ОТНОСНО: Регистрирано по ЗДДС българско дружество, извършващо строителни дейности в рамките на 10 дни на територията на Република Гърция и регистрирало временен ДДС номер в Гърция, във връзка с начисляване на ДДС върху услугата в размер на 24% в Гърция и внасянето на корпоративен данък
Съгласно изложената фактическа обстановка в запитването, представляваното от Вас дружество е наето да извърши в Гърция строително-ремонтни работи на обекти, находящи се на територията на гр. С...... в рамките на 10 календарни дни.
Дружеството се регистрира в Република Гърция с временен данъчен номер.
След приключване на дейността строително монтажните работи са актувани. Строителната услуга е разделена на две части. Вложеният труд се фактурира с гръцкия ДДС номер на фирмата с данъчна ставка 24%.
По отношение на материалите вариантите са два:
- Да се издаде фактура на П...... клон С...... с българския ДДС номер на дружеството с нулева ставка ДДС съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и да се подаде VIES декларация или
- Дружеството с българския си ДДС номер да префактурира вложените материали на гръцкия ДДС номер и след това да се издаде фактура на П........ клон С....... като начисли съответния процент ДДС съгласно гръцките нормативи.
Другият казус в случая е свързан с начисляването и плащането на корпоративния данък в края на отчетния период. Като се има предвид чл. 7, ал. 1 от Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото следва ли да се разбира, че дружеството има място на стопанска дейност в Република Гърция?
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
По ЗДДС: Кой вариант би бил подходящ за фактуриране и не влиза в противоречие с българските нормативни актове и задължено ли е дружеството да подава VIES декларация в България, когато се издава фактура за услугата и съответно се начисли 24% ДДС?
По ЗКПО: С цел избягване на двойното данъчно облагане и във връзка с временния данъчен номер на дружеството поражда ли се необходимостта да се внася корпоративен данък в Република Гърция?
Предвид изложеното в запитването, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По ЗДДС:
По смисъла на чл.21, ал.4, т.1, б."б" от Закона за данък върху добавената стойност, мястото на изпълнение на доставката на услуга, свързана със строително-монтажни работи, е мястото, където се намира недвижимият имот. Тъй като в запитването сте посочили, че, представляваното от Вас българско дружество извършва строително-ремонтни работи на обекти, находящи се на територията на гр. Солун (Гърция), считам, че мястото на изпълнение на предоставяните такива услуги е извън територията на страната - на територията на Гърция.
В горецитираното запитване сте посочили, че българското данъчно задължено лице е регистрирано с "временен данъчен номер" в Гърция, като също така, от изложената фактическа обстановка става ясно, че това е номерът, издаден на българското дружество за целите на ДДС в Гърция. В тази връзка, Ви обръщам внимание, че българската приходна администрация е компетентна да изрази становище по поставените въпроси в горецитираното запитване, относно правата и задълженията на българското юридическо лице по ЗДДС, само в качеството му на лице, получило регистрационен номер по чл.94, ал.2 от материалния закон и осъществяващо и получаващи доставки под този номер.
Поради изложеното по-горе, и във връзка с обстоятелството, че не сте приложили копие от договора, който имате с Вашия клиент, изразеното становище по поставените от Вас въпроси в запитването е принципно.
Съгласно фактическата обстановка в запитването, при извършване на строително-монтажните работи на територията на Гърция, представляваното от Вас дружество влага материали, които закупува в България. В тази връзка и на основание разпоредбата на чл.7, ал.4 от материалния закон, изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по закона лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС, се счита за възмездна вътреобщностна доставка на стоки. В тези случаи, данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната, а данъчната основа е данъчната основа при придобиването на стоките, тяхната себестойност или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл.26, ал.3 от ЗДДС. По силата на чл.117, ал.1, т.3 от закона, доставчикът следва да издаде протокол с реквизитите по ал.2 на същата правна норма, а приложимата ставка на данъка е тази по чл.53, ал.1 от същия нормативен акт. В тази хипотеза фактура не се издава.
