ОТНОСНО:Прилагане на осигурителното законодателство по отношение на положен личен труд от съдружник в дружество с ограничена отговорност (ООД), който е пенсионер
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ........ постъпи запитване с вх. № 96-00-14/23.01.2024 г. от "..... КОНСУЛТ" ООД в качеството на Ваш консултант. На 25.01.2024 г. е подадено ново запитване, подписано от заинтересованото задължено лице.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Вие и съпругът Ви сте съдружници и управители на "Б" ООД, ЕИК .............. И двамата сте пенсионери. Вие в качеството на самоосигуряващо се лице внасяте само здравни вноски. През месец януари 2024 г. предстои изплащане на доход за положен личен труд в дружеството на всеки от съдружниците.
Счетоводното дружество, което Ви обслужва, Ви е обяснило, че за положения личен труд не следва да се осигурявате и за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Поставяте следния въпрос:
Как следва да се осигурявате за положения личен труд в дружеството предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която лицата, на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание и на § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване - съответно със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е изведена в чл. 10 от същия кодекс. Според ал. 1 от тази разпоредба осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен (чл. 6, ал. 2 от КСО).
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски на самоосигуряващите лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Същите определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал.8 и 9 от КСО).
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б (чл. 127, ал. 1 от КСО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Същите внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лице, българските граждани на работа в чужбина и морските лица(НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (съгласно чл. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, реализират желанието си за осигуряване, е уреден в наредбата.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено както следва:
1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия - с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО;
2.за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия - с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- образец Окд-5);
3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия - с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени.
Както е посочено по-горе, в КСО и НООСЛБГРЧМЛ е определен редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, но не е определен ред за изразяване на нежеланието за осигуряване. Това е така, защото правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване е еx lege с настъпването на факта на придобиване качеството на пенсионер, без да са необходими някакви допълнителни действия от тяхна страна.
Важно е да се отбележи, че доколкото в КСО е налице правната възможност по чл. 4, ал. 6, то за целите на здравното осигуряване в ЗЗО такава правна възможност няма предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравноосигурителни вноски за тази дейност, независимо от факта, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.
Следователно, за упражняваната трудова дейност с личен труд като самоосигуряващо се лице - съдружник в "Б" ООД, на което е отпусната пенсия, Вие не подлежите на задължително социално осигуряване. За времето, през което упражнявате трудова дейност, независимо от обстоятелството, че сте пенсионер, дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО при спазване на поредността на доходите, посочена в чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО като на първо място се поставя размерът на отпусната пенсия от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд без добавките към нея.
За целите на данъчното облагане тези доходи се определят като доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ, но при определяне на окончателния размер на осигурителния доход следва да ги посочите в колона 5 на Таблица № 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход за съответната година към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Вие и съпругът Ви сте съдружници и управители на "Б" ООД, ЕИК ............ И двамата сте пенсионери. Вие, като самоосигуряващо се лице, внасяте само здравноосигурителни вноски. През месец януари 2024 г. предстои изплащане на доход за положен личен труд в дружеството на всеки от съдружниците. Счетоводното дружество, което Ви обслужва, Ви е уведомило, че за положения личен труд не следва да се осигурявате и за държавното обществено осигуряване (ДОО).
Въпрос: Как следва да се осигурявате за положения личен труд в дружеството предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съгласно която лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, и на § 1, т. 26, б. "и" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)?
Обществените отношения, свързани с държавното обществено осигуряване и допълнителното социално осигуряване, се уреждат с КСО, а свързаните със здравното осигуряване - със Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване по смисъла на КСО и като общ принцип е уредена в чл. 10 от КСО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването на тази дейност.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност. Възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен - чл. 6, ал. 2 от КСО.
Кръгът на лицата, които подлежат на социално осигуряване, е определен в чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство - чл. 4, ал. 4 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Осигурителните вноски на самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ. Този окончателен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход - чл. 6, ал. 8 и ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69" на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от КСО. Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Те внасят здравноосигурителни вноски авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване, съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП (образец ОКд-5) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството - чл. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
На основание чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Редът и начинът, по който тези лица реализират желанието си за осигуряване, е уреден в НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, изразено както следва:
- 1. за лицата, които не са прекъснали или прекратили трудовата дейност, съответно осигуряването си, след като им е отпусната пенсия - с продължаване подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО;
- 2. за лицата, които започват трудова дейност след като им е отпусната пенсия - с подаване на декларация по ал. 2; в тези случаи осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията (Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - образец ОКд-5);
- 3. за лицата, които са прекъснали осигуряването си след като им е отпусната пенсия - с подаването на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО; в тези случаи осигуряването се възобновява не по-рано от 1-во число на месеца, предхождащ месеца, през който са подадени данните.
В КСО и НООСЛБГРЧМЛ е определен редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, но не е определен ред за изразяване на нежеланието за осигуряване. Правото на тези лица да не се осигуряват за държавното обществено осигуряване възниква по силата на закона (ex lege) с придобиване качеството на пенсионер, без да са необходими допълнителни действия от тяхна страна.
Отбелязва се, че доколкото в КСО е предвидена правната възможност по чл. 4, ал. 6, за целите на здравното осигуряване в ЗЗО такава правна възможност не е предвидена. Пенсионерите, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, дължат здравноосигурителни вноски за тази дейност, независимо от това, че са пенсионери от държавното обществено осигуряване или от професионален пенсионен фонд.
Следователно, за упражняваната трудова дейност с личен труд като самоосигуряващо се лице - съдружник в "Б" ООД, на което е отпусната пенсия, Вие не подлежите на задължително социално осигуряване. За времето, през което упражнявате трудова дейност, независимо от обстоятелството, че сте пенсионер, дължите здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО при спазване на поредността на доходите, посочена в закона.
Извод: За положения личен труд като съдружник в "Б" ООД, след като сте пенсионер и самоосигуряващо се лице, не подлежите на задължително осигуряване за държавното обществено осигуряване по чл. 4, ал. 6 от КСО, но сте длъжни да внасяте здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за периода на упражняваната трудова дейност.
