Изх. № М-24-39-21
Дата: 20. 02. 2023 год.
ЗКПО,чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б";
ЗКПО,§ 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
ОТНОСНО:Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане(ЗКПО) по отношение на социална придобивка - ваучери за храна
В Централно управление на Националната агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, препратено по компетентност, заведено с вх. №М-24-39-21/31.01.2023 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
"Б......- КОНСУЛТАЦИИ......" ООД е местно юридическо лице, което в качеството си на работодател планира да предостави на всичките си служители ваучери за храна по 7 лв., за всеки реално отработен ден, т.е. когато служителят е в платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид отсъствие няма да получава ваучери за храна.
В тази връзка по същество са поставени следните въпроси:
- Допустимо ли е ваучерите за храна за бъдат обвързани с реално отработените дни на служителите?В случай че се възприеме такъв подход, разходите, направени от дружеството за социални придобивки (ваучери за храна), ще се признаят ли като социални разходи, предоставени в натура?
- Достатъчно ли е приемането на решение от управителния орган на дружеството, с което да бъде въведено предоставянето на ваучери съгласно описаното, за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?
- Допустимо ли е при така изложената ситуация за предоставяне на ваучери за храна, когато служител е в командировка, по време на която получава дневни пари за храна, да не получава ваучери за храна?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служители и лицата по договор за управление и контрол (наети лица). Съгласно изричната норма на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
Според дефиницията, дадена в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. тя би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. Становище в този смисъл е изразено в писма с изх.№24-34-90/29.09.2014 г. и изх.№ 26-Ш-10/10.01.2020 г, които са публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
В допълнение, съгласно становище изх. № М-26-С-699/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, се приема, че предоставянето на ваучери за храна може да се обвърже и с отработените часове. При прилагане на този критерий всички лица които отсъстват от работа няма да получават ваучери, а стойността на ваучерите за храна за останалите наети лица ще зависи от отработените дни/часове в рамките на месеца.
Необходимо е да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (т.е. да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни).
Това означава, че в описания случай изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид отсъствие.
В случай че предоставените ваучери за храна не изпълняват всички критерии за квалифицирането им като социални разходи, в съответствие с чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители и наети по договор за управление и контрол. В тази хипотеза разходите за ваучери за храна ще се трансформират в разходи за възнаграждение на персонала, които са данъчно признати разходи по общия ред на ЗКПО. На основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарни цени и се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения за съответния месец.
По втори въпрос:
В цитираното по-горе определение (§1, т. 34 от ДР на ЗКПО) са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки - по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите), или по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Когато редът за предоставяне на ваучерите е определен от ръководството на предприятието при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателят разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
По трети въпрос:
Относно данъчното третиране при решение да не се предоставят ваучери за храна, когато наето лице е командировано и получава дневни пари, е необходимо да се има предвид следното:
Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа (чл. 121 от КТ). В тези случаи следва да се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари, като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното "място на работа" (чл. 215 от КТ). Командированите лица освен брутното си трудово възнаграждение получават и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определяни от Министерския съвет с Наредбата за командировките в страната(НКС), Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина(НСКСЧ)иНаредба за условиятаи реда закомандироване и изпращане на работници и служители в рамките напредоставяне на услуги(НУРКИРСРПУ). Работодателите са задължени да спазват тези нормативни актове когато командироват своите служители.
Съгласно чл. 2 от НКС командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни. Според §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ "Работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
Следователно за командировъчните дни с реално отработено време (отработени дни), наетото лице има право на ваучери за храна. В противен случай ще е налице неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в т. 34 от §1 на ДР на ЗКПО, което от своя страна изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба. В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в ЗДДФЛ.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане по отношение на социална придобивка - ваучери за храна
Изложена е следната фактическа обстановка: "Б......- КОНСУЛТАЦИИ......" ООД е местно юридическо лице, което като работодател планира да предоставя на всички свои служители ваучери за храна по 7 лв. за всеки реално отработен ден. Когато служителят е в платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид отсъствие, няма да получава ваучери за храна.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Допустимо ли е ваучерите за храна да бъдат обвързани с реално отработените дни на служителите?
Въпрос 2: В случай че се възприеме такъв подход, разходите, направени от дружеството за социални придобивки (ваучери за храна), ще се признаят ли като социални разходи, предоставени в натура?
Въпрос 3: Достатъчно ли е приемането на решение от управителния орган на дружеството, с което да бъде въведено предоставянето на ваучери съгласно описаното, за да са изпълнени условията за третирането им като социални разходи, предоставени в натура?
