ митрополия, ............ епархия. При тези данни храмът би попаднал в обхвата на имотите, подлежащи на освобождаване от данък съгласно чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ и получените парични средства под формата на дарения биха били освободени от данък дарение, но при условие, че храмът бъде вписан в регистъра по чл. 12, ал. 3 ЗВ.
Съгласно чл. 12, ал. 2 ЗВ вероизповеданията представят ежегодно до края на месец февруари на Дирекция "Вероизповедания" на Министерския съвет списък на молитвените домове, храмовете и манастирите, предназначени за публични религиозни обреди. Въз основа на тези данни Дирекция "Вероизповедания" създава и поддържа публичен регистър, в който вписва храмовете - чл. 12, ал. 3 ЗВ.
Към момента условието за вписване на храма в този публичен регистър фактически не може да бъде изпълнено, тъй като изграждането му не е завършено.
Въпреки това е прието, че целево дарените имущества, представляващи парични средства, необходими за изграждането на храма, е допустимо да бъдат освободени от местен данък дарение, но при изричното условие, че впоследствие, в изпълнение на чл. 24, ал. 1, т. 9 във връзка с чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" ЗМДТ, храмът бъде вписан в регистъра по чл. 12, ал. 3 ЗВ.
В случай че това условие не бъде изпълнено, получените от надареното лице парични средства подлежат на облагане с данък дарение.
Извод: Даренията (парични средства), целево предоставени за изграждане на храма, могат да бъдат освободени от данък дарение по чл. 48, ал. 1, т. 1, б. "ж" във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗМДТ, при условие че впоследствие храмът бъде вписан в регистъра по чл. 12, ал. 3 ЗВ; при липса на такова вписване даренията подлежат на облагане.
Размер на данъка и местна нормативна уредба
При неизпълнение на условието за вписване в регистъра по чл. 12, ал. 3 ЗВ, даренията се облагат с данък дарение. На основание чл. 1, ал. 2 ЗМДТ ставката на данък дарение се определя с наредба на общинския съвет в границите по чл. 47 ЗМДТ.
Тъй като седалището на храма е в гр. А, приложение намират разпоредбите на Наредбата за определяне на размера на местните данъци на А общински съвет. Съгласно чл. 35, ал. 1, б. "б" от тази наредба ставката на данъка е 5 на сто.
Извод: При облагане с данък дарение, поради невписване на храма в регистъра по чл. 12, ал. 3 ЗВ, се прилага ставка 5% съгласно чл. 35, ал. 1, б. "б" от наредбата на общински съвет А, в рамките на чл. 47 ЗМДТ.
Деклариране на даренията
Съгласно чл. 49, ал. 4 ЗМДТ декларация за придобитите имущества не се подава в случаите по чл. 44, ал. 5 и 6 и чл. 48, ал. 1, т. 5, 6, 8 и 9 ЗМДТ, както и за получени и предоставени дарения от юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.
За всички останали случаи на безвъзмездно придобити имущества, включително освободените от данък (с изключение на тези по чл. 49, ал. 2 ЗМДТ), в закона е установено задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ от данъчно задълженото лице в двумесечен срок от получаване на имуществото.
Видно от цитираните разпоредби, за църковното настоятелство на храма е налице задължение за подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ за получените имущества, предс...
Извод: Църковното настоятелство дължи подаване на декларация по чл. 49, ал. 3 ЗМДТ за получените дарения в двумесечен срок от получаването им, тъй като случаят не попада в изключенията по чл. 49, ал. 4 ЗМДТ.
