Изх. № 08-В-9
Дата: 29.06.2021 г.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 10, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 14, ал. 6;
ЗМДТ, чл. 15, ал. 1;
ЗМДТ Приложение №2, чл. 13, ал. 1;
Закон за устройство на територията, чл. 17, ал. 2.
ОТНОСНО:прилагане на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 отЗакона за местните данъци и такси/ЗМДТ/
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо с вх. №............04.2020 г., в което поставяте следните въпроси относно прилагането на разпоредби на ЗМДТ:
1. Какъв вид удостоверение за данъчна оценка следва да бъде издадена на лицето, собственик на поземлен имот, представляващ незастроена земеделска земя, но в строителните граници на населеното място, като се изхожда от чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 ЗМДТ?
2. Подлежи ли на деклариране и облагане с данък незастроена земеделска земя в строителните граници на населено място?
При искане на удостоверение за данъчна оценка на незастроен поземлен имот, към искането по образец се представя следния набор от документи: актуална характеристика на поземлен имот, земеделска земя, с всички необходими данни съгласно Приложение №2 към ЗМДТ /начин на трайно ползване, категория, поливност и пр./ и попълнена декларация по чл. 14 ЗМДТ за целите на оценката съгласно чл. 3 от Приложение №2 към ЗМДТ с вписани собственици и площ на земята, като същата е със заверена служебна информация от длъжностно лице от техническа служба в районната администрация по местонахождение на имота. Попълнената информация е за земя - земеделска, но в строителни граници. С приложените документи възниква противоречие за правилното определяне размера на данъчната оценка на поземления имот, а именно данъчна оценка за земеделска земя съгласно начина ѝ на трайно ползване, който категорично е за земеделска земя и няма промяна на предназначението, или следва имотът да се декларира и да бъдат определени задължения за него, тъй като е в строителни граници.
На основание чл. 10, ал. 3 не се декларират и не се облагат земеделските земи, освен застроените, за действително застроената площ и прилежащия терен.
На основание чл. 10, ал.1 ЗМДТ с данък се облагат поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания.
В изложения казус кое следва да бъде водещо - обстоятелството, че поземленият имот е незастроена земеделска земя съгласно приложени документи и се издава удостоверение за данъчна оценка за земеделска земя или независимо, че земята е земеделска, щом поземленият имот е в строителните граници, трябва да се декларира и облага с данък върху недвижимите имоти и данъчната му оценка ще се определя като за имот в строителните граници на населено място?
3. При деклариране на застроена земеделска земя и сгради в нея, как се декларира площта на земята - на целия поземлен имот, само застроената площ или застроената площ с % от прилежащия терен?
Например при собственост на земеделска земя с площ от 5000 кв. м и 3 броя сгради, находящи се върху нея със застроена площ от 1700 кв. м, каква стойност следва да декларират задължените лица в декларацията по чл. 14 ЗМДТ в частта за деклариране "площ земя"?
При искане на данъчна оценка за тази земя, собственост на лицето, данъчната оценка на целия парцел от 5000 кв. м как ще бъде издадена? Ако част от имота е деклариран на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, а останалата не е и не се облага, тъй като е незастроена земеделска земя и се прилагат характеристики за определяне на данъчна оценка на земеделска земя, какъв е начина за издаване на едно удостоверение за данъчна оценка на целия парцел?
4. Ако чл. 14, ал. 8 се отнася за сгради, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, в случаите на търпимост на строежите и издаване на удостоверение за търпимост от общината и лицата нямат задължение за подаване на декларация, то в обхвата на чл. 14, ал. 1 със задължение да декларират в двумесечен срок - кои новопостроени сгради и постройки попадат, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ?
5. В сила от 01.01.2019 г. с промените на ЗМДТ и текстът на чл. 15, ал. 1, а именно "За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени", възниква въпрос:
Съгласно действащата нормативна база, ако е налице фактическо използване на имота и няма удостоверение за въвеждане в експлоатация, но задълженото лице го ползва и иска да плаща данък и такса за битови отпадъци, има ли основание лицето да декларира този имот поради започнало фактическо използване и да ни уведоми за датата на възникване на обстоятелството?
