2_663/14.09.2021г.
ЗДДС чл.22, ал.1
ЗДДС чл.21, ал.2
ЗДДС чл.125, ал.2
ОТНОСНО: начисляване на ДДС при извършване на услуга "Пътна помощ" - транспортна услуга на автомобили на територията на Германия от българско дружество, регистрирано по ЗДДС
В Дирекция ОДОП .... е постъпило Ваше писмено запитване с, в което е изложена следната фактическа обстановка:
В процес на осъществяване е дейност на българско дружество, регистрирано по
ЗДДС, което има възможност да извършва услуга "Пътна помощ", както на територията на РБългария, така и в някакъв период от годината на територията на Германия. Дружеството няма офис на територията на Германия. Поръчките ще се приемат по телефона или e_mail чрез реклами за осъществяваната дейност.
Считате, че съгласно чл.21 от ЗДДС, ако услугата в Германия се предоставя на данъчно незадължено лице, т.е. тук се визира ФЛ или фирма, която не е регистрирана по ЗДДС, българското дружество следва да издаде фактура с начислен 20% данък. При тази хипотеза обработването на издадената фактура ще се отрази в дневник продажби по същия начин, както се отразява издадена фактура при услуга "Пътна помощ" на територията на РБългария на български лица.
Търсите отговор на следните въпроси:
Ако услугата в Германия се предоставя на данъчно задължено лице, т.е. на фирма, проверена, че е регистрирана и притежаваща VAT номер, следва ли да се издаде фактура без да се начислява ДДС?
- В тази хипотеза кой член от ЗДДС следва да е посочен във фактурата и в коя колона на дневника за продажби следва да бъде отразена сумата по фактурата?
- Следва ли фактурата да бъде включена в обхвата на VIES деклариране?
- Следва ли да се следи определен оборот на територията на Германия след който да се предприемат действия съгласно законодателството в Германия?
- За доставките на горива и други консумативи за превозното средство от Германия, фактурите би следвало да бъдат с начислено ДДС. Същите може ли да не се включват в дневника за покупки и цялата сума да се отрази в цената на горивото? В хипотеза на ползване на платформа на НАП за възстановяване на ДДС от ЕС, в какъв срок и начин следва да се подават документите? Как може да се процедира с фактурите за гориво при тази фактическа обстановка?
При така изложената фактическа обстановка изразявам следното становище по приложението на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и ППЗДДС:
Видно от естеството на извършваните от дружеството доставки, българското дружество извършва транспортни услуги за превоз на стоки /аварирали автомобили/ в рамките на Европейския съюз.
Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки зависи от статута на лицето - получател на услугата - дали същото е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице.
Мястото на изпълнение на услугата от своя страна определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка. Поради това от особена важност е правилното и точно определяне на статута на получателя.
В действащите Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилник за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС) не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българските дружества следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.
В настоящото становище ще разгледаме случая, в който получателите на услуги по транспорт на стоки са установени в Общността /в Германия/.
Съгласно член 18, пар.1 от Регламента: освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES - валидация не потвърждават име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета, в сила от 1 януари 2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е бил издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване от получателя на допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС.
- когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчнозадължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица.
Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или с други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката е в зависимост от характера на търговските взаимоотношения между страните по сделката - дали същите са с инцидентен или с траен и системен характер.
Съгласно член 18, пар.2 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Считам, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя по доставката може да се съди по разменената между страните по сделката търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Мястото на изпълнение на доставки на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз се определя по правилата на разпоредбата на чл.22, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя на услугата - данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспорта започва.
Предвид писмо на ЦУ на НАП с № М-24-36-27#1/10.07.2020 г. правилото на чл.22, ал.1 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки, е приложимо и в случаите когато транспортът се извършва от една точка до друга точка на територията на една и съща държава членка. В тези случаи услугата по транспорт на стоки е в рамките на Европейския съюз, а определящ за приложението и е само фактът откъде започва транспортът.
