ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и осигурителното законодателство.
По повод Ваше запитване, подадено от упълномощено лице ...., постъпило в Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ... с вх. № 96-00-96 от 25.04.2018 г., Ви уведомявам следното:
В запитването посочвате, че представляваното от Вас дружество, се занимава с търговия на животни. За тази цел ще изкупувате живи животни на територията на Р Румъния и директно ще ги изнасяте за трета страна Турция.
Задавате следните въпроси:
- Как могат да се назначат местни лица на Румъния, които да се грижат за животните до експортирането им в Турция?
- При изкупуването на животните от местни физически лица за Р Румъния, какви разходно-оправдателни документи да се съставят за заприхождаване на придобитите животни, има ли образец утвърден в ЕС за тази цел и как ще се извършва плащането?
- Необходимо ли е да се удържа авансов данък върху изплатения доход на физическите лица продавачи в Р Румъния?
- Необходима ли е някаква регистрация на дружеството в Р Румъния?
С оглед описаната фактическа обстановка и приложимото законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос: Националната агенция за приходите (НАП) изразява становище единствено по прилагането на материалните и процесуални данъчни закони, действащи на територията на Р България. Как следва да се назначат физически лица - местни за Р Румъния за извършване на работа на територията на Р Румъния е въпрос, който не е от компетентността на НАП.
Относно задълженията на българското дружество в качеството му на осигурител спрямо румънските граждани приложение намират европейските регламенти в сферата на социалната сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът са подчинени на законодателството на само една държава-членка (основание чл.11(1) от Регламент № 883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави-членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е от съществено значение да се определи дали същите осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави-членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата-членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris" ). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава-членка са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).
Предвид изложеното, доколкото румънските граждани ще полагат труда си единствено на територията на Румъния, за българския работодател е възможно да възникнат задължения за внасяне на осигурителни вноски по законодателството на Румъния. Освен превеждане на осигурителни вноски националното законодателство на компетентната държава-членка може да предвижда задължение за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
По втори въпрос:
От данъчна гледна точка, Вашият въпрос следва да се разгледа с оглед спазването на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Според ал. 1 на посочената норма счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция. В разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В ал. 2 и ал. 3 от същата разпоредба се доуточнява, че:
- счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват.
- счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Предприятията изчерпателно са посочени в чл. 2 от ЗСч и чуждестранните физически лица, не се считат за предприятия. Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което цитираните изисквания на чл. 6 от същия закон са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия. Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания от Вас случай, постъпилите в предприятието документи, следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция. Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ, липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват /платежни документи, договори, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната дейност/. Във връзка с извършваната дейност освен първичен счетоводен документ предприятието може да съставя вътрешни документи, съдържанието на които е необходимо да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3 от ЗСч.
По отношение на счетоводните документи, които се осчетоводяват в предприятията на чужд език, е необходимо да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон (чл. 5, ал. 2 от ЗСч). Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, където е уредено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
НАП не е компетентна да отговори на въпроса относно извършване на плащането по сделките за изкупуване, тъй като редът и начина за плащания между страната и лица от друга държава се урежда от други закони и наредби, различни от данъчните.
По отношение на документите, които следва да издават чуждестранни физически лица следва да проучите законодателството в съответна държава.
Тъй като ще се изкупуват живи животни от чуждестранни физически лица е необходимо да получите становище от компетентна институция в страната.
По трети въпрос :
Относно това дали е необходимо удържане на авансов данък на физическите лица местни на Р Румъния, явяващи се продавачи на животните, следва да имате предвид, че чуждестранните физически лица са данъчно задължени в Р България само за доходи от източник в страната.
В случая дейността по продажба на животни се извършва на територията на Р Румъния.
Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с Румъния, член 6 предвижда, че доходи от недвижимо имущество получени от местно лице на едната договаряща държава (включително доходи от селско и горско стопанство), намиращо се в другата договаряща държава, могат да се облагат с данъци в тази друга държава.
Терминът "недвижимо имущество" има съдържанието, което му придава законодателството на договарящата държава, в която се намира въпросното имущество. Терминът във всички случаи включва имуществото, принадлежащо към недвижимото имущество, добитък и оборудване, използвани в селското и горското стопанство, правата, спрямо които се прилагат разпоредбите на общото законодателство относно поземлената собственост, плодоползването на недвижимо имущество, както и правата върху променливи или определени по размера си плащания, представляващи компенсация за разработването или за предоставяне на правото за разработване на минерални залежи, извори и други природни ресурси. Морски и речни кораби и самолети не се считат за недвижимо имущество.
Следователно Вие нямате задължение по българското законодателство да удържате авансов данък върху дохода на тези чуждестранни физически лица за целите на данъчното облагане в Р България.
Дали сте задължен съгласно румънското законодателство и как следва да процедирате е извън компетентността на НАП.
По четвърти въпрос:
Дали е необходима регистрация на българското дружество в чужбина с оглед извършване на посочената от Вас дейност, не е въпрос от методологичен характер по прилагане на материалните данъчни закони и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, Закона за корпоративното подоходно облагане и осигурителното законодателство.
В запитването е посочено, че представляваното дружество се занимава с търговия на животни. За целта ще изкупува живи животни на територията на Република Румъния и директно ще ги изнася за трета страна - Турция.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как могат да се назначат местни лица на Румъния, които да се грижат за животните до експортирането им в Турция?
Въпрос 2: При изкупуването на животните от местни физически лица за Р Румъния, какви разходно-оправдателни документи да се съставят за заприхождаване на придобитите животни, има ли образец утвърден в ЕС за тази цел и как ще се извършва плащането?