6. При придобиване на незастроен поземлен имот, собственост на юридическо лице и находящ се в жилищен комплекс, улица или селищно образувание, т.е. земята попада в устройствена зона съгласно ЗРП "жилищна" и във връзка с чл. 14, ал. 4 ЗМДТ трябва ли да се изисква отчетна стойност съгласно чл. 14, ал. 4 с.з. и да се облага имотът като нежилищен или е налице основание за образуване на партида за жилищен имот?
7. Съгласно чл. 14, ал. 6 не е отпаднало основанието за подаване на декларация от наследниците в срока по чл. 32. В случай че е изтекъл 6-месечният срок и все още не е образувана служебна партида от служителите, а наследникът се явява и подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за придобиване на имот по наследство /например 8 месеца след смъртта на наследодателя/, следва ли да се констатира административно нарушение за неспазване на срока за подаване на декларация?
Предвид обстоятелството, че служителите имат задължение да въведат служебно информацията при липса на подадена декларация, образувайки служебна партида, в този случай следва ли да се констатира нарушение за неспазен срок за подаване на декларация?
С оглед на изложената обстановка и на основание чл.10, ал.1, т. 10 отЗакона за Националната агенция за приходитеизразявам следното становище:
По въпроси 1 и 2
Установяването на устройствения статут на поземлен имот е от съществено значение за определянето му като облагаем обект както с данък върху недвижимите имоти, така и с данък при придобиване на имущества. В актуалната практика на ВАС от последните години определено се поддържа становището, според което поземлени имоти /за които се твърди, че са земеделски земи или гори/, разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти и данъчната им оценка се определя в съответствие с правилото на чл. 13, ал. 1 от Приложение №2 към ЗМДТ /в този смисъл - решение №1056 от 2013 г. по адм. д. №11254/2012 г., решение №8815 от 2020 г. по адм. д. №2620/2020 г., решение №14082 от 2020 г. по адм. д. №6429/20 г. и др./. Това заключение се извежда както отопределението на земеделска земя, дадено в чл. 2 от Закона за собствеността иползването на земеделските земи/ЗСПЗЗ/, така и от съдържанието на понятието "урбанизирана територия". В посочените решения ВАС стига до извода, че "урбанизирана територия" и "строителни граници" се явяват синонимни понятия.
По силата на чл. 7, ал. 1 ЗУТ териториите в страната са седем: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В разпоредбата на чл. 8 от ЗУТ е регламентирано конкретното предназначение, което поземлените имоти за отделните територии могат да имат, като в урбанизирани територии предназначението може да бъде - за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и др.
Съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ "земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП или околовръстен полигон ....".
Понятието "строителни граници" няма легална дефиниция, но то реферира към понятието "територия на населено място" по смисъла на § 5, т. 6 от ДР на ЗУТ, съгласно която това е селищната територия, обхваната от границите му /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището. Строителните граници на населено място се определят с устройствен план - общ или подробен, който разграничава урбанизираната територия на населеното място от неговото землище.
Или урбанизирана територия това е територията, заключена в строителните граници.
Неправилно е разбирането, според ВАС, че изискването в чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, втора хипотеза, относимо за поземлени имоти извън строителните граници на населените места за промяна на предназначението на земята по Закона за опазване на земеделските земи, се отнася и за първата хипотеза - за поземлените имоти в строителните граници на населените места.
С оглед на гореизложеното незастроен поземлен имот, намиращ се в строителните граници на населено място, следва да се облага с данък върху недвижимите имоти на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ.