В конкретният случай транспортът започва от Германия и съответно мястото на изпълнение на доставката ще е на територията на тази страна. На основание чл.86, ал.3 от ЗДДС за доставки с място на изпълнение извън територията на страната ДДС не се начислява, но Ви обръщаме внимание за следното:
Съгласно чл.95, ал.2 от ЗДДС на регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12, различни от тези, по които данъкът е изискуем от получателя.
Разпоредбата на чл.96, ал.9 от ЗДДС задължава всяко данъчно задължено лице по чл. 95, ал. 2 от ЗДДС в 7-дневен срок преди датата, на която данъкът за облагаемата доставка на стоки или услуги става изискуем, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Разпоредбата на чл.96, ал.12 от ЗДДС предвижда, че чл.96, ал.9 от ЗДДС не се прилага за доставките, за които се прилага режим в Съюза, когато данъчно задълженото лице е регистрирано в друга държава членка за прилагане на режим в Съюза.
Доколкото българското дружество не е установено на територията на Германия, тъй като сочите, че няма офис там, считам, че при извършването на доставки на услуги на данъчно незадължени лица в Германия, за българското дружеството ще са приложими разпоредби от немското законодателство аналогични на българските: чл.95, ал.2 и чл.96, ал.9 от ЗДДС, за което е необходимо да проучите законодателството на Германия, с оглед регистрация по ДДС в Германия.
Регистрацията по ДДС в Германия няма да се приложи за доставките, за които се прилага режим в Съюза, в случай че по реда на чл.156 от ЗДДС българското дружество се регистрира в България за прилагане на режим в Съюза за доставките на услуги по транспорт на стоки, с получатели данъчно незадължени лица от Германия.
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл. 21, ал. 2 и 3 от ЗДДС.
На основание чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В случаите, когато получатели на услугата по транспорт на стоки са данъчно задължени лица, установили независимата си икономическа дейност на територията на Германия, мястото на изпълнение на тези доставки е в Германия, т.е. извън територията на страната и на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС, във връзка с чл.21, ал.2 от с.з. не се начислява ДДС.
В тези случаи, във фактурите, документирани на основание чл.111а, ал.2 от ЗДДС по реда на глава единадесета от ЗДДС, задължително следва да се посочи "чл.21, ал.2 от ЗДДС" като основание за неначисляване на ДДС, както и "обратно начисляване", съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2, т.3 от ППЗДДС и чл.114, ал.4 от ЗДДС. Фактурите следва да бъдат отразени в дневника за продажби на българското дружество в колона 22 "ДО на доставките на услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС, с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Разпоредбата на чл.125, ал.2 от ЗДДС задължава дружеството, в случай че е извършило за данъчен период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по чл.125 ал. 1 от ЗДДС да подаде и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
На основание чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица са задължени да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал.4 от същата разпоредба лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. В разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗДДС законодателят е посочил, кои са данъчните документи по смисъла на закона, а именно: фактура, известие към фактура и протокол.
Фактурите от чуждестранни доставчици, които не са издадени по реда на глава единадесета от закона, не представляват данъчен документ по смисъла на ЗДДС и регистрираните лица не са задължени да ги отразяват в дневника за покупки.
В конкретният случай дружеството не е задължено да отрази в дневника за покупки издадена фактура от регистрирано по ДДС лице от Германия за гориво, с начислен немски ДДС, по която същото е получател.
По отношение на възстановяването на ДДС от ЕС може да се запознаете с публикуваната информация на интернет страницата на НАП на адрес:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: българско дружество, регистрирано по ЗДДС, осъществява дейност "Пътна помощ" - транспорт на автомобили, както на територията на Република България, така и през определен период от годината на територията на Германия. Дружеството няма офис в Германия. Поръчките ще се приемат по телефон или e-mail чрез реклами за осъществяваната дейност.
Запитващият счита, че съгласно чл.21 от ЗДДС, ако услугата в Германия се предоставя на данъчно незадължено лице (физическо лице или фирма, която не е регистрирана по ЗДДС), българското дружество следва да издаде фактура с начислен 20% ДДС и да я отрази в дневника за продажби по същия начин, както фактура за услуга "Пътна помощ" на територията на Република България на български лица.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Ако услугата в Германия се предоставя на данъчно задължено лице, т.е. на фирма, проверена, че е регистрирана и притежаваща VAT номер, следва ли да се издаде фактура без да се начислява ДДС?
