НАП: Данък при източника по ЗКПО върху възнаграждения за сателитно излъчване на аудио-визуално съдържание към чуждестранно лице

Вх.№ 26-Е-153 / 24.10.2017 ЦУ на НАП 54 Коментирай
Определя се режимът за данък при източника по чл. 195 ЗКПО върху възнаграждение към кипърско дружество за сателитно излъчване на надбягвания с кучета. Ако плащането представлява "авторски и лицензионни възнаграждения" по §1, т. 8 ДР на ЗКПО (вкл. за записи на радио- или ТВ предаване), се дължи данък при източника; ако не - чл. 195 ЗКПО не се прилага.

Изх. № 26-Е-153

Дата: 07.11.2017 год.

ЗКПО, чл. 12, ал. 5, т. 3;

ЗКПО, чл. 195, ал. 1;

ДР на ЗКПО, § 1, т. 8.

ОТНОСНО:Данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на изплатено възнаграждение на чуждестранно юридическо лице за излъчване на живо чрез сателит на надбягвания с кучета

Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. №26-Е-153/24.10.2017 г., е изложена следната фактическа обстановка:

"EEE....." ООД е голяма българска букмейкърска къща, лицензиран оператор на спортни залагания. Дружеството притежава лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта по реда на Закона за хазарта.

"ЕЕЕ..." ООД предлага на своите клиенти възможността да залагат за надбягвания с кучета (реални и виртуални). Надбягванията се излъчват на живо в България чрез сателит.

За излъчването и предаването чрез сателит "ЕЕЕ......" ООД изплаща възнаграждение на чуждестранно юридическо лице със седалище в Кипър.

Предвид гореизложеното е поставен следният въпрос:

Следва ли да се удържа данък при източника по чл. 195 от ЗКПО върху изплатеното на чуждестранното юридическо лице възнаграждение във връзка с извършване на услугата за излъчване на живо и предаване по сателит на надбягванията с кучета?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното становище:

На основание чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.

Относими към случая са посочените в чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО възнаграждения за авторски и лицензионни възнаграждения, които са определени като доходи от източник в Република България, когато са начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната.

Понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" е дефинирано в т. 8 на §1 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО, където е определено, че това са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.

За да се квалифицира видът на възнаграждението, е необходимо да се анализира договореното между страните (сключеният договор) и да се прецени естеството и уговорените права и задължения на страните. Определящо за квалифицирането на дохода е дали излъчваното съдържание на предаването на живо чрез сателит попада сред обектите на авторските или сродни на тях права или не. Авторското право е сложно субективно право и включва неимуществени и имуществени субективни граждански права. Едни от тези права, посочени в чл. 18, ал. 1 отЗакона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), са правото на автора да използва обекта и правото да разрешава използването му от други лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В разпоредбата примерно, но не изчерпателно, са изброени конкретни обекти, като филми и други аудио-визуални произведения.

От запитването не става ясно дали се касае за плащане за получени права на достъп до съответните канали/програми. В случай че излъчваното съдържание на предаването попада в дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на §1, т. 8 от ДР на ЗКПО върху начисленото възнаграждение се дължи данък при източника.

При положение, че това не е така, например когато излъчваното съдържание на предаването на живо чрез сателит не е обект на авторско право по смисъла на ЗАПСП, по отношение на плащането към чуждестранното юридическо лице не е приложима разпоредбата на чл. 195 от ЗКПО за облагане с данък при източника.

Изложената в писменото запитване информация е обща и не съдържа конкретика относно договореното с оглед преценка на приложимостта на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО във връзка с §1, т. 8 от ДР на същия закон. В тази връзка изразеното становище има принципен характер.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА нап:

/АЛEКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/

Представена е следната фактическа обстановка: "EEE....." ООД е голяма българска букмейкърска къща, лицензиран оператор на спортни залагания. Дружеството притежава лиценз, издаден от Държавната комисия по хазарта по реда на Закона за хазарта. "ЕЕЕ..." ООД предлага на своите клиенти възможност да залагат за надбягвания с кучета (реални и виртуални). Надбягванията се излъчват на живо в България чрез сателит. За излъчването и предаването чрез сателит "ЕЕЕ......" ООД изплаща възнаграждение на чуждестранно юридическо лице със седалище в Кипър.

Въпрос: Следва ли да се удържа данък при източника по чл. 195 от ЗКПО върху изплатеното на чуждестранното юридическо лице възнаграждение във връзка с извършване на услугата за излъчване на живо и предаване по сателит на надбягванията с кучета?

На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите и при съобразяване на относимата нормативна уредба се излага следното становище.

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО на облагане с данък при източника, който е окончателен, подлежат доходите на чуждестранни юридически лица от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от същия закон, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в Република България.

Относими към разглеждания случай са доходите по чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО - авторски и лицензионни възнаграждения, които се считат за доходи от източник в Република България, когато са начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, което няма място на стопанска дейност в страната.

Понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" е дефинирано в § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Според тази разпоредба това са плащанията от всякакъв вид, получени за:

  • използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер;
  • използването или правото на използване на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес;
  • използването или правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване;
  • информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, когато не се предоставят правата по копиране, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или друга форма на търговско използване.

За да се квалифицира видът на възнаграждението, е необходимо да се анализира договореното между страните (сключеният договор) и да се прецени естеството и уговорените права и задължения на страните. Определящо за квалифицирането на дохода е дали излъчваното съдържание на предаването на живо чрез сателит попада сред обектите на авторските или сродни на тях права или не.

Авторското право е сложно субективно право и включва неимуществени и имуществени субективни граждански права. Част от тези права, посочени в чл. 18, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП), са правото на автора да използва обекта и правото да разрешава използването му от други лица.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. В разпоредбата примерно, но не изчерпателно, са изброени конкретни обекти, като филми и други аудио-визуални произведения.

От запитването не става ясно дали се касае за плащане за получени права на достъп до съответните канали/програми.

В случай че излъчваното съдържание на предаването попада в дефиницията за авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, върху начисленото възнаграждение се дължи данък при източника.

Извод: Ако възнаграждението представлява авторско или лицензионно възнаграждение по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, върху него се дължи окончателен данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО.

При положение, че това не е така, например когато излъчваното съдържание на предаването на живо чрез сателит не е обект на авторско право по смисъла на ЗАПСП, по отношение на плащането към чуждестранното юридическо лице не е приложима разпоредбата на чл. 195 от ЗКПО за облагане с данък при източника.

Извод: Ако съдържанието не е обект на авторско право и плащането не попада в понятието "авторски и лицензионни възнаграждения" по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, не се прилага чл. 195 от ЗКПО и не се дължи данък при източника върху това плащане.

Изложената в писменото запитване информация е обща и не съдържа конкретика относно договореното, поради което не може да се направи конкретна преценка за приложимостта на чл. 195, ал. 1 от ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 от допълнителните разпоредби на същия закон. Поради това становището има принципен характер.

Извод: Поради липса на достатъчно конкретика в запитването НАП дава само принципно становище, без конкретна квалификация на разглежданото възнаграждение.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Основание от Кодекса на труда за приключване и оформяне на трудова книжка към 31 май 2025 г.

65709
He.

Разпределяне на дивидент

223
От 2023 има промяна

Отписването на задължения и вземания

149
Здравейте, колеги, Тази година придобихме дружество, като при прехвърлянето са наследени счетоводни салда, част от които са с и...

Екселска таблица за изчисляване амортизации на ДМА

47951
аз ползвам тази
Още от форума