Въпрос 3: Необходимо ли е да се удържа авансов данък върху изплатения доход на физическите лица продавачи в Р Румъния?
Въпрос 4: Необходима ли е някаква регистрация на дружеството в Р Румъния?
По първи въпрос
Националната агенция за приходите изразява становище единствено по прилагането на материалните и процесуални данъчни закони, действащи на територията на Република България. Въпросът как следва да се назначат физически лица - местни за Република Румъния, за извършване на работа на територията на Република Румъния, не е от компетентността на НАП.
Относно задълженията на българското дружество в качеството му на осигурител спрямо румънските граждани приложение намират европейските регламенти в сферата на социалната сигурност - Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламентът за неговото прилагане - Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета.
"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава - членка.
Основните последици от определяне на приложимото законодателство съгласно дял II от Регламент № 883/2004 са:
- определя се държавата - членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави - членки;
- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудово активните лица е съществено да се установи дали те осъществяват трудова дейност като заети или самостоятелно заети лица на територията на съответните държави - членки. Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата - членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си или съществува еквивалентно положение.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата - членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11, пар. 3, буква "а" от Регламент № 883/2004 лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава - членка, са подчинени на законодателството на тази държава.
Предвид изложеното, доколкото румънските граждани ще полагат труда си единствено на територията на Румъния, за българския работодател е възможно да възникнат задължения за внасяне на осигурителни вноски по законодателството на Румъния. Освен превеждане на осигурителни вноски, националното законодателство на компетентната държава - членка може да предвижда задължения за регистрации, подаване на информация за осигурените лица и др.
Извод: НАП не е компетентна по въпроса за начина на назначаване на местни лица в Румъния; по отношение на осигурителните задължения спрямо румънските граждани се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009, като при полагане на труд само в Румъния за българския работодател могат да възникнат осигурителни задължения по румънското законодателство.
По втори въпрос
От данъчна гледна точка въпросът следва да се разгледа с оглед спазването на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл. 10 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
В чл. 6, ал. 1 от ЗСч е постановено, че първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:
- наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
- предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
В чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО се уточнява, че:
- счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ЗСч, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват;
- счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч, и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Предприятията са изчерпателно посочени в чл. 2 от ЗСч и чуждестранните физически лица не се считат за предприятия.
Законът за счетоводството има териториален обхват на действие, поради което изискванията на чл. 6 от него са приложими само по отношение на случаите, при които съставители на документите са български предприятия.
Независимо от това, за да се признае счетоводният разход за данъчни цели в описания случай, постъпилите в предприятието документи следва да съдържат информация, която по безспорен начин да доказва реално осъществена стопанска операция.
Както е посочено и в чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗКПО, документална обоснованост ще е налице и когато в първичния счетоводен документ липсва част от необходимата информация, доказваща осъществяването на стопанската операция, но за нея има други документи, които я удостоверяват - платежни документи, договори, споразумения, протоколи и други документи, създадени във връзка с извършваната дейност.
Във връзка с извършваната дейност, освен първичен счетоводен документ, предприятието може да съставя вътрешни документи, чието съдържание трябва да отговаря на изискванията на чл. 6, ал. 3 от ЗСч.
По отношение на счетоводните документи, които се осчетоводяват в предприятията на чужд език, следва да се има предвид, че същите трябва да се превеждат на български език в случаите, когато това е предвидено в закон - чл. 5, ал. 2 от ЗСч. Такова изискване се съдържа в чл. 55, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), където е уредено, че при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.
НАП не е компетентна да отговори на въпроса относно извършване на плащането по сделките за изкупуване, тъй като редът и начинът за плащания между страната и лица от друга държава се уреждат от други закони и наредби, различни от данъчните.
По отношение на документите, които следва да издават чуждестранни физически лица, следва да се проучи законодателството в съответната държава. Тъй като ще се изкупуват живи животни от чуждестранни физически лица, е необходимо да се получи становище от компетентна институция в страната.
Извод: За признаване на разходите за данъчни цели е необходимо документите да осигуряват документална обоснованост по чл. 10 ЗКПО, като съдържат достатъчна информация за реално осъществена стопанска операция; изискванията на ЗСч за форма и съдържание са задължителни за българските предприятия, а при документи на чужд език при поискване се представя превод по чл. 55, ал. 1 ДОПК; въпросите за начина на плащане и формата на документите, издавани от румънски физически лица, са извън компетентността на НАП и следва да се съобразят с румънското законодателство и становище на компетентна институция в България.
По трети въпрос
Относно това дали е необходимо удържане на авансов данък на физическите лица, местни на Република Румъния, явяващи се продавачи на животните, следва да се има предвид, че чуждестранните физически лица са данъчно задължени в Република България само за доходи от източник в страната.
В случая дейността по изкупуване на животните се осъществява на територията на Република Румъния, като продавачите са местни физически лица за Румъния, а животните се изнасят директно за трета страна - Турция. В запитването не се сочи получаване на доход от източник в Република България от тези чуждестранни физически лица.
Извод: Не възниква задължение за удържане на авансов данък в Република България върху доходите на румънските физически лица - продавачи, доколкото те не реализират доход от източник в страната.
По четвърти въпрос
Въпросът дали е необходима някаква регистрация на дружеството в Република Румъния е свързан с изискванията на румънското законодателство и не попада в компетентността на НАП, която прилага единствено материалните и процесуални данъчни закони, действащи на територията на Република България.
Извод: НАП не се произнася относно необходимостта от регистрация на дружеството в Румъния, тъй като това е въпрос по прилагане на румънското законодателство.
