НАП: Приложимо осигурително законодателство при едновременно заето и самостоятелно заето лице в България и Германия по Регламент (ЕО) № 883/2004

Изложена е следната фактическа обстановка: приятелка на запитващия е заето лице в Германия и е осигурена съгласно немското законодателство. Има намерение да регистрира фирма в България, като ще продължи да работи в Германия. За българското дружество ще осъществява трудова дейност в качеството на самоосигуряващо се лице.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос: "Възможно ли е осигуровките, които се плащат в Германия да бъдат признати и да не се дължат тук?"

Въпрос: "Нужно ли е да се попълни формуляр ОКд240 и необходимо ли е да се предостави договора с работодателя? Ако да - той трябва ли да бъде преведен и легализиран или може само да бъде преведен?"

Посочва се, че съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им.

В изпратеното писмо не са посочени никакви данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързано запитването. Посочва се, че заинтересованите лица могат да получат отговор на интересуващите ги въпроси след като:

• се идентифицират като задължени лица и
• изложат максимално изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, касаещи осъществяваната от тях дейност.

В тази връзка се изразява само принципно становище по поставените въпроси, като се отбелязва, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването, да дават основание за становище, различно от изложеното.

По отношение на лицата, граждани на държави - членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).

В запитването не е посочено гражданството на лицето и не е ясно дали то ще упражнява трудова дейност на територията и на двете държави членки - България и Германия, или ще осъществява всички дейности от територията на Германия. За целите на отговора лицето се разглежда като гражданин на държава членка, попадащ в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004, който осъществява трудова дейност в България и Германия.

Съгласно чл. 11(1) от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си - чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004.

В дял II на Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки. Съгласно чл. 13(3) от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, обичайно осъществяващо дейност като заето лице и дейност като самостоятелно заето лице в различни държави членки, е подчинено на законодателството на държавата членка, в която то осъществява дейността си като заето лице.

Посочва се, че във всички случаи, когато едно лице упражнява трудова дейност в две или повече държави членки, то е длъжно да уведоми за това обстоятелство компетентната институция на държавата членка, в която пребивава, на основание чл. 16(1) от Регламент (ЕО) №987/2009.

Дефиницията на "пребиваване" за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е в чл. 1(й) от него: "Пребиваване" е мястото, където лицата обичайно пребивават. Критериите за установяване на пребиваването са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009.

В случай, че лицето пребивава по смисъла на координационните регламенти в България, то ще има задължение да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП за обстоятелството, че осъществява трудова дейност в две държави членки, като за целта попълни съответния образец: "Искане за издаване на удостоверение А1 за приложимото осигурително законодателство за заето лице и самостоятелно заето лице в различни държави членки / Уведомление по чл.16(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 /ОКд240/".

За правилното и законосъобразно определяне на приложимото спрямо лицето законодателство е необходимо да се приложат документи, изясняващи положението му. Документите на чужд език следва да бъдат придружени от точен превод на български език, извършен от заклет преводач. Не се изисква легализация на документите.

След предоставяне на необходимата информация в компетентната институция на държавата по пребиваване, за лицето ще бъде определено приложимото законодателство в областта на социалната сигурност. Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост и за всички осъществявани от лицето дейности, с произтичащите от това задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство. Редът за внасяне и размерът на осигурителните вноски са както е предвидено в съответното национално законодателство.

Извод: Приложимо е законодателството само на една държава членка, определено по правилата на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009. Ако лицето пребивава в България и упражнява дейност като заето лице в Германия и като самоосигуряващо се лице в България, то следва да уведоми компетентната териториална дирекция на НАП чрез формуляр ОКд240 и да приложи необходимите документи, преведени на български език от заклет преводач, без изискване за легализация. Осигурителните вноски се дължат съгласно националното законодателство на определената като компетентна държава членка и се прилагат за всички дейности на лицето.