НАП: Определяне на приложимото законодателство в областта на здравното осигуряване при командироване на работници в ЕС по Регламент (ЕО) №883/2004

В запитване до НАП е изложена следната фактическа обстановка: словашко дружество осъществява дейност по командироване на служители, които са наети в Словакия, но нямат словашко гражданство или постоянен адрес в Словакия и нямат право на здравно осигуряване там. Сред тези служители има и български граждани.

Въпрос: "Биха ли могли тези лица да внасят осигурителните си вноски за здравно осигуряване в Република България и при какви условия е възможно това да се случи?"

Посочва се, че фактическата обстановка е формулирана твърде общо и не са изложени пълно и точно всички факти и обстоятелства. Не е ясно дали лицата се командироват от Словакия в други държави - членки на ЕС, или в трети държави. Поради това се излага принципно становище, като първо се разглежда хипотезата, при която запитването се отнася за лица, командировани от Словакия в други държави - членки на ЕС.

Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). След присъединяването на Република България към ЕС се прилагат регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите - членки. В тази връзка, в сила от 01.01.2007 г., в ЗЗО са направени допълнения, с които в кръга на задължително осигурените в НЗОК са включени лицата, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, и са изключени лицата, които съгласно тези правила подлежат на здравно осигуряване в друга държава - членка (чл. 33, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от ЗЗО).

За да се установи дали е налице основание за здравно осигуряване в Република България за лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, първо трябва да се определи кое е приложимото за него законодателство.

Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 - се прилагат на територията на всички държави - членки на ЕС.

В най-общия случай тези регламенти се прилагат към граждани на държава - членка (включително Конфедерация Швейцария, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн), които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки, на основание чл. 2(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Съгласно този принцип лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава - членка, на основание чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004.

Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - чл. 16), при условие че е налице трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.

Основното правило при определяне на приложимото право в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата - членка, на чиято територия полагат труда си. Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава - членка, са подчинени на законодателството на тази държава, на основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004.

В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава - членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава - членка.

Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава - членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава - членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава - членка, при условие че:

• предвиденото времетраене на тази работа не превишава 24 месеца, и
• лицето не е изпратено да замества друго командировано лице.

Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава - членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на друга държава - членка.

Първото изискване е преди командироването лицето да е подчинено на законодателството на изпращащата държава - членка.

Следващото изискване е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава - членка.

Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице.

Четвъртото изискване е лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице.

Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, е предвиденото времетраене на работата на командированото лице да не превишава 24 месеца.

В случаите на командироване преценката относно изпълнението на тези задължителни условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава - членка.

Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) №883/2004, спрямо командированите заети лица се прилага основното правило - прилага се законодателството на държавата - членка, на чиято територия се полага трудът.

Основното последствие от определяне на приложимото законодателство е, че се определя държавата - членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава.

Извод: За да се установи дали разглежданите лица могат да внасят здравноосигурителни вноски в Република България, следва първо да се определи приложимото за тях законодателство по правилата на Регламент (ЕО) №883/2004; ако приложимото законодателство е българското, лицата попадат в кръга на задължително осигурените по чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗЗО, а ако е законодателството на друга държава - членка, те не подлежат на задължително здравно осигуряване в НЗОК по чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.

Относно командироване от Словакия в трети държави на български граждани се посочва, че за изразяване на становище е необходимо да се знае точната фактическа обстановка, за да се направи преценка във всеки конкретен случай, с оглед съобразяване с международните договори, по които Република България е страна.

Извод: По въпроса за приложимото законодателство при командироване от Словакия в трети държави на български граждани не може да се даде конкретно становище без пълни фактически данни за всеки отделен случай и без съобразяване с действащите международни договори на Република България.