Въпрос 4: Допустимо ли е при така изложената ситуация за предоставяне на ваучери за храна, когато служител е в командировка, по време на която получава дневни пари за храна, да не получава ваучери за храна?
По първи въпрос
Съгласно чл. 204, ал. 1, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работниците и служителите и лицата по договор за управление и контрол (наети лица).
Съгласно изричната норма на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна.
Според дефиницията в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ) и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
В описания случай се касае за социална придобивка, която поради своето естество (свързана е с храненето) предполага наетото лице да се явява на работа, т.е. придобивката би изпълнила своята цел и ако получаването ѝ е съобразено с отработените дни. В този смисъл е посочено, че такова становище е изразено в писма с изх. № 24-34-90/29.09.2014 г. и изх. № 26-Ш-10/10.01.2020 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Допълнително, съгласно становище изх. № М-26-С-699/18.01.2021 г. на ЦУ на НАП, се приема, че предоставянето на ваучери за храна може да се обвърже и с отработените часове. При прилагане на този критерий всички лица, които отсъстват от работа, няма да получават ваучери, а стойността на ваучерите за храна за останалите наети лица ще зависи от отработените дни/часове в рамките на месеца.
Необходимо е да се има предвид, че предоставянето на социалната придобивка трябва да се базира на ясен критерий. За да се спази принципът на общодостъпност, ваучерите за храна трябва да са в еднакъв размер (да се определи сума за отработен ден) и на еднаква база (реално отработени дни). Това означава, че в описания случай изискването за общодостъпност е спазено, когато предоставянето на ваучерите за храна се обвърже с отработените дни през месеца и не се предоставят на лица в платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна нетрудоспособност или друг вид отсъствие.
В случай че предоставените ваучери за храна не изпълняват всички критерии за квалифицирането им като социални разходи, съгласно чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители и наети по договор за управление и контрол. В тази хипотеза разходите за ваучери за храна се трансформират в разходи за възнаграждение на персонала, които са данъчно признати разходи по общия ред на ЗКПО.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарни цени и се включват в облагаемия доход от трудови правоотношения за съответния месец.
Извод: Допустимо е ваучерите за храна да бъдат обвързани с реално отработените дни (или часове), при условие че се прилага ясен критерий, еднакъв размер за отработен ден и еднаква база за всички наети лица, като в този случай изискването за общодостъпност е спазено, когато ваучери не се предоставят при отсъствия (платен, неплатен отпуск, временна нетрудоспособност и др.).
По втори въпрос
В цитираното по-горе определение на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО са регламентирани две алтернативни хипотези за предоставяне на социалните придобивки:
- по реда и начина, предвидени в чл. 293 от КТ (с решение на общото събрание на работниците и служителите); или
- по ред и начин, определени от ръководството на предприятието.
Когато редът за предоставяне на ваучерите е определен от ръководството на предприятието при разписани ясни критерии, изискването на закона е спазено и направените от работодателя разходи могат да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
Извод: Приемането на решение от управителния орган на дружеството, с което се въвежда предоставянето на ваучери за храна при ясно разписани критерии, е достатъчно, за да се приеме, че са изпълнени условията на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и разходите да се третират като социални разходи, предоставени в натура.
По трети въпрос
Относно данъчното третиране при решение да не се предоставят ваучери за храна, когато наето лице е командировано и получава дневни пари, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 121 от КТ, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа.
В тези случаи, съгласно чл. 215 от КТ, следва да се изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното "място на работа".
Командированите лица, освен брутното си трудово възнаграждение, получават и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определяни от Министерския съвет с:
- Наредбата за командировките в страната (НКС),
- Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ),
- Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (НУРКИРСРПУ).
Работодателите са задължени да спазват тези нормативни актове, когато командироват своите служители.
Съгласно чл. 2 от НКС командировките се определят в календарни дни и включват дните за изпълнението на задачата, дните на пътуването и почивните и празничните дни.
Според § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на КТ "Работно време" е всеки период, през който работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата, за която се е уговорил.
Следователно, за командировъчните дни с реално отработено време (отработени дни), наетото лице има право на ваучери за храна. В противен случай ще е налице неизпълнение на изискването за общодостъпност, предвидено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, което изключва извършените разходи за ваучери за храна от кръга на социалните разходи по смисъла на тази разпоредба.
В този случай предоставеното от работодателя (ваучери за храна) носи белезите на възнаграждение, чието данъчно третиране е уредено в ЗДДФЛ.
Извод: Не е допустимо на командировани лица да не се предоставят ваучери за храна за дните с реално отработено време; за тези дни те имат право на ваучери, тъй като в противен случай се нарушава изискването за общодостъпност по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и разходите за ваучери се изключват от социалните разходи и се третират като възнаграждение по реда на ЗДДФЛ.
