Изх. №21-04-1
23.03.2018 г.
Чл. 79, ал. 1от ЗДДС
Чл. 79, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 79, ал. 3 от ЗДДС
Чл. 80 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
През 2015 г. дружеството закупува недвижим имот - сграда с цел реконструкция и доизграждане на производствена база. За извършената покупка е ползван данъчен кредит по ЗДДС. След извършени предварителни проучвания са получени становища от технически експертизи за неустойчивост на сградата във връзка с противоземетръсните изисквания, същата не е стабилна и е получено предписание за събаряне на сградата. От момента на покупката до момента на събаряне сградата не е въведена в експлоатация и дружеството не е начислявало амортизации. Сградата се събаря с цел изграждане на нова сграда с предназначение - Предприятие за производство на машинни елементи, възли и агрегати.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към него нормативна уредба, изразявам следното становище:
Задължение за корекция на ползвания данъчен кредит възниква в хипотезите на чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност, е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е указано, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба на закона. Като дълготраен актив по силата на §1, т. 83 от ДР на ЗДДС се определят недвижимите имоти по т. 82 от същия параграф.
От изложеното следва, че при разрушаването на сгради възниква хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, в съответствие с която при унищожаване на стоки, при придобиването на които регистрираното лице е приспаднало пълен, частичен или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност данъчен кредит, се дължи данък в размер на приспаднатия кредит.
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаи, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит.
За да се прецени следва ли да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит на сграда, която ще бъде разрушена, от значение е да се изяснат причините за разрушаването и последващото ползване на заместващия сградата актив, т.е. евентуалната нова сграда или земята.
По отношение на корекциите на ползван данъчен кредит във връзка с недвижими имоти, които са разрушени с цел на тяхно място да бъдат изградени нови, които отново ще се използват за извършване на облагаеми доставки, следва да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз. Според Решение на Съда от 18 октомври 2012 г. по дело C-234/11 ("ТЕЦ Хасково" АД) разрушаване на множество сгради (за производство на енергия) и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък, която промяна е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на правото на приспадане на данъчен кредит.
Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същата функция, и следователно използването на последните за облагаеми впоследствие доставки, не прекъсва изобщо пряката връзка, която съществува между първоначалното придобиване на съответните сгради, от една страна, и от друга страна, икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин за съда придобиването на имотите