3_1035/10.08.2023 г.
ЗДДС, чл. 107, т. 4, б. "б";
ЗДДС, чл. 109, ал. 1, ал. 3 и ал. 6;
ЗДДС, чл. 125, ал. 1, ал. 4 и ал. 5;
ППЗДДС, чл. 77, ал. 1 и ал. 7
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с ликвидация на дружество, чийто собственик е починал
Според изложеното в запитването, едноличният собственик на капитала на "А" ЕООД е починал на ...06.2023 г. Същият притежава две дружества (ЕООД) - едното е без дейност от 2011 г., а другото - от 2019 г., които нямат активи, задължения, вземания и наети лица. От запитването става ясно, че наследниците няма да продължат дейността на тези дружества и са предприели действия за обявяването им в ликвидация.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Автоматично ли се дерегистрират тези дружества или трябва да се подаде заявление от някой наследник?
2. Ако трябва да се подаде заявление за дерегистрация, какво основание от ЗДДС трябва да се посочи?
3. За месец юли 2023 г. трябва ли да се подава справка-декларация по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр. 63 от 04.08.2006 г., изм. и доп. ДВ, бр. 66 от 01.08.2023 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ, бр. 55 от 27.06.2023 г.) е изразено следното становище:
По първи и втори поставени въпроси:
Разпоредбата на чл. 157, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) предвижда, че дружеството, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. При продължаване дейността на дружеството, то запазва своето имущество, а при прекратяването му, следва да се проведе процедура по ликвидация, при която имуществото се реализира и се удовлетворяват задълженията към кредиторите.
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба регистрацията се прекратява:
1. по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
2. по инициатива на органа по приходите, когато:
а) е установил основание за задължителна дерегистрация;
б) е налице обстоятелство по чл. 176.
В разпоредбата на чл. 107 от ЗДДС са посочени основанията за задължителна дерегистрация.
Съгласно чл. 107, т. 4 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е прекратяването на юридическото лице:
а) без ликвидация;
б) с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията.
По силата на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. На основание ал. 3 от същата правна норма заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация. Към заявлението се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона. В случаите по чл.109, ал. 1 от ЗДДС за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107 от закона (чл. 109, ал. 6 от ЗДДС).
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ППЗДДС заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец - Приложение № 8. Алинея 1 не се прилага при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, когато в срока за подаване на заявлението лицето подаде декларация (свободен текст) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че желае да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (чл. 77, ал. 7 от ППЗДДС).
От изложената нормативна уредба е видно, че при прекратяване на юридическо лице с ликвидация е налице основание за задължителна дерегистрация, като лицето следва да подаде заявление за дерегистрация (Приложение № 8 към чл. 77, ал. 1 от ППЗДДС) в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107 от закона. В заявлението следва да се посочи, че задължението за прекратяване на регистрацията по ЗДДС се реализира на основание чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС.
В случай, обаче, че юридическото лице упражни правото си на избор да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, следва да декларира това обстоятелство в срока за подаване на заявлението за дерегистрация, като подаде декларация (свободен текст) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
По третия поставен въпрос:
Данъчен период, съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗДДС, е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. По силата на ал. 4 от същата правна норма, последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. По силата на ал. 4 от същата разпоредба, справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. На основание чл.125, ал. 5 от ЗДДС, декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
В този смисъл, за всеки данъчен период, през който "А" ЕООД е със статут на регистрирано по ЗДДС лице, е налице задължение за подаване на справка-декларация по чл.125, ал. 1 от ЗДДС.
В заключение уведомяваме, че настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не могат да се позовават на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Едноличният собственик на капитала на "А" ЕООД е починал на ...06.2023 г. Той притежава две дружества (ЕООД), които са без дейност съответно от 2011 г. и от 2019 г. и нямат активи, задължения, вземания и наети лица. Наследниците няма да продължат дейността на тези дружества и са предприели действия за обявяването им в ликвидация.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Автоматично ли се дерегистрират тези дружества или трябва да се подаде заявление от някой наследник?