Обръщам внимание, че вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл.7, ал.1 от закона е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по закона лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Данъчното събитие за тази доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, като данъчната основа на доставката се определя по реда на чл.26 от материалния закон. При вътреобщностна доставка по чл.7, ал.1 от закона, доставчикът следва да издаде фактура за доставката, в която се посочва идентификационният номер по ДДС на получателят, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.
И в двете горепосочени хипотези на вътреобщностни доставки по чл.7, ал.1 и ал.4 от материалния закон, доставчикът следва да подаде и VIES-декларация на основание чл.125, ал.2 от същия.
В заключение, Ви обръщам внимание, че правата и задълженията на представляваното от Вас дружество по отношение на доставките, осъществявани под ДДС номера на същото, издаден за целите на ДДС в друга държава членка, в случая - Гърция, са от компетентността на администрация на съответната държава членка и съгласно там действащото законодателство.
По ЗКПО:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Разпоредбата на чл. 5 от Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото определя параметрите на място на стопанска дейност. В точка 1 и 3 на чл. 5 от спогодбата е посочено, че терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие, а когато дейността е свързана със строителна площадка, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност, само ако продължава повече от девет месеца.
Доколкото към запитването не са представени документи и се приеме, че продължителността на дейността е 10 дни /еднократно/ не е изпълнена хипотезата на чл. 5, ал. 3 от спогодбата относно продължителността, т.е. на основание представената информация дружеството няма място на стопанска дейност.
Компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/ е да преценява дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български предприятия. Във връзка с правилната преценка относно формирането на място на стопанска дейност, може да помогне запитване до данъчната администрация на съответната чужда държава, доколкото дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава и дали това се преценява като място на стопанска дейност.
Получаването на временния номер за целите на облагането на дружеството по реда на ЗДДС няма отношение към прилагане на ЗКПО и облагане с корпоративен данък. Доколкото данъчната администрация на Република Гърция няма претенции към дружеството /това следва да установите/ във връзка с извършваната там дейност за определяне на печалба и облагане с данък е приложимо българското законодателство.
Отговор на сходен въпрос е изпратен до дружеството с писмо на ЦУ на НАП с изх. № 24-38-32/13.05.2016 г. на Ваше запитване относно прилагане на СИДДО с Гърция по отношение на доходи от строителна дейност.
Съгласно изложената фактическа обстановка, българско дружество, регистрирано по ЗДДС, е наето да извърши строително-ремонтни работи на обекти, намиращи се на територията на гр. Солун, Република Гърция, в рамките на 10 календарни дни. Дружеството се регистрира в Република Гърция с временен данъчен номер. След приключване на дейността строително-монтажните работи са актувани. Строителната услуга е разделена на две части. Вложеният труд се фактурира с гръцкия ДДС номер на фирмата с данъчна ставка 24%.
По отношение на материалите са разгледани два варианта:
- Да се издаде фактура на "П......" клон "С......" с българския ДДС номер на дружеството с нулева ставка ДДС съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС и да се подаде VIES декларация.
- Дружеството с българския си ДДС номер да префактурира вложените материали на гръцкия ДДС номер и след това да се издаде фактура на "П........" клон "С......." като се начисли съответният процент ДДС съгласно гръцките нормативи.
Другият поставен казус е свързан с начисляването и плащането на корпоративен данък в края на отчетния период. С оглед чл. 7, ал. 1 от Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото се поставя въпросът дали дружеството има място на стопанска дейност в Република Гърция.
Поставени са следните въпроси:
По ЗДДС: Въпрос: Кой вариант би бил подходящ за фактуриране и не влиза в противоречие с българските нормативни актове и задължено ли е дружеството да подава VIES декларация в България, когато се издава фактура за услугата и съответно се начисли 24% ДДС?
По ЗКПО: Въпрос: С цел избягване на двойното данъчно облагане и във връзка с временния данъчен номер на дружеството поражда ли се необходимостта да се внася корпоративен данък в Република Гърция?
По ЗДДС
Съгласно чл. 21, ал. 4, т. 1, б. "б" от Закона за данък върху добавената стойност мястото на изпълнение на доставка на услуга, свързана със строително-монтажни работи, е мястото, където се намира недвижимият имот.
