Изх. № 20-00-424
02.10. 2015 г.
чл. 71, ал. 1 от ЗДДС
чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС
чл. 78 от ППЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
"Б....." ЕООД възнамерява да въведе използването на софтуер, който съвместява и функциите на система за електронен обмен.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
- За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 71 от ЗДДС достатъчни ли са електронните фактури и известия, които дружеството ще получава след въвеждане на системата?
- Необходима ли е сертификация или регистрация/уведомяване в НАП от страна на получателя или на издателя на фактурите и известията при стартиране на работа с електронни фактури?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Възможността за използване на фактури в електронен формат е залегнала в чл. 218 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС. Чл. 232 от Директивата урежда изпращането на фактурите по електронен път като поставя условие за това - фактурите да бъдат приети от получателя, а в чл. 233 е заложено условието - автентичността на произхода и целостта на съдържанието на изпратените или предоставени по електронен път фактури при приемането им да бъде гарантирано посредством електронен подпис. Редът за създаване на електронен документ и за издаване на електронен подпис са уредени в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП).
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато е изпълнило условието да притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от закона, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Фактурата съгласно чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите са посочени в чл. 78 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС). На основание чл. 114, ал. 6 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път като се уточнява, че получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Тук следва да се обърне внимание на това, че потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление, съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЕДЕП.
Следователно, електронната фактура следва да съдържа всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС, чл. 78 от ППЗДДС и чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч) и да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП на съставителя. Съставителят при издаването на електронен документ е авторът на електронното изявление, т.е. физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП.
Ако са спазени всички изисквания към електронната фактура за получателя по доставката ще е налице възможност за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, на основание чл. 71, ал. 1 от закона.
Според чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, известието /дебитно и кредитно/ е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. За издаването му в електронен вид важат правилата, посочени за издаването на електронна фактура. Не е предвидено изискване известието да следва реда на издаване на фактурата, т.е. може единият документ да е издаден на хартиен носител, а другият да е в електронен формат. Редът за издаване и получаване, и реквизитите, които трябва да съдържат дебитните и кредитни известия, е уреден в чл. 115 от ЗДДС.
В ЗДДС не се предвижда дружеството да уведомява данъчната администрация при започване издаването на електронни фактури.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е посочено, че "Б....." ЕООД възнамерява да въведе използването на софтуер, който съвместява и функциите на система за електронен обмен.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 71 от ЗДДС достатъчни ли са електронните фактури и известия, които дружеството ще получава след въвеждане на системата?
Въпрос 2: Необходима ли е сертификация или регистрация/уведомяване в НАП от страна на получателя или на издателя на фактурите и известията при стартиране на работа с електронни фактури?
Във връзка с поставените въпроси се посочва, че възможността за използване на фактури в електронен формат е предвидена в чл. 218 от Директива 2006/112/ЕС на Съвета от 28.11.2006 относно общата система на ДДС. Съгласно чл. 232 от Директивата изпращането на фактури по електронен път е допустимо при условие, че фактурите са приети от получателя. В чл. 233 от Директивата е предвидено, че автентичността на произхода и целостта на съдържанието на фактурите, изпратени или предоставени по електронен път, при тяхното приемане трябва да бъде гарантирана посредством електронен подпис.
Редът за създаване на електронен документ и за издаване на електронен подпис е уреден в Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП.
Съгласно чл. 71, ал. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред, по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Съгласно чл. 112, ал. 1 и 2 от ЗДДС фактурата е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. Изискванията към съдържанието на фактурите са посочени в чл. 114 от ЗДДС, а изискванията към бланките на фактурите - в чл. 78 от Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност (ППЗДДС).
На основание чл. 114, ал. 6 от ЗДДС издадените фактури могат да бъдат изпращани на хартиен носител или по електронен път. Получените фактури по електронен път се приемат, когато получателят е потвърдил получаването им, при условие че са гарантирани автентичността на произхода и ненарушеността на съдържанието. Посочва се, че съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗЕДЕП потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.
От това следва, че електронната фактура трябва да съдържа всички реквизити по чл. 114 от ЗДДС, чл. 78 от ППЗДДС и чл. 7 от Закона за счетоводството (ЗСч), и да е подписана с електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕП от съставителя. Съставител при издаването на електронен документ е авторът на електронното изявление, т.е. физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител, а титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление по смисъла на чл. 4 от ЗЕДЕП.
При спазване на всички изисквания към електронната фактура за получателя по доставката е налице възможност за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 71, ал. 1 от ЗДДС.
Извод: За упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 71, ал. 1 от ЗДДС електронните фактури и известия са достатъчни, ако съдържат всички изискуеми реквизити по ЗДДС, ППЗДДС и ЗСч и са подписани с електронен подпис по ЗЕДЕП, при гарантирана автентичност на произхода и ненарушеност на съдържанието и потвърдено получаване от получателя.
Относно известията се посочва, че съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС известието (дебитно и кредитно) е данъчен документ и може да се издава ръчно или автоматизирано. За издаването му в електронен вид важат правилата, посочени за издаването на електронна фактура. Не е предвидено изискване известието да следва реда на издаване на фактурата, т.е. единият документ може да е издаден на хартиен носител, а другият - в електронен формат. Редът за издаване и получаване и реквизитите, които трябва да съдържат дебитните и кредитните известия, е уреден в чл. 115 от ЗДДС.
Извод: Дебитните и кредитните известия могат да се издават и в електронен вид при спазване на правилата за електронни фактури, като не е задължително да са в същия формат (хартиен или електронен) като фактурата.
Относно необходимостта от сертификация, регистрация или уведомяване в НАП се посочва, че в ЗДДС не се предвижда дружеството да уведомява данъчната администрация при започване издаването на електронни фактури.
Извод: Не се изисква сертификация, регистрация или уведомяване в НАП от страна на получателя или издателя при започване на работа с електронни фактури и известия.
Посочва се, че становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при последващо производство се установи различна фактическа обстановка от описаната в запитването.
