Изх. № 53-04-986
30.10.2019г.
ЗДДС - чл. 117
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-986/19.09.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
........................ е автономно звено към ........, осъществяващо функции по
чл. 2 и чл. 6 от Закона за Българската академия на науките (ЗБАН). През 2018 г. две проектни предложения на института са одобрени и финансирани от министерството на образованието и науката. В работните програми на финансираните проекти е заложено получаването на услуги - извършване на аналитични изследвания в независими университетски лаборатории в държави - членки на Европейския съюз (ЕС) и в трети страни, както и доставки на стоки - консумативи, необходими за работата на апаратурата в института, от други държави - членки на ЕС. Резултатите от получените услуги ще бъдат използвани за фундаментални научни изследвания, придобиване на ключови компетентности и повишаване квалификацията на учените, участващи в проекта, ще бъдат предоставяни на министерството на образованието и науката, и публикувани в специализирани издания. Получените консумативи ще бъдат използвани за целите на финансираните дейности.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- Следва ли институтът да облага получаваните доставки на услуги по реда и на основанията, посочени в чл. 117 от ЗДДС?
- Следва ли институтът да облага получаваните доставки на стоки по реда и на основанията, посочени в чл. 117 от ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната свързаност между зададените въпроси считам за необходимо изразяването на едно общо становище по всички тях.
Видно от изложеното в запитването, в качеството си на данъчно задължено по смисъла на ЗДДС и регистрирано по закона лице, институтът ще осъществява възмездни вътреобщностни придобивания на стоки и ще бъде получател по доставки на услуги, които на основание съответно чл. 62, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС ще бъдат с място на изпълнение на територията на страната. По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 (за получените услуги) и чл. 84 (за закупените стоки) от ЗДДС институтът се определя като лице платец на данъка. На основание чл. 2, т. 2 от ЗДДС облагаемо е всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице, с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Изрично предвидените като освободени доставки са изброени в Глава четвърта от закона. По силата на чл. 38, ал. 3 от ЗДДС, освободени са и вътреобщностните придобивания на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена по силата на разпоредбите на Глава четвърта. В закона не е предвидено освобождаване на закупените стоки и получени услуги, посочени в запитването.
Целите, за които ще се използват получените от института стоки или услуги биха могли да имат значение за правото на приспадане на данъчен кредит, но са ирелевантни по отношение на задължението за облагане на получените доставки. В тази връзка следва да се има предвид, че в случай че институтът използва получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки, и са изпълнени останалите относими изисквания на разпоредбите на чл. 68 - чл. 71 от ЗДДС, на основание чл. 68, ал. 1, т .4 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 от ЗДДС институтът ще има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, начислен по реда на чл. 117 от закона. В случай, че получените стоки и услуги бъдат използвани както за извършване на доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и доставки или дейности, за които това право не е налице, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС институтът ще има право на приспадане на частичен данъчен кредит в размер, определен по правилата на чл. 73 от закона.
Предвид изложеното липсва основание за освобождаване на посочените в запитването доставки и придобивания от облагане с ДДС. Поради това за института в качеството му на лице, платец на данъка, възниква задължение за начисляване на данък за закупените стоки и получени услуги. За начисляването на данъка следва да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС и да бъде отразен в дневника за продажбите. В дневника за покупките отразяването на протокола следва да бъде извършено съобразно правото на данъчен кредит.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: институтът е автономно звено към друга структура, осъществяващо функции по чл. 2 и чл. 6 от Закона за Българската академия на науките (ЗБАН). През 2018 г. две проектни предложения на института са одобрени и финансирани от Министерството на образованието и науката. В работните програми на финансираните проекти е предвидено:
- получаване на услуги - извършване на аналитични изследвания в независими университетски лаборатории в държави - членки на Европейския съюз (ЕС) и в трети страни;
- доставки на стоки - консумативи, необходими за работата на апаратурата в института, от други държави - членки на ЕС.
Резултатите от получените услуги ще се използват за фундаментални научни изследвания, придобиване на ключови компетентности и повишаване квалификацията на учените, участващи в проекта, ще бъдат предоставяни на Министерството на образованието и науката и публикувани в специализирани издания. Получените консумативи ще се използват за целите на финансираните дейности.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли институтът да облага получаваните доставки на услуги по реда и на основанията, посочени в чл. 117 от ЗДДС?
Въпрос 2: Следва ли институтът да облага получаваните доставки на стоки по реда и на основанията, посочени в чл. 117 от ЗДДС?
Предвид тясната свързаност между въпросите се изразява едно общо становище по всички тях.
От изложеното в запитването е видно, че институтът, в качеството си на данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС и регистрирано по закона лице, ще осъществява възмездни вътреобщностни придобивания на стоки и ще бъде получател по доставки на услуги, които на основание съответно чл. 62, ал. 1 и чл. 21, ал. 2 от ЗДДС ще бъдат с място на изпълнение на територията на страната.
По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС (за получените услуги) и чл. 84 от ЗДДС (за закупените стоки) институтът се определя като лице - платец на данъка.
Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗДДС облагаемо е всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по закона лице, с изключение на изрично предвидените в закона случаи. Изрично предвидените като освободени доставки са изброени в Глава четвърта от закона. На основание чл. 38, ал. 3 от ЗДДС са освободени и вътреобщностните придобивания на стоки, чиято доставка на територията на страната е освободена по силата на разпоредбите на Глава четвърта.
В закона не е предвидено освобождаване на закупените стоки и получени услуги, посочени в запитването. Целите, за които ще се използват получените от института стоки или услуги, могат да имат значение за правото на приспадане на данъчен кредит, но са ирелевантни по отношение на задължението за облагане на получените доставки.
В тази връзка се посочва, че ако институтът използва получените стоки и услуги за извършване на облагаеми доставки и са изпълнени останалите относими изисквания на разпоредбите на чл. 68 - чл. 71 от ЗДДС, на основание чл. 68, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 84 от ЗДДС институтът ще има право на приспадане на данъчен кредит за данъка, начислен по реда на чл. 117 от закона.
В случай че получените стоки и услуги се използват както за извършване на доставки с право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които това право не е налице, на основание чл. 73, ал. 1 от ЗДДС институтът ще има право на приспадане на частичен данъчен кредит в размер, определен по правилата на чл. 73 от закона.
Предвид изложеното се приема, че липсва основание за освобождаване на посочените в запитването доставки и придобивания от облагане с ДДС. Поради това за института, в качеството му на лице - платец на данъка, възниква задължение за начисляване на данък за закупените стоки и получени услуги. За начисляването на данъка следва да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС, който трябва да бъде отразен в дневника за продажбите. В дневника за покупките отразяването на протокола следва да се извърши съобразно правото на данъчен кредит.
Извод: Институтът е длъжен да начислява ДДС по реда на чл. 117 от ЗДДС за получаваните доставки на услуги и за вътреобщностните придобивания на стоки, като няма основание за освобождаването им от облагане; възниква право на пълен или частичен данъчен кредит при условията и по реда на чл. 68 - чл. 71 и чл. 73 от ЗДДС.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. Посочва се, че ако в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