Тъй като в запитването е посочено, че българското дружество извършва строително-ремонтни работи на обекти, намиращи се на територията на гр. Солун (Гърция), се приема, че мястото на изпълнение на тези услуги е извън територията на страната - на територията на Гърция.
Посочено е, че българското данъчно задължено лице е регистрирано с "временен данъчен номер" в Гърция и от фактическата обстановка е видно, че това е номерът, издаден на българското дружество за целите на ДДС в Гърция.
В тази връзка се подчертава, че българската приходна администрация е компетентна да изрази становище относно правата и задълженията на българското юридическо лице по ЗДДС само в качеството му на лице, получило регистрационен номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС и осъществяващо и получаващо доставки под този номер.
Поради това, както и поради липсата на приложен договор с клиента, становището по поставените въпроси е принципно.
Съгласно фактическата обстановка, при извършване на строително-монтажните работи на територията на Гърция дружеството влага материали, които закупува в България.
На основание чл. 7, ал. 4 от ЗДДС изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по закона лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС, се счита за възмездна вътреобщностна доставка на стоки.
В тези случаи данъчното събитие за доставката възниква на датата, на която започва транспортът на стоките от територията на страната, а данъчната основа е данъчната основа при придобиването на стоките, тяхната себестойност или данъчната им основа при внос, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 от ЗДДС.
По силата на чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС доставчикът следва да издаде протокол с реквизитите по ал. 2 на същата правна норма, като приложимата ставка на данъка е тази по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС. В тази хипотеза фактура не се издава.
Отделно се напомня, че вътреобщностна доставка на стоки по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по закона лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Данъчното събитие за тази доставка възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, а данъчната основа се определя по реда на чл. 26 от ЗДДС.
При вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС доставчикът следва да издаде фактура за доставката, в която се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката.
И в двете хипотези на вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 1 и ал. 4 от ЗДДС доставчикът следва да подаде VIES декларация на основание чл. 125, ал. 2 от ЗДДС.
В заключение се подчертава, че правата и задълженията на дружеството по отношение на доставките, осъществявани под ДДС номера, издаден за целите на ДДС в друга държава членка (в случая - Гърция), са от компетентността на данъчната администрация на съответната държава членка и се определят съгласно действащото там законодателство.
Извод: Мястото на изпълнение на строително-монтажните услуги е в Гърция. Придвижването на материалите от България до Гърция представлява вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 или ал. 4 от ЗДДС, за която се прилагат съответно издаване на протокол или фактура и задължително подаване на VIES декларация. Относно доставките, извършвани под гръцкия ДДС номер, компетентна е гръцката данъчна администрация.
По ЗКПО
Съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
Разпоредбата на чл. 5 от Спогодбата между Република България и Република Гърция за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото определя параметрите на "място на стопанска дейност". В чл. 5, т. 1 и т. 3 от спогодбата е посочено, че терминът "място на стопанска дейност" означава определено място на дейност, чрез което се извършва цялостно или частично стопанската дейност на едно предприятие, а когато дейността е свързана със строителна площадка, строителен или монтажен обект, това представлява място на стопанска дейност само ако продължава повече от девет месеца.
Тъй като към запитването не са представени документи и се приема, че продължителността на дейността е 10 дни (еднократно), не е изпълнена хипотезата на чл. 5, ал. 3 от спогодбата относно продължителността. На основание представената информация се приема, че дружеството няма място на стопанска дейност.
Компетентността на Националната агенция за приходите е да преценява дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България, а не да се произнася относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български предприятия.
За правилна преценка относно формирането на място на стопанска дейност може да бъде полезно запитване до данъчната администрация на съответната чужда държава, доколкото дейността на дружеството ще се извършва продължително в чуждата държава и следва да се установи дали това се преценява като място на стопанска дейност.
Извод: При еднократна дейност с продължителност 10 дни, съгласно спогодбата с Гърция, на база предоставената информация не се формира място на стопанска дейност. НАП не е компетентна да определи наличието на място на стопанска дейност на българско предприятие в чужбина; за това следва да се търси становище от данъчната администрация на съответната чужда държава.
