ОТНОСНО: Подаване на данни с декларации обр. № 1 и № 6 при изплатени бонуси на служители
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-160/18.07.2024 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество "Ф" ЕООД с ЕИК ....... решава да изплаща на служителите си парични бонуси спрямо постигнатите от дружеството резултати. Максималният възможен размер на бонуса за година е фиксиран за всеки служител, като точният размер зависи от процента изпълнение на заложените от дружеството цели. Проследяването на тези цели се прави на тримесечие, съответно бонусите се изплащат след края на всяко тримесечие.
За част от служителите тези бонуси са уговорени в трудовия договор, за друга част са уговорени със заповед на управителя, за трети са уговорени устно. Независимо от това, тези бонуси се получават от всички служители.
Въпросите, които поставяте, са следните:
- Как е редно да се отразят тези бонуси в декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6, имайки предвид че се превеждат на служителите по банков път след края на всяко тримесечие, за което се отнасят?
- Как и къде е редно да се документира правото на служителите да получават такъв бонус - трудов договор, заповед на управителя, вътрешни правила за работна заплата или другаде?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
За работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Разпоредбите на КСО, по отношение елементите на осигурителния доход, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ).
Съгласно чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година, и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. С изречение последно от разпоредбата е регламентирано аналогично на чл. 6, ал. 2 от КСО, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Предвид цитираните разпоредби на кодекса и НЕВДПОВ, допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати, следва да се разпредели за съответния период (месечен, тримесечен, шестмесечен, годишен и т.н.), за който се изплаща и през който е полаган трудът, т.е. са постигнати резултатите, за които лицето се стимулира.
Следователно допълнително изплатените парични бонуси, които се отнасят за всяко тримесечие и се изплащат след края му, са възнаграждения, отнасящи се за предходни месеци (тримесечие) и следва да бъдат включени към месечния осигурителен доход на лицата за всеки съответен месец, за който се отнасят. Осигурителният доход не може да бъде по-голям от максималния му месечен размер, определен със ЗБДОО.
Редът за внасяне на осигурителни вноски е регламентиран в чл. 7 от КСО. Съгласно ал. 1 от него осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, а ал. 2 предвижда върху допълнителни доходи от трудова дейност след срока по ал. 1 на чл. 7 от КСО осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, да се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.
Във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО и задължението на осигурителите да подават данни с декларации образец № 1 и образец № 6 към НАП, по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13), е необходимо да имате предвид следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-13 декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. В общия случай на разглежданата хипотеза декларация образец № 1 с данните за осигуреното лице за съответния месец се подава от осигурителя с попълнен код за корекция и новия по-висок месечен размер на осигурителния доход, по-високия размер на начисления за месеца облагаем доход съответно начисления месечен данък по чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 9, ал. 11 от Наредба № Н-13, когато подадените декларации образец №1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения следва да подадат едновременно и декларация образец № 6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-13. В този случай в полето на т. 8 на декларация образец № 6 се попълва код 6, а в полето на т. 18 - датата, на която са изплатени, съответно начислени възнагражденията за допълнителни доходи от трудова дейност.
По въпроса Ви как и къде е редно да се документира правото на служителите да получават такъв бонус - трудов договор, заповед на управителя, вътрешни правила за работна заплата или другаде, Ви обръщам внимание, че в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (НАП), са разписани правомощията на НАП, да предоставя становища по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и прилагане на разпоредби от други нормативни актове.
В тази връзка, прилагането на трудовото законодателство, относно документирането на правото на служителите да получават паричен бонус, е от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която осъществява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399, ал. 1 от КТ).
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружество "Ф" ЕООД решава да изплаща на служителите си парични бонуси според постигнатите от дружеството резултати. Максималният възможен размер на бонуса за година е фиксиран за всеки служител, като конкретният размер зависи от процента изпълнение на заложените от дружеството цели. Проследяването на тези цели се извършва на тримесечие, като бонусите се изплащат след края на всяко тримесечие.
За част от служителите бонусите са уговорени в трудовия договор, за друга част - със заповед на управителя, а за трети - устно. Независимо от начина на уговаряне, бонуси се получават от всички служители.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как е редно да се отразят тези бонуси в декларация обр. № 1 и декларация обр. № 6, имайки предвид че се превеждат на служителите по банков път след края на всяко тримесечие, за което се отнасят?