По въпрос 3
При деклариране и облагане на застроена земеделска земя с данък върху недвижимите имоти в декларацията по чл. 14 ЗМДТ, в т. 7 "Земя", се посочва само облагаемата част от имота, т.е. застроената площ и прилежащия терен /когато застроеният двор не е обособен като самостоятелен имот в съответствие с Наредба№19 от 25 октомври 2012 г. за строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им/Наредба №19 от 2012 г./.В тази хипотеза става дума за земеделска земя, т.е. макар и застроена, земята е с непроменено предназначение. Прилежащият терен се определя от правилото на § 1 , т. 12 от ДР на закона. Това е "застроеният двор /определеното допустимо застрояване/, като не се включва застроената площ". Действително застроената площ се определя от външните очертания на ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, включително площта на проветрителните шахти и проходите в тези очертания /§ 5, т. 15 от ДР на ЗУТ/. Правилата за определяне на допустимото застрояване на земеделска земя се съдържат в Наредба №19,в сила от 06.11.2012 г. Според чл. 4, ал. 1 от наредбата застрояване на земеделски земи се извършва въз основа на виза за проектиране или подробен устройствен план, съобразен с действащия общ устройствен план, с които се определя и площта за застрояване. Площта за застрояване може да достига до 10 на сто от общата площ на имота/имотите, собственост на физическото или юридическото лице в границите на едно землище. Тя се обособява в определен с подробен устройствен план имот. За новообразувания имот се дава идентификатор по реда на чл. 26, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър.
Когато застроеният двор не е определен по изисквания от наредбата ред, застроената площ и прилежащият терен за целите на данъчното облагане са равни на 10 на сто от площта на имота /§ 1, т. 12 от ДР на ЗМДТ/.
При издаване на удостоверение за данъчна оценка на застроена земеделска земя за целите на данъка при придобиване на имущества при прехвърляне на право на собственост или учредяване/прехвърляне на други вещни права данъчната оценка се изчислява за целия имот /цялата площ на имота/. Програмният продукт за администриране на местни данъци и такси на Министерство на финансите притежава функционалност за определяне на данъчната оценка на земеделски земи.
По въпрос 4
Сградите, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, са регламентирани в чл. 178, ал. 2 ЗУТ - такива са строежите от шеста категория и обектите по чл. 147а от закона. Строежи от шеста категория са тези по чл. 54, ал. 1 и 4 и чл. 147а, а именно - временни строежи, направени за нужди, свързани с организацията и механизацията на строителството и за нужди, свързани с осъществяване на мероприятия по възстановяване и рекултивация на нарушени територии. От строежите, посочени в чл. 147а, отношение към данъчното облагане имат само тези по т. 1.
По въпрос 5
След 01.01.2019 г. фактическото ползване на новопостроена сграда не е основание за начало на данъчното облагане /чл. 15, ал. 1 ЗМДТ/. Подлежат на облагане сградите, които са завършени и за които това обстоятелство е установено с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ. Независимо дали сградата подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ започналото фактическо ползване е без значение за началото на данъчното облагане и поради тази причина при наличие на подобно обстоятелство не е установено задължение за подаване на декларация.
По въпрос 6
Видът на незастроен поземлен имот се определя от неговото предназначение по подробен устройствен план, независимо дали имотът принадлежи на физическо или юридическо лице. Ако предназначението е за жилищно застрояване, жилищна сграда и т.н., той се счита "жилищен" и не се подава част ІV от декларацията за посочване на отчетната стойност.
По въпрос 7
В чл. 14, ал. 6 ЗМДТ е установено задължение за наследниците за подаване на декларация за облагане с данък върху недвижимите имоти за придобитите по наследство имоти в 6-месечен срок от откриване на наследството. При неспазване на това задължение на основание чл. 124, ал. 1 ЗМДТ на лицата следва да бъде наложена санкция, както във всички случаи на неподаване на декларация в срок.
