НАП: Заличаване на данни с декларации образец №1 и възстановяване на недължимо внесени осигурителни вноски по Наредба № Н-13/2019 г. и ДОПК

Изх. №23-22-551/05.05.2022 г.

ДОПК - чл. 128

ДОПК - чл. 129, ал. 1

Наредба №Н-13 - чл. 4, ал. 10, т. 6

Наредба №Н-13 - чл. 9, ал. 5 и ал. 12

Наредба №Н-13 - чл. 11, ал. 4

Регламент 883/2004 - чл. 12, пар. 1

Регламент 883/2004 - чл. 14, пар. 1

Регламент 883/2004 - чл. 15

Регламент 987/2007 - чл. 21

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-551/08.04.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)иНаредба №Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.).

Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:

На "Б" ЕООД е извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване от контролните органи на Националния осигурителен институт. Проверката е във връзка с постъпил сигнал за четирима работници, изпратени да полагат труд на територията на Република Франция през периода от 2017 г. до 2019 г., на които няма издадени формуляри А1, удостоверяващи, че приложимо за тях е българското законодателство.

С оглед установеното в хода на извършените проверки контролният орган е съставил констативни протоколи, въз основа на които е издал задължителни предписания с №ЗД....../20.02.2020 г., по силата на които дружеството следва да заличи подадените данни по чл. 5, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) с декларация обр. 1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.), с вид осигурен "01" по приложен списък на служители изпратени на работа в други държави-членки на Европейския съюз (ЕС).

Задължителните предписания с №ЗД,,,,,,,,/20.02.2020 г. са обжалвани от "Б" ЕООД пред директора на териториално поделение (ТП) на НОИ - ........ Последният е постановил решение №......../07.04.2020 г., с което ги е потвърдил. Решението е оспорено пред административния съд.

С решение №......./05.11.2021 г. Административен съд - ..... е отхвърлил жалбата на "Б" ЕООД като неоснователна.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:

1. Какъв е редът за заличаване на подадените данни с декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.)?

2. Имализаконнооснованиеикакъвередътзаприхващанеиливъзстановяване на неоснователно внесени задължителни осигурителни вноски?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ), се осъществява от контролните органи на НОИ.

Контролните органи на НОИ при изпълнение на служебните си задължения дават задължителни предписания за спазване на разпоредбите по държавното обществено осигуряване и дейността, възложена на НОИ (чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО).

На основание чл. 16 от Наредба №Н-13/2019 г. контролът за спазване на наредбата се осъществява от Националната агенция за приходите (НАП) и НОИ във връзка с възложените им дейности.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 5 от Наредба №Н-13/2019 г. декларации обр. №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) не се подават за коригиране и заличаване на данни след 30 април на годината, следваща годината, за която се отнасят. След този срок декларации се подават само на електронен или хартиен носител след разрешениена НАП или НОИвъв връзка с възложените им дейности.

В чл. 4, ал. 10, т. 6 от Наредба № Н-13/2019 г. е посочено, че НОИ подава данни и заиздадените почл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и влезли в сила задължителни предписания, когато предписанията са за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, включително и след срока по чл. 8, ал. 1, т. 4. Данните по чл. 4, ал. 10, т. 6 от наредбата се подават по електронен път в тридневен срок от влизане в сила на предписанието по ред, определен с инструкция по чл. 23 от Закона за НАП (чл. 4, ал. 14 от Наредба № Н-13/2019 г.).

Съгласно чл. 11, ал. 4 от Наредба № Н-13/2019 г. не се приемат декларация/и образец №1 и 5 в случаите по чл. 4, ал. 10, т. 6 от наредбата, когато не са постъпили в НАП данни, предоставени от НОИ, за влязло в сила задължително предписание.

На основание чл. 9, ал. 12 от Наредба № Н-13/2019 г. когато подадените декларации образец №1 за заличаване на данни водят до намаляване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения и осигурителните каси подават едновременно и декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.) с попълнен код за корекция, с която намаляват размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4 от наредбата. Декларация образец № 6, подадена от лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от наредбата (работодатели, осигурители и техните клонове и поделения), може да се коригира до края на втория месец считано след месеца на възникване на задължението за подаване на декларацията. След този срок декларации се подават на хартиен носител или на електронен носител и хартиен носител след разрешение на НАП (чл. 9, ал. 8 от Наредба № Н-13/2019 г.).