Въпрос 2: В тази хипотеза кой член от ЗДДС следва да е посочен във фактурата и в коя колона на дневника за продажби следва да бъде отразена сумата по фактурата?
Въпрос 3: Следва ли фактурата да бъде включена в обхвата на VIES деклариране?
Въпрос 4: Следва ли да се следи определен оборот на територията на Германия, след който да се предприемат действия съгласно законодателството в Германия?
Въпрос 5: За доставките на горива и други консумативи за превозното средство от Германия, фактурите би следвало да бъдат с начислено ДДС. Същите може ли да не се включват в дневника за покупки и цялата сума да се отрази в цената на горивото?
Въпрос 6: В хипотеза на ползване на платформа на НАП за възстановяване на ДДС от ЕС, в какъв срок и начин следва да се подават документите?
Въпрос 7: Как може да се процедира с фактурите за гориво при тази фактическа обстановка?
При така изложената фактическа обстановка е изразено следното становище по прилагане на ЗДДС и ППЗДДС.
От естеството на извършваните доставки следва, че българското дружество извършва транспортни услуги за превоз на стоки (аварирали автомобили) в рамките на Европейския съюз. Мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки зависи от статута на получателя - дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Мястото на изпълнение определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето - платец на данъка. Поради това е от особена важност правилното и точно определяне на статута на получателя.
В ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, необходими за доказване статута на получателя като данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества следва да се съобразят с правилата в него.
За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това дали получателят е установен в Общността или извън нея. В становището се разглежда случаят, в който получателите на услуги по транспорт на стоки са установени в Общността (в Германия).
Съгласно член 18, пар.1 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
- когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 07.10.2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на ДДС.
В случаите, когато някоя от държавите членки при VIES-валидация не потвърждава име и адрес, от получателя следва да се изисква допълнително удостоверение за регистрацията му за целите на ДДС, от което безспорно да е видно, че този ДДС номер се свързва с името на клиента. С член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010, в сила от 01.01.2012 г., държавите членки се задължават да потвърждават по електронен път името и адреса на лицето, на което е издаден идентификационен номер за целите на ДДС, при което ще отпадне необходимостта от изискване на допълнително удостоверение.
Съгласно член 18, пар.1 от Регламент (ЕС) № 282/2011, доставчикът може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице и когато:
- получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и
- доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност, като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В този аспект друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице, би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица. Проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена от получателя, следва да включва например проверки в публичните регистри, събиране на информация за получателя, установяване на контакт с управителите или други лица с ръководни функции на получателя и др. Степента на задълбоченост на проверката зависи от характера на търговските взаимоотношения между страните - дали са инцидентни или с траен и системен характер.
Съгласно член 18, пар.2 от Регламент (ЕС) № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно незадължено лице, когато докаже, че този получател не му е съобщил идентификационния си номер по ДДС. Счита се, че за известните на доставчика обстоятелства относно статута на получателя може да се съди по разменената търговска кореспонденция, от която да е видно, че получателят на услугите не е съобщил идентификационния си номер по ДДС.
Мястото на изпълнение на доставки на услуги по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз се определя по чл.22, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя - данъчно незадължено или данъчно задължено лице.
Съгласно чл.22, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва.
Съгласно писмо на ЦУ на НАП № М-24-36-27#1/10.07.2020 г., правилото на чл.22, ал.1 от ЗДДС за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки е приложимо и когато транспортът се извършва от една точка до друга точка на територията на една и съща държава членка. В тези случаи услугата по транспорт на стоки, извършвана от българското дружество на територията на Германия, ще има място на изпълнение на територията на Германия, когато получател по доставката е данъчно незадължено лице.
Извод: При предоставяне на услуга по транспорт на стоки (вкл. "Пътна помощ") на данъчно незадължено лице, когато транспортът започва и завършва на територията на Германия, мястото на изпълнение е в Германия по чл.22, ал.1 от ЗДДС и за тази доставка не е приложим българският ЗДДС.