Ако към момента на подаване на декларацията шестмесечният срок за деклариране е изтекъл и не е образувана служебно партида на имота, санкция също следва да бъде наложена. Действията на органите по приходите нямат отношение към спазването на задълженията на лицата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:
/ ГЕОРГИ ДИМОВ /
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило писмо, с което се поставят въпроси относно прилагането на разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), както следва:
Въпрос 1: Какъв вид удостоверение за данъчна оценка следва да бъде издадено на лице, собственик на поземлен имот - незастроена земеделска земя, намираща се в строителните граници на населеното място, с оглед чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 3 ЗМДТ?
Въпрос 2: Подлежи ли на деклариране и облагане с данък незастроена земеделска земя в строителните граници на населено място?
Описано е, че при искане за удостоверение за данъчна оценка на незастроен поземлен имот се представят: актуална характеристика на поземлен имот - земеделска земя, с всички необходими данни по Приложение №2 към ЗМДТ (начин на трайно ползване, категория, поливност и др.) и попълнена декларация по чл. 14 ЗМДТ за целите на оценката по чл. 3 от Приложение №2 към ЗМДТ, с вписани собственици и площ на земята, със заверена служебна информация от техническа служба в районната администрация по местонахождение на имота. Попълнената информация е за земя - земеделска, но в строителни граници. Поставя се въпрос за правилното определяне на данъчната оценка - дали да се приеме данъчна оценка като за земеделска земя според начина на трайно ползване, при липса на промяна на предназначението, или имотът следва да се декларира и да се определят задължения, тъй като е в строителни граници. Посочва се, че по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не се декларират и не се облагат земеделските земи, освен застроените - за действително застроената площ и прилежащия терен, а по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ с данък се облагат поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания. Пита се кое е водещо в казуса - че имотът е незастроена земеделска земя и да се издаде удостоверение за данъчна оценка за земеделска земя, или че, щом е в строителни граници, трябва да се декларира и облага с данък върху недвижимите имоти, като данъчната оценка се определя като за имот в строителните граници на населено място.
Въпрос 3: При деклариране на застроена земеделска земя и сгради в нея, как се декларира площта на земята - на целия поземлен имот, само застроената площ или застроената площ с процент от прилежащия терен? Например при собственост на земеделска земя с площ 5000 кв. м и 3 броя сгради със застроена площ 1700 кв. м, каква стойност следва да се декларира в декларацията по чл. 14 ЗМДТ в частта "площ земя"? При искане на данъчна оценка за тази земя как ще бъде издадена данъчната оценка на целия парцел от 5000 кв. м? Ако част от имота е деклариран на основание чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, а останалата не е и не се облага, тъй като е незастроена земеделска земя и се прилагат характеристики за определяне на данъчна оценка на земеделска земя, как се издава едно удостоверение за данъчна оценка на целия парцел?
Въпрос 4: Ако чл. 14, ал. 8 ЗМДТ се отнася за сгради, които не подлежат на въвеждане в експлоатация, в случаите на търпимост на строежите и издаване на удостоверение за търпимост от общината и лицата нямат задължение за подаване на декларация, то в обхвата на чл. 14, ал. 1 ЗМДТ със задължение да декларират в двумесечен срок - кои новопостроени сгради и постройки попадат, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ?
Въпрос 5: С оглед изменението на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, в сила от 01.01.2019 г. ("За новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени"), при наличие на фактическо използване на имота без удостоверение за въвеждане в експлоатация, но при желание на задълженото лице да плаща данък и такса за битови отпадъци, има ли основание лицето да декларира този имот поради започнало фактическо използване и да уведоми за датата на възникване на обстоятелството?
Въпрос 6: При придобиване на незастроен поземлен имот, собственост на юридическо лице, намиращ се в жилищен комплекс, улица или селищно образувание, т.е. земята попада в устройствена зона "жилищна" по ЗРП, и във връзка с чл. 14, ал. 4 ЗМДТ, трябва ли да се изисква отчетна стойност по чл. 14, ал. 4 ЗМДТ и да се облага имотът като нежилищен, или има основание за образуване на партида за жилищен имот?