Въпрос 2: Как и къде е редно да се документира правото на служителите да получават такъв бонус - трудов договор, заповед на управителя, вътрешни правила за работна заплата или другаде?
Правен анализ относно осигурителния доход и разпределянето на бонусите
Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО за работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Разпоредбите на КСО относно елементите на осигурителния доход са конкретизирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно чл. 3, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година, и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината. В последното изречение на разпоредбата е предвидено, аналогично на чл. 6, ал. 2 от КСО, че възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен.
Предвид тези разпоредби допълнителното трудово възнаграждение за постигнати резултати следва да се разпредели за съответния период (месечен, тримесечен, шестмесечен, годишен и т.н.), за който се изплаща и през който е полаган трудът, т.е. през който са постигнати резултатите, за които лицето се стимулира.
Следователно допълнително изплатените парични бонуси, които се отнасят за всяко тримесечие и се изплащат след края му, представляват възнаграждения, отнасящи се за предходни месеци (тримесечие), и следва да бъдат включени към месечния осигурителен доход на лицата за всеки съответен месец, за който се отнасят. Осигурителният доход не може да бъде по-голям от максималния му месечен размер, определен със ЗБДОО.
Извод: Бонусите за постигнати резултати, изплащани след края на тримесечието, се третират като възнаграждения за минало време и се разпределят по месеци от съответното тримесечие, като се включват към месечния осигурителен доход за всеки от тези месеци в рамките на максималния месечен осигурителен доход.
Ред за внасяне на осигурителни вноски и подаване на декларации обр. № 1 и № 6
Редът за внасяне на осигурителни вноски е уреден в чл. 7 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 1 от КСО осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 от КСО се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Съгласно чл. 7, ал. 2 от КСО върху допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след срока по ал. 1, осигурителните вноски за месеца, през който е положен трудът, се внасят от осигурителите до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на доходите.
Във връзка с чл. 5, ал. 4, т. 1 и т. 2 от КСО и задължението на осигурителите да подават данни с декларации образец № 1 и образец № 6 към НАП по реда на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "б" от Наредба № Н-13 декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП до 25-то число на месеца, следващ месеца на начисляването или изплащането на допълнителни доходи от трудова дейност, начислени или изплатени след 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
В разглежданата хипотеза, по общо правило, декларация образец № 1 с данните за осигуреното лице за съответния месец се подава от осигурителя с попълнен код за корекция и с новия по-висок месечен размер на осигурителния доход, както и с по-високия размер на начисления за месеца облагаем доход и съответно начисления месечен данък по чл. 42, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Съгласно чл. 9, ал. 11 от Наредба № Н-13, когато подадените декларации образец № 1 за коригиране на данни водят до увеличаване на изчислените осигурителни вноски и/или вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения следва да подадат едновременно и декларация образец № 6 за увеличаване размера на декларираното задължение, така че да се запази равенството по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-13. В този случай в поле т. 8 на декларация образец № 6 се попълва код 6, а в поле т. 18 - датата, на която са изплатени, съответно начислени възнагражденията за допълнителни доходи от трудова дейност.
Извод: При изплащане на тримесечните бонуси след края на тримесечието осигурителят подава коригиращи декларации обр. № 1 за съответните месеци с увеличен осигурителен и облагаем доход и данък по чл. 42, ал. 4 ЗДДФЛ, както и едновременно декларация обр. № 6 с код 6 в т. 8 и с посочена в т. 18 дата на начисляване/изплащане на бонусите, като се спазва равенството по чл. 2, ал. 4 от Наредба № Н-13.
Документиране правото на служителите на бонус
По въпроса как и къде е редно да се документира правото на служителите да получават такъв бонус - в трудов договор, заповед на управителя, вътрешни правила за работна заплата или другаде - се посочва, че съгласно чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите правомощията на НАП са да предоставя становища по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и прилагане на разпоредби от други нормативни актове.
В тази връзка прилагането на трудовото законодателство относно документирането на правото на служителите да получават паричен бонус е от компетентността на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", която осъществява цялостния контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности, съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ).
Извод: НАП не е компетентна да се произнася по начина на документиране на правото на служителите на бонус по трудовото законодателство; този въпрос е в правомощията на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".
Заключителни бележки
Становището е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), бъде установена фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището на НАП е обвързано единствено с описаните във запитването факти и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 ДОПК, ако при контролно производство се установи различна фактическа обстановка.
