2_319-1/18.09.18г.
ЗДДФЛ,чл.44, ал.4
ЗДДФЛ,чл.55, ал.1
Дружеството е наемател на недвижими имоти, собственост на физически лица. Ежемесечно, при изплащане на дължимия наем, дружеството удържа авансов данък на основание чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ и внася същия в сроковете и по реда на чл. 65- 67 от закона. Посочвате, че един от наемодателите Ви е уведомил, че ще се регистрира по ЗДДС, както и че лицето не е регистрирано като търговец по смисъла на чл.1, ал.3 от ТЗ или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
Във връзка с изложеното, поставяте следния въпрос:
Следва ли предприятието да продължава, при изплащане на наем на това физическо лице, регистрирано по ЗДДС, да удържа авансов данък и да издава сметка за изплатени суми за него при условие, че наемодателят издава за получения наем данъчна фактура по ч.113, ал.1 от ЗДДС?
На основание изложената фактическа обстановка изразявам следното принципно становище:
Определянето и внасянето на авансов данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е регламентирано в чл. 44 от ЗДДФЛ. Ал.4 на посочената разпоредба предвижда авансовият данък за доходите от наем да се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице, а когато платецът на дохода е физическо лице, наемодателят има задължението да определя и внася авансовия си данък. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.
Видно от цитираната разпоредба, за авансовото удържане и внасяне на данъка за доходи от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е от значение дали платеца на дохода /наемателя/ е предприятие или самоосигуряващо, като регистрацията по ЗДДС на физическото лице (наемодател) не променя регламентирания в ЗДДФЛ ред на авансово облагане.
Предвид гореизложеното, като платец на доходи от наем дружеството е задължено да удържа и внася данък при изплащане на дохода. Удържаният по реда на чл. 44, ал.4 от ЗДДФЛ данък следва да се внесе в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. По силата на чл.65, ал.13 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък, освен ако лицето, придобиващо дохода писмено декларира пред платеца на дохода, че желае удържане на данъка. В този случай удържаният данък се внася в срок до 31 януари на следващата година.
За изплатените доходи и удържания данък, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ дружеството е задължено да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем и да подава декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че с издадената от наемодателя фактура се документира извършената услуга по отдаване под наем на недвижимо имущество, а издадената от Вас сметка за изплатени суми като предприятие, платец на доходи от наем е документ, удостоверяващ дължимия авансов данък и облагаемия доход.
Дружеството е наемател на недвижими имоти, собственост на физически лица. Ежемесечно при изплащане на дължимия наем дружеството удържа авансов данък на основание чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ и го внася в сроковете и по реда на чл. 65 - 67 от ЗДДФЛ.
Един от наемодателите уведомява дружеството, че ще се регистрира по ЗДДС. Лицето не е регистрирано като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 3 от ТЗ и не е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
Въпрос: Следва ли предприятието да продължава, при изплащане на наем на това физическо лице, регистрирано по ЗДДС, да удържа авансов данък и да издава сметка за изплатени суми за него, при условие че наемодателят издава за получения наем данъчна фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС?
На основание изложената фактическа обстановка е изразено следното принципно становище:
Определянето и внасянето на авансов данък за доходите от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е регламентирано в чл. 44 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходите от наем се удържа и внася при изплащане на дохода от платеца, когато той е предприятие или самоосигуряващо се лице. Когато платецът на дохода е физическо лице, наемодателят има задължението да определя и внася авансовия си данък.
Размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка от 10 на сто.
От цитираната разпоредба следва, че за авансовото удържане и внасяне на данъка за доходи от наем и друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е от значение дали платецът на дохода (наемателят) е предприятие или самоосигуряващо се лице. Регистрацията по ЗДДС на физическото лице - наемодател не променя регламентирания в ЗДДФЛ ред на авансово облагане.
Извод: Регистрацията по ЗДДС на физическото лице - наемодател не освобождава дружеството - наемател от задължението да удържа и внася авансов данък по реда на чл. 44 от ЗДДФЛ.
Като платец на доходи от наем дружеството е задължено да удържа и внася данък при изплащане на дохода. Удържаният по реда на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода.
Съгласно чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък, освен ако лицето, придобиващо дохода, писмено декларира пред платеца на дохода, че желае удържане на данъка. В този случай удържаният данък се внася в срок до 31 януари на следващата година.
Извод: Дружеството удържа и внася авансов данък по общия ред за тримесечията, различни от четвъртото, а за четвъртото тримесечие - само ако наемодателят писмено заяви, че желае удържане на данъка.
За изплатените доходи и удържания данък, на основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, дружеството е задължено да издава сметка за изплатени суми и служебна бележка по утвърдени образци, които се предоставят на лицето, придобило дохода от наем, и да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че с издадената от наемодателя фактура се документира извършената услуга по отдаване под наем на недвижимо имущество, а издадената от дружеството сметка за изплатени суми като предприятие - платец на доходи от наем, е документ, удостоверяващ дължимия авансов данък и облагаемия доход.
Извод: Дружеството следва да продължи да удържа авансов данък, да издава сметка за изплатени суми и да подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, независимо че наемодателят - физическо лице е регистриран по ЗДДС и издава данъчна фактура по чл. 113, ал. 1 от ЗДДС.
