-
ОТНОСНО: Приложение на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-67 от 21.03.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува офис стол чрез платформа Emag от фирма в Румъния. Към запитването са приложени две фактури за тази покупка, като е уточнено, че първоначално с доставката на стола е изпратена фактура №GF....../24.02.2022. Проведен е телефонен разговор с Emag, в който е обяснено, че тази фактура не отговаря на изискванията на българското законодателство, синхронизирано с европейското и не следва се начисява ДДС, а е необходимо дружеството да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и същото да начисли ДДС. Румънското дружество изпраща за продажбата на стола втора фактура с № ...../24.02.2022 г., но отново с начислен в нея ДДС. Българското дружество отново сигнализира Emag чрез имейл, но към момента не е получен отговор. Същото има възможност да поиска връщане на заплатения данък чрез платформата на НАП, но не може да отрази фактурата в дневниците по ДДС, тъй като не е данъчен документ.
Поставен е следният въпрос:
Как следва да процедира в описания случай българското дружество?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 от същата правна норма, ВОП е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Данъкът за ВОП се начислява, като се издава протоколне по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС.
Фактурата, издадена от търговеца от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод вътреобщностната сделка, не следва да съдържа размер на данъка.
В случай че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка и българското дружество е получател и са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за Вас ще е налице ВОП, без оглед на това дали в издадена от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС (по приложимата за съответната държава членка ставка).
Правилата, касаещи облагането с ДДС на вътреобщностните придобивания, по принцип не могат да доведат до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация, съответно неправилно прилагане на данъчен закон.
В случай че при ВОП, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика (сборът от данъчната основа и начисления му данък). Тъй като, съгласно чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС, данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката без данъка по този закон, а начислената като ДДС сума не е данък "по този закон", същата следва да се включи в данъчната основа на ВОП. В случай че впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулирана погрешна и издадена нова фактура).
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството закупува офис стол чрез платформата Emag от фирма в Румъния. Към запитването са приложени две фактури за тази покупка. Уточнено е, че първоначално с доставката на стола е изпратена фактура № GF....../24.02.2022 г.
Проведен е телефонен разговор с Emag, в който е обяснено, че тази фактура не отговаря на изискванията на българското законодателство, синхронизирано с европейското, и не следва да се начислява ДДС, а е необходимо дружеството да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и с него да начисли ДДС.
Румънското дружество изпраща за продажбата на стола втора фактура с № ...../24.02.2022 г., но отново с начислен в нея ДДС. Българското дружество отново сигнализира Emag чрез имейл, но към момента не е получен отговор. Дружеството има възможност да поиска връщане на заплатения данък чрез платформата на НАП, но не може да отрази фактурата в дневниците по ДДС, тъй като не е данъчен документ.
Въпрос: Как следва да процедира в описания случай българското дружество?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство се приема следното:
В чл. 13 от ЗДДС са посочени изчерпателно хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, ВОП е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Данъкът за ВОП се начислява чрез издаване на протокол не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем - чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 3 от ЗДДС.
Фактурата, издадена от търговец от друга държава членка на ЕС на българския търговец по повод вътреобщностната сделка, не следва да съдържа размер на данъка.
В случай че е издадена фактура от регистрирано лице в друга държава членка и българското дружество е получател и са изпълнени условията на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, за българското дружество е налице ВОП, независимо дали в издадената от чуждестранния доставчик фактура е посочен ДДС (по приложимата за съответната държава членка ставка).
Правилата за облагане с ДДС на вътреобщностните придобивания по принцип не могат да доведат до случай, при който данък се начислява както от доставчика, така и от получателя. До подобни случаи може да се стигне само при липса на добра търговска комуникация или при неправилно прилагане на данъчен закон.
Когато при ВОП, макар и неправомерно, е начислен ДДС от доставчика, за данъчна основа на ВОП следва да се приеме цялата сума, документирана от доставчика, тоест сборът от данъчната основа и начисления от него данък. Това произтича от чл. 64, ал. 1 във връзка с чл. 26 от ЗДДС, според които данъчната основа на ВОП се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика от получателя във връзка с доставката, без данъка по този закон. Тъй като начислената като ДДС сума не е данък "по този закон", тя следва да се включи в данъчната основа на ВОП.
В случай че впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчика на получателя като недължимо платена, следва да се извърши корекция, като се издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ - кредитно известие или анулирана погрешна и издадена нова фактура.
Извод: Българското дружество следва да третира придобиването на стола като вътреобщностно придобиване, да начисли ДДС с протокол по чл. 117 от ЗДДС върху цялата сума по фактурата (включително неправомерно начисления чуждестранен ДДС), а при евентуално последващо възстановяване на този данък от доставчика да извърши корекция чрез протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС въз основа на коректен документ от доставчика.
