ОТНОСНО: Прилагане на ЗКПО
В Дирекция ОДОП постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ...... от 23.01.2018 г., в което описвате следната фактическа обстановка:
На дружеството е извършена ревизия по прилагането на ЗДДС и ЗКПО за периоди 2012 - 2016 години. Ревизионният акт не е обжалван. Отказан е данъчен кредит по доставка на капачки, за която посочвате, че не е свързана с дейността. Дължимият данък върху добавената стойност по тази доставка е осчетоводен и внесен в приход на бюджета. Стойността на капачките е намалила счетоводния финансов резултат за 2017 г.
Зададен е следният въпрос:
Как и какъв финансов резултат да се формира, как да се приключи доставката на капачки при положение, че капачките не са налични, данък върху добавената стойност във връзка с доставката е внесен в бюджета след ревизията и че за тези стоки ще се търси отговорност от предишния собственик и управител?
В отговор на поставения от Вас въпрос, изразявам следното становище:
Въпросът, който се поставя, как следва да се приключат счетоводни сметки и да се формира счетоводен финансов резултат не е от компетентността на Националната агенция за приходите /НАП/. Отговор на въпроси свързани с осчетоводяването на стопански операции правомощия да предоставя има Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
От данъчна гледна точка Вашият въпрос следва да се разгледа в зависимост от това дали през 2017 г. в предприятието ще се отчете счетоводен разход, предвид заявено в запитването намерение да бъде търсена отговорност от лице, което е било собственик и управител на дружеството. При решение да се търси отговорност и не се осчетоводи разход, а вземане от лицето няма да има данъчно третиране за 2017 г.
Ще е налице данъчно третиране при условие, че дружеството осчетоводи стойността на капачките в разходна сметка и намали счетоводния финансов резултат за 2017 г.
Правилната преценка коя норма от данъчния закон следва да се приложи ще се направи в зависимост от съществуващите първичните счетоводни и други документи относими към стопанската операция и основанието въз основа, на които ще се вземе счетоводното записване.
Когато дружеството прецени, че въпросните капачки са липсващи и осчетоводи това като липса, ще е налице изискване да се приложи разпоредбата на чл. 28 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според ал. 2 на цитираната норма не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Доколкото от посоченото в запитването не може да се направи извод, че са налице изключенията изброени в ал. 3 на чл. 28 от закона при липса на материални запаси се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат в година, в която е осчетоводена липсата.
При приемане, че органите по приходите са направили отказ от правото за ползване на данъчен кредит поради липса на доставка на капачки, ще е приложима нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като сделката не отговаря на изискванията за документална обоснованост и вярност на стопанската операция (чл. 10, ал. 1 от ЗКПО). Счетоводният разход представляващ стойността на капачките не е данъчно признат разход и следва да се посочи в увеличение при формирането на данъчния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от закона.
Осчетоводяване на разход в размер на стойността на капачките извън хипотезите посочени до тук може да бъде третирано като разход, несвързан с дейността /както е дадено като информация в запитването/ и в този случай следва да се приложи нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
На основа на изложеното следва да се има предвид разпоредбите на чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби:
- разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели,
- разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, не се признава за данъчни цели.
В конкретния случай след осчетоводяване на ревизионния акт и отчитането на счетоводния разход в резултат на неправилно прилагане на разпоредби на ЗДДС, същият не е признат за данъчни цели и с размерът му следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на едно от посочените правни основания в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Описана е следната фактическа обстановка: На дружеството е извършена ревизия по прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) за периодите 2012 - 2016 г. Ревизионният акт не е обжалван. Отказан е данъчен кредит по доставка на капачки, за която е посочено, че не е свързана с дейността. Дължимият данък върху добавената стойност по тази доставка е осчетоводен и внесен в приход на бюджета. Стойността на капачките е намалила счетоводния финансов резултат за 2017 г.
Въпрос: Как и какъв финансов резултат да се формира, как да се приключи доставката на капачки при положение, че капачките не са налични, данък върху добавената стойност във връзка с доставката е внесен в бюджета след ревизията и че за тези стоки ще се търси отговорност от предишния собственик и управител?
