Изх. № 53-04-806
09.12. 2016 г.
чл. 131, ал. 5 от ЗДДС
чл. 129 от ДОПК
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-806/27.10.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"ААА" ЕАД е било взискател по изпълнително дело, образувано пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ), за изпълнение на парично задължение. По делото е проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника, ипотекирани в полза на кредитора за обезпечаване на паричното задължение. "ААА" ЕАД е участвало като единствен наддавач и е обявено за купувач на имотите. Като взискател-купувач, чието вземане е на стойност по-висока от продажната цена на имотите, с изготвеното разпределение на дружеството е възложено по реда на чл. 495 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) да внесе единствено дължимите такси, както и дължимия ДДС в размер на 79 499.48 лв. Дружеството е платило дължимия ДДС по сметка на ЧСИ, който от своя страна е внесъл платения данък в републиканския бюджет.
Длъжникът е обжалвал постановлението за възлагане и към датата на изготвяне на запитването същото не е влязло в сила. Същевременно дружеството желае да цедира на трето лице вземането си срещу длъжника. Цесионерът не желае да придобива собствеността върху имотите, а ще предприеме действия по прекратяване на публичната продан. Поради това дружеството желае да му бъде възстановен платения ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Има ли възможност и какъв е законоустановеният ред за възстановяването на платения данък при положение, че вземането ще бъде цедирано и цесионерът няма да придобие собствеността върху имотите?
- Има ли възможност и какъв е законоустановеният ред за възстановяването на платения данък при положение, че взискателят купувач и длъжникът по делото са уредили отношенията си по доброволен начин, и взискателят се откаже от придобиването на собствеността върху имотите?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид естеството на зададените въпроси няма пречка да бъде изразено едно общо становище по тях.
Поради особения характер на доставките, осъществявани по реда за публична продан в ГПК, ЗДДС установява различен режим на тяхното третиране за целите на облагането с ДДС в сравнение с третирането в общия случай. Една от особеностите на този режим е моментът на настъпване на изискуемостта на данъка. За разлика от установеното с разпоредбата на чл. 25, ал. 6, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която изискуемостта на данъка настъпва на датата на възникване на данъчното събитие, в хипотезата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изискуемостта настъпва на датата на получаване на пълната цена по продажбата. Обстоятелството, че в случая не е извършено плащане на продажната цена не променя този факт. Поради това ирелевантен относно изискуемостта на данъка е фактът, че към момента липсва прехвърляне на правото на собственост върху имотите, предмет на публична продан, съответно липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, доколкото данъкът е изискуем на друго правно основание, а именно чл. 131, ал. 1, т. 1 от закона.
Основанието и редът за възстановяване на платен ДДС в случаите на проведена публична продан по реда на ГПК, като особен случай на възстановяване на платен ДДС, са регламентирани в разпоредбите на чл. 83а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)във връзка с чл. 131, ал. 5 от ЗДДС и
чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Видно от посочените разпоредби единственото основание за възстановяване на платения данък, доколкото той е дължимо платен, е отмяната на публичната продан от компетентния съд. Изложените в запитването обстоятелства относно частноправните отношения между взискателя и длъжника от една страна, между цедента и цесионера, от друга, както и намеренията на страните относно бъдещи техни правни действия, са ирелевантни по отношение на установените основания и ред за възстановяване на платения данък. От това следва, че към момента липсва основание за възстановяване на платения ДДС.
В случай, че публичната продан бъде отменена от компетентния съд, в съответствие с правилата, установени в чл. 83а от ППЗДДС, ЧСИ следва да подаде искане по чл. 129 от ДОПК, към което се прилагат оригиналния документ по чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и заверено копие на съдебното решение, с което е отменена публичната продан. В случай, че към датата на отмяната дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит за платения данък, то следва да извърши корекциите по чл. 83а, ал. 3 от ППЗДДС, като отрази с документа за продажбата с противоположен знак в дневника за покупки, в данъчния период, през който решението е влязло в сила.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"ААА" ЕАД е взискател по изпълнително дело пред частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за парично задължение. По делото е проведена публична продан на недвижими имоти, собственост на длъжника, ипотекирани в полза на кредитора за обезпечаване на това задължение. "ААА" ЕАД участва като единствен наддавач и е обявено за купувач на имотите.
