Изх. № 20-00-361
21.08.2020г.
ЗДДС чл. 2
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-361/16.07.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
".............." ЕАД осъществява дейност, свързана с извършване на строително-монтажни работи. За целта дружеството наема подизпълнители, като в процеса на изпълнение на възложените задачи контролира спазването от съответния подизпълнител на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).При констатиране на нарушение на разпоредбите на закона представител на дружеството изготвя доклад, в който описва съответното нарушение, прилага към него относими доказателства и налага санкция на лицето, извършило нарушението. В проведен телефонен разговор е уточнено, че основанието за налагането на санкцията произтича от договора между дружеството - възложител и съответния подизпълнител, а размерът на налаганата санкция се определя съобразно вътрешни правила на дружеството.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Сумите на налаганите и заплащани санкции формират ли данъчна основа за облагане по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредба на чл. 2 от ЗДДС. Най-общо казано такива са облагаеми доставки, вътреобщностни придобивания и внос на стоки. В съответствие с принципа за законоустановеност на данъците, установен в чл. 60 във връзка с чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ)други икономически операции извън изрично изброените не могат да бъдат облагани с ДДС.
В конкретния случай установената фактическа обстановка не разкрива основание за прилагане на разпоредбите на ЗДДС. Това е така, тъй като плащанията не могат да бъдат обвързани с конкретна облагаема доставка от дружеството възложител към подизпълнителя или наети от него лица. Поради това заплащаните санкции за целите на ЗДДС представляват единствено парични потоци, които не могат да бъдат облагани по реда на закона.
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило писмено запитване във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Изложена е следната фактическа обстановка: ".............." ЕАД осъществява дейност, свързана с извършване на строително-монтажни работи. За целта дружеството наема подизпълнители и в процеса на изпълнение на възложените задачи контролира спазването от съответния подизпълнител на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).
При констатиране на нарушение на разпоредбите на ЗЗБУТ представител на дружеството изготвя доклад, в който описва съответното нарушение, прилага към него относими доказателства и налага санкция на лицето, извършило нарушението. В проведен телефонен разговор е уточнено, че основанието за налагането на санкцията произтича от договора между дружеството - възложител и съответния подизпълнител, а размерът на налаганата санкция се определя съобразно вътрешни правила на дружеството.
Въпрос: Сумите на налаганите и заплащани санкции формират ли данъчна основа за облагане по реда на ЗДДС?
По установената фактическа обстановка, поставения въпрос и относимата нормативна уредба е изложено следното становище:
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС. Най-общо това са облагаеми доставки, вътреобщностни придобивания и внос на стоки.
В съответствие с принципа за законоустановеност на данъците, установен в чл. 60 във връзка с чл. 84, т. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), други икономически операции извън изрично изброените в закона не могат да бъдат облагани с ДДС.
В конкретния случай установената фактическа обстановка не разкрива основание за прилагане на разпоредбите на ЗДДС. Плащанията не могат да бъдат обвързани с конкретна облагаема доставка от дружеството възложител към подизпълнителя или наети от него лица. Поради това заплащаните санкции за целите на ЗДДС представляват единствено парични потоци, които не могат да бъдат облагани по реда на закона.
Извод: Сумите на налаганите и заплащани санкции не формират данъчна основа за облагане по реда на ЗДДС и не подлежат на облагане с ДДС.