Въпрос 7: Съгласно чл. 14, ал. 6 ЗМДТ не е отпаднало основанието за подаване на декларация от наследниците в срока по чл. 32 ЗМДТ. В случай че е изтекъл 6-месечният срок и не е образувана служебна партида, а наследникът подава декларация по чл. 14 ЗМДТ за придобиване на имот по наследство (например 8 месеца след смъртта на наследодателя), следва ли да се констатира административно нарушение за неспазване на срока за подаване на декларация? С оглед задължението на служителите да въведат служебно информацията при липса на подадена декларация, образувайки служебна партида, следва ли в този случай да се констатира нарушение за неспазен срок за подаване на декларация?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите се изразява следното становище.
По въпроси 1 и 2
Установяването на устройствения статут на поземлен имот е съществено за определянето му като облагаем обект както с данък върху недвижимите имоти, така и с данък при придобиване на имущества.
Посочва се, че в актуалната практика на Върховния административен съд (ВАС) от последните години се поддържа становището, че поземлени имоти, за които се твърди, че са земеделски земи или гори, но са разположени в урбанизирани територии, подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти, като данъчната им оценка се определя по чл. 13, ал. 1 от Приложение №2 към ЗМДТ. В подкрепа се сочат решение №1056 от 2013 г. по адм. д. №11254/2012 г., решение №8815 от 2020 г. по адм. д. №2620/2020 г., решение №14082 от 2020 г. по адм. д. №6429/2020 г. и др.
Този извод се основава както на определението за земеделска земя по чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), така и на съдържанието на понятието "урбанизирана територия". В посочените решения ВАС приема, че "урбанизирана територия" и "строителни граници" са синонимни понятия.
По чл. 7, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) териториите в страната са: урбанизирани, земеделски, горски, защитени, нарушени за възстановяване, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. В чл. 8 ЗУТ е уредено конкретното предназначение на поземлените имоти за отделните територии, като в урбанизирани територии предназначението може да бъде за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и др.
Съгласно чл. 2 ЗСПЗЗ "земеделски земи са тези, които са предназначени за земеделско производство и не се намират в границите на урбанизираните територии, определени с ПУП или околовръстен полигон ...". Понятието "строителни граници" няма легална дефиниция, но се свързва с понятието "територия на населено място" по § 5, т. 6 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, според което това е селищната територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището.
Строителните граници на населено място се определят с устройствен план, като по чл. 17, ал. 2 ЗУТ подробните устройствени планове се изработват за територии в границите на населените места и селищните образувания, както и за землищата им. ВАС приема, че "урбанизирана територия" и "строителни граници" са синонимни, тъй като урбанизираните територии са тези, за които се изработват подробни устройствени планове, а строителните граници на населените места се определят с устройствен план.
В този смисъл, когато поземлен имот се намира в строителните граници на населено място или селищно образувание, той попада в урбанизирана територия и не може да бъде земеделска земя по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ, независимо от начина на трайно ползване, вписан в кадастралните или други документи. Следователно такива имоти подлежат на облагане с данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, а не попадат в изключението на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ за земеделските земи, които не се декларират и не се облагат, освен застроените за действително застроената площ и прилежащия терен.
С оглед на това, при издаване на удостоверение за данъчна оценка за незастроен поземлен имот, който се намира в строителните граници на населеното място, данъчната оценка следва да се определя по реда за поземлени имоти в урбанизирани територии, съгласно чл. 13, ал. 1 от Приложение №2 към ЗМДТ, а не като за земеделска земя по начина на трайно ползване.
Извод: Незастроен поземлен имот, намиращ се в строителните граници на населено място, се третира като имот в урбанизирана територия и подлежи на деклариране и облагане с данък върху недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, като данъчната му оценка се определя по чл. 13, ал. 1 от Приложение №2 към ЗМДТ, а не като земеделска земя по чл. 10, ал. 3 ЗМДТ.