По поставения въпрос се изразява следното становище:
Въпросът как следва да се приключат счетоводни сметки и да се формира счетоводен финансов резултат не е от компетентността на Националната агенция за приходите. Отговор на въпроси, свързани с осчетоводяването на стопански операции, има правомощие да предоставя Дирекция "Данъчна политика" към Министерство на финансите.
От данъчна гледна точка въпросът следва да се разгледа в зависимост от това дали през 2017 г. в предприятието ще се отчете счетоводен разход, предвид заявеното в запитването намерение да бъде търсена отговорност от лице, което е било собственик и управител на дружеството.
При решение да се търси отговорност и ако не се осчетоводи разход, а се отчете вземане от лицето, няма да има данъчно третиране за 2017 г.
Извод: Ако не се осчетоводи разход, а се отчете вземане от предишния собственик и управител, за 2017 г. не възниква данъчно третиране.
Ще е налице данъчно третиране при условие, че дружеството осчетоводи стойността на капачките в разходна сметка и намали счетоводния финансов резултат за 2017 г. Правилната преценка коя норма от данъчния закон следва да се приложи ще се направи в зависимост от съществуващите първични счетоводни и други документи, относими към стопанската операция, и основанието, въз основа на което ще се вземе счетоводното записване.
Когато дружеството прецени, че въпросните капачки са липсващи и осчетоводи това като липса, ще е налице изискване да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗКПО. Съгласно ал. 2 на тази норма не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Доколкото от посоченото в запитването не може да се направи извод, че са налице изключенията, изброени в ал. 3 на чл. 28 от закона, при липса на материални запаси се извършва увеличение на счетоводния финансов резултат в годината, в която е осчетоводена липсата.
Извод: Ако капачките се третират като липса и се осчетоводят като такава, разходът за тях не се признава за данъчни цели по чл. 28, ал. 2 от ЗКПО и счетоводният финансов резултат се увеличава в годината на осчетоводяване на липсата, при липса на приложимо изключение по чл. 28, ал. 3 от ЗКПО.
При приемане, че органите по приходите са направили отказ от правото за ползване на данъчен кредит поради липса на доставка на капачки, ще е приложима нормата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО, тъй като сделката не отговаря на изискванията за документална обоснованост и вярност на стопанската операция по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. В този случай счетоводният разход, представляващ стойността на капачките, не е данъчно признат разход и следва да се посочи в увеличение при формирането на данъчния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от закона.
Извод: Ако отказът от данъчен кредит е поради липса на реална доставка и нарушена документална обоснованост по чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, разходът за капачките не се признава за данъчни цели и увеличава данъчния финансов резултат по чл. 26, т. 2 от ЗКПО.
Осчетоводяване на разход в размер на стойността на капачките извън посочените хипотези може да бъде третирано като разход, несвързан с дейността (както е посочено в запитването), и в този случай следва да се приложи нормата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Извод: Ако разходът за капачките се квалифицира като разход, несвързан с дейността, той не се признава за данъчни цели и увеличава данъчния финансов резултат по чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
На основата на изложеното следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО. Съгласно тези разпоредби:
- разход за начислен данък или ползван данъчен кредит по реда на ЗДДС, когато разходът от стопанската операция, с която е свързан данъкът върху добавената стойност, не е признат за данъчни цели, не се признава за данъчни цели;
- разход, отчетен от доставчик по ЗДДС за начислен от него или от органа по приходите данък върху добавената стойност за извършена доставка, не се признава за данъчни цели.
В конкретния случай, след осчетоводяване на ревизионния акт и отчитането на счетоводния разход в резултат на неправилно прилагане на разпоредби на ЗДДС, този разход не е признат за данъчни цели и с неговия размер следва да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на едно от посочените правни основания, в зависимост от конкретната фактическа обстановка.
Извод: Начисленият и внесен ДДС, свързан с непризнат за данъчни цели разход за капачките, също не се признава за данъчни цели по чл. 26, т. 3 и т. 4 от ЗКПО и с неговия размер се увеличава счетоводният финансов резултат, на приложимото правно основание според конкретните факти.