Като взискател-купувач, чието вземане е по-високо от продажната цена на имотите, с изготвеното разпределение на дружеството е възложено по реда на чл. 495 от Гражданския процесуален кодекс да внесе единствено дължимите такси и дължимия ДДС в размер на 79 499.48 лв. Дружеството е платило дължимия ДДС по сметка на ЧСИ, който е внесъл платения данък в републиканския бюджет.
Длъжникът е обжалвал постановлението за възлагане и към датата на запитването то не е влязло в сила. Едновременно с това дружеството желае да цедира на трето лице вземането си срещу длъжника. Цесионерът не желае да придобива собствеността върху имотите и ще предприеме действия по прекратяване на публичната продан. Поради това дружеството желае възстановяване на платения ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли възможност и какъв е законоустановеният ред за възстановяването на платения данък при положение, че вземането ще бъде цедирано и цесионерът няма да придобие собствеността върху имотите?
Въпрос 2: Има ли възможност и какъв е законоустановеният ред за възстановяването на платения данък при положение, че взискателят купувач и длъжникът по делото са уредили отношенията си по доброволен начин, и взискателят се откаже от придобиването на собствеността върху имотите?
По така установената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище:
Предвид естеството на зададените въпроси се дава едно общо становище по тях.
Поради особения характер на доставките, осъществявани по реда за публична продан в ГПК, Законът за данък върху добавената стойност установява различен режим на тяхното третиране за целите на облагането с ДДС в сравнение с общия случай. Една от особеностите на този режим е моментът на настъпване на изискуемостта на данъка.
За разлика от разпоредбата на чл. 25, ал. 6, т. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, според която изискуемостта на данъка настъпва на датата на възникване на данъчното събитие, в хипотезата на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС изискуемостта настъпва на датата на получаване на пълната цена по продажбата.
Обстоятелството, че в разглеждания случай не е извършено плащане на продажната цена, не променя този факт. Поради това е ирелевантно за изискуемостта на данъка, че към момента липсва прехвърляне на правото на собственост върху имотите, предмет на публичната продан, и съответно липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, доколкото данъкът е изискуем на друго правно основание - чл. 131, ал. 1, т. 1 от закона.
Основанието и редът за възстановяване на платен ДДС в случаите на проведена публична продан по реда на ГПК, като особен случай на възстановяване на платен ДДС, са регламентирани в чл. 83а от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност във връзка с чл. 131, ал. 5 от ЗДДС и чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
От тези разпоредби следва, че единственото основание за възстановяване на платения данък, доколкото той е дължимо платен, е отмяната на публичната продан от компетентния съд.
Изложените в запитването обстоятелства относно частноправните отношения между взискателя и длъжника, от една страна, между цедента и цесионера, от друга, както и намеренията на страните относно бъдещи техни правни действия, са ирелевантни спрямо установените основания и ред за възстановяване на платения данък.
От това следва, че към момента липсва основание за възстановяване на платения ДДС.
Извод: В описаните хипотези - цесия на вземането без придобиване на имотите от цесионера, както и доброволно уреждане на отношенията между взискателя и длъжника и отказ от придобиване на имотите - не е налице законово основание за възстановяване на платения ДДС, доколкото публичната продан не е отменена от компетентния съд.
В случай че публичната продан бъде отменена от компетентния съд, съгласно чл. 83а от ППЗДДС ЧСИ следва да подаде искане по чл. 129 от ДОПК. Към искането се прилагат:
- оригиналният документ по чл. 83, ал. 1 от ППЗДДС във връзка с чл. 131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС;
- заверено копие на съдебното решение, с което е отменена публичната продан.
В случай че към датата на отмяната дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит за платения данък, то следва да извърши корекциите по чл. 83а, ал. 3 от ППЗДДС, като отрази документа за продажбата с противоположен знак в дневника за покупки за данъчния период, през който решението е влязло в сила.
Извод: При отмяна на публичната продан възстановяването на платения ДДС се извършва по реда на чл. 83а от ППЗДДС във връзка с чл. 131, ал. 5 от ЗДДС и чл. 129 от ДОПК, чрез искане от ЧСИ с приложени изискуеми документи, а при упражнено право на данъчен кредит дружеството е длъжно да извърши корекция по чл. 83а, ал. 3 от ППЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка.
