Изх. № М-08-Ч-4
Дата: 27.07.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 18, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 18, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 49.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ)
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № М-08-Ч-4 от 07.05.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Между община ... и ... е сключен трудов договор от 1994 г., с който лицето е назначено на длъжност "оперативен дежурен". През 2019 г. служителят е представил експертно решение на ТЕЛК със 75 на сто намалена работоспособност със срок на валидност за 2 години до 01.01.2021 г. Служителят се е явил на експертна комисия на 22.12.2020 г., получил е ново експертно решение на 23.12.2020 г., но не го е представил в общинската администрация, поради което му е удържан данък за месеците януари и февруари 2021 г.
На 18.02.2021 г. на служителя е прекратено трудовото правоотношение, поради невъзможност да изпълнява заеманата от него длъжност.
Във връзка с описаната фактическа обстановка е поставен въпрос дали е възможно да се извърши възстановяване на удържания на служителя данък за месеците януари и февруари 2021 г. при вече прекратен трудов договор със служителя.
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:
По силата на чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението. Месечната данъчна основа по чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Когато данъчното облекчение се ползва чрез работодател, включително и при годишното облагане на основание чл. 49 от ЗДДФЛ при работодателя по основното трудово правоотношение, работникът/служителят следва да предостави на работодателя копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК. В случая служителят не е предоставил на работодателя валидно експертно решение за месеците януари и февруари 2021 г., поради което работодателят правомерно не е приложил данъчното облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ и е удържал авансов данък.
В годишен аспект физическото лице ще има право да ползва данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7920 лв., като това може да стане както при работодателя по основното трудово правоотношение на лицето към 31 декември 2021 г., така и с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., която се подава в срок от 10 януари до 30 април 2022 г. и по този начин надвнесеният данък, ако има такъв, ще бъде възстановен на физическото лице.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ ДИМОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Между община ... и ... е сключен трудов договор през 1994 г., по силата на който лицето е назначено на длъжност "оперативен дежурен". През 2019 г. служителят представя експертно решение на ТЕЛК с 75 на сто намалена работоспособност, със срок на валидност 2 години - до 01.01.2021 г. На 22.12.2020 г. служителят се явява на експертна комисия и на 23.12.2020 г. получава ново експертно решение, което не представя в общинската администрация. Поради това за месеците януари и февруари 2021 г. му е удържан данък. На 18.02.2021 г. трудовото правоотношение със служителя е прекратено поради невъзможност да изпълнява заеманата длъжност.
Във връзка с това е поставен следният въпрос:
Въпрос: Дали е възможно да се извърши възстановяване на удържания на служителя данък за месеците януари и февруари 2021 г. при вече прекратен трудов договор със служителя?
Становището на НАП се основава на следните нормативни разпоредби:
Съгласно чл. 18, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
Съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ месечната данъчна основа за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност се намалява с 660 лв., включително за месеца на настъпване на неработоспособността и за месеца на изтичане срока на валидност на решението.
Когато данъчното облекчение се ползва чрез работодател, включително и при годишното облагане на основание чл. 49 от ЗДДФЛ при работодателя по основното трудово правоотношение, работникът/служителят следва да предостави на работодателя копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
В разглеждания случай служителят не е предоставил на работодателя валидно експертно решение за месеците януари и февруари 2021 г. Поради това работодателят правомерно не е приложил данъчното облекчение по чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ и е удържал авансов данък.
В годишен аспект физическото лице ще има право да ползва данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 7920 лв. Това може да стане:
- чрез работодателя по основното трудово правоотношение на лицето към 31 декември 2021 г., или
- чрез подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г., която се подава в срок от 10 януари до 30 април 2022 г.
По този начин надвнесеният данък, ако има такъв, ще бъде възстановен на физическото лице.
Извод: Удържаният данък за януари и февруари 2021 г. е законосъобразно удържан от работодателя, тъй като не е било представено валидно ТЕЛК решение, но физическото лице може да ползва данъчното облекчение по чл. 18, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. чрез работодателя към 31.12.2021 г. или чрез годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като надвнесеният данък, ако е налице, ще му бъде възстановен.