Въпрос 2: Ако трябва да се подаде заявление за дерегистрация, какво основание от ЗДДС трябва да се посочи?
Въпрос 3: За месец юли 2023 г. трябва ли да се подава справка-декларация по ЗДДС?
По първи и втори поставени въпроси
Съгласно чл. 157, ал. 1 от Търговския закон дружество, в което капиталът се притежава от едно физическо лице, се прекратява със смъртта му, ако не е предвидено друго или наследниците не поискат да продължат дейността. При продължаване дейността дружеството запазва своето имущество, а при прекратяване се провежда процедура по ликвидация, при която имуществото се реализира и се удовлетворяват задълженията към кредиторите.
Съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по закона е процедура, при която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит, освен ако законът предвижда друго. По ал. 2 регистрацията се прекратява:
- по инициатива на регистрираното лице, когато е налице основание за дерегистрация - задължителна или по избор;
- по инициатива на органа по приходите, когато:
- е установил основание за задължителна дерегистрация;
- е налице обстоятелство по чл. 176.
В чл. 107 от ЗДДС са уредени основанията за задължителна дерегистрация. Съгласно чл. 107, т. 4 от ЗДДС основание за задължителна дерегистрация е прекратяването на юридическото лице:
- без ликвидация;
- с ликвидация, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; правото на избор се упражнява чрез подаване на декларация в съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на обстоятелството; в този случай ликвидаторът отговаря солидарно за дължимия данък през периода на ликвидацията.
Съгласно чл. 109, ал. 1 от ЗДДС при прекратяване на юридическо лице с ликвидация лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107, освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. По ал. 3 заявлението трябва да съдържа основанието за дерегистрация, а към него се прилагат документи, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 109, ал. 6 от ЗДДС в случаите по ал. 1 за дата на дерегистрацията се смята датата на възникване на съответното обстоятелство по чл. 107.
Съгласно чл. 77, ал. 1 от ППЗДДС заявлението за прекратяване на регистрацията по чл. 109 от закона се подава по образец - Приложение № 8. Съгласно чл. 77, ал. 7 от ППЗДДС ал. 1 не се прилага при прекратяване на юридическо лице с ликвидация, когато в срока за подаване на заявлението лицето подаде декларация (свободен текст) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, че желае да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
От тази нормативна уредба следва, че при прекратяване на юридическо лице с ликвидация възниква основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС. Лицето следва да подаде заявление за дерегистрация по образец Приложение № 8 към чл. 77, ал. 1 от ППЗДДС в 14-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство по чл. 107 от закона. В заявлението следва да се посочи, че задължението за прекратяване на регистрацията по ЗДДС се реализира на основание чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС.
В случай че юридическото лице упражни правото си на избор да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, то следва да декларира това обстоятелство в срока за подаване на заявлението за дерегистрация, като подаде декларация (свободен текст) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.
Извод: Дружествата не се дерегистрират автоматично по ЗДДС при прекратяване с ликвидация; необходимо е подаване на заявление за дерегистрация по Приложение № 8 в 14-дневен срок, като се посочва основание по чл. 107, т. 4, б. "б" от ЗДДС, освен ако дружеството не избере с декларация да остане регистрирано до заличаването му.
По третия поставен въпрос
Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗДДС данъчен период е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. По ал. 4 последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на дерегистрацията включително.
Съгласно чл. 125, ал. 1 от ЗДДС за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124. По ал. 4 справка-декларация по ал. 1 се подава и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки или придобивания или не е осъществило внос за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 5 декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят.
В този смисъл, за всеки данъчен период, през който "А" ЕООД има статут на регистрирано по ЗДДС лице, съществува задължение за подаване на справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, включително и когато няма извършени или получени доставки, придобивания или внос и когато не се дължи или не се възстановява данък.
Извод: За месец юли 2023 г. следва да се подаде справка-декларация по ЗДДС, ако през този месец "А" ЕООД е било регистрирано по ЗДДС, независимо от наличие или липса на дейност и дължим данък.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