По отношение на подадените вече данни с декларация образец № 1 и 6 за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ, следва да се има предвид, че ако за получените доходи командированите лица подлежат на данъчно облагане в България, то след заличаване на подадените декларации образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба № Н-13/2019 г.), е необходимо за същия период отново да бъдат подадени декларации образец №1, но с данни само за начисления месечен облагаем доход и начисления месечен данък по чл. 42 от ЗДДФЛ. Данните следва да се подадат по код за "вид осигурен" 90 - за лицата, получаващи доходи по § 1, т. 26, буква "и" от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ, за които не се подават данни за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване (осигурителен доход, осигурителни вноски, дни в осигуряване и др.), но задължително се подава информация за данъка по чл. 42 от закона; за лицата,полагащи труда си на територията на Република България, за които се прилага осигурителното законодателство на друга държава, но се дължи данък по чл. 42 от ЗДДФЛи др.

По втори въпрос:

На основание чл. 128 от ДОПК, недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от НАП, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от агенцията.

Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането за прихващане или възстановяване може да се възложи извършването на ревизия или проверка (чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК).

Искането за възстановяване на осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителя се подава от осигурителя в компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП. За възстановяване на личните осигурителни вноски лицето следва да подаде искане в компетентната ТД на НАП.

Видно от цитираните разпоредби, подлежащи на прихващане или възстановяване суми за задължителни осигурителни вноски са тези, които са недължимо платени или събрани от органите по приходите. Възстановяването на суми за данъци и задължителни осигурителни вноски предполага, че същите са внесени без правно основание, т. е. са недължимо платени. Преценката относно дължимостта им, се осъществява от органите по приходите в производства по чл. 103 и чл. 106 от ДОПК или при възложена ревизия и издаден ревизионен акт по реда на чл. 118 от същия кодекс.

Доколкото внесените задължителни осигурителни вноски от "Б" ЕООД, касаят работници, изпратени да извършват трудова дейност на територията на Франция, приложение намират разпоредбите на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009)и в тази връзка следва да имате предвид следното:

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11, параграф 1 отРегламент (ЕО) №883/2004).

Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).

Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава членка (аргумент чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

В Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена разпоредба, предвиждаща запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка.

Основната цел на правилата, въведени с тази разпоредба, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.

Съгласно чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, лице, което осъществява дейност като заето лице в държава членка от името наработодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редицазадължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава членка:

1. командированото лице трябва да е подчинено на законодателството на изпращащата държава поради това, че осъществява дейност като заето лице за работодателя, който го командирова;
2. командироващият работодател трябваобичайно да осъществява дейността сина територията на изпращащата държава;
3. поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице;
4. предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца;
5. лицето да не е изпратено да замества друго лице.

Разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага и за заети лица, наети с цел да бъдат командировани, за да извършват работа в друга държава членка (аргумент чл. 14(1) от Регламент (ЕО) №987/2009).

Когато дадено лице упражнява дейността си в държава членка, различна от компетентната държава членка съгласно дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004, работодателят, или когато става въпрос за лице, което не упражнява дейност като заето лице - съответното лице информира, при възможност предварително, компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага (аргумент чл. 15 от Регламент (ЕО) №883/2004).

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А 1, издаван от институцията, която е определена от компетентния орган на съответната държава членка.

Въз основа на Приложение 4 от Регламент (ЕО) №987/2009 НАП е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и да издава горепосочения формуляр.

Следва да имате предвид, че установяването на факти и обстоятелства, относно определяне на приложимото законодателство са от правомощията и задълженията на органите по приходите на ТД на НАП. Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона (аргумент чл. 4 от ДОПК).

В случаите, когато изпратените лица не отговарят на условията на чл. 12 от Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях не е издадено удостоверение А1, и съгласно основното правило на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата са подчинени назаконодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си тази държава членка, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 21 от Регламент (ЕО) №987/2009, която въвежда следните задължения за работодателите:

Работодател, чието седалище или място на дейност се намира извън компетентната държава членка, изпълнява всички задължения, произтичащи от законодателството, приложимо за това заето лице, по-специално задължението за плащане на вноските, предвидени в това законодателство, така както ако седалището или мястото му на дейност се намираха в компетентната държава членка.

Работодател, чието място на дейност не е в държавата членка, чието законодателство се прилага, и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски без да се засягат основните задължения на работодателя. Работодателят изпраща известие за тази договореност на компетентната институция на тази държава членка.

В заключение следва да се отбележи, че обстоятелството, че изпращащото предприятие не отговаря на условията на разпоредбата на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004, не е основание за автоматично заличаване на подадените за работниците данни. Това би довело до ситуация, в която за лицата няма да се прилага законодателството на нито една държава членка, което нарушава основни принципи в координационните регламенти.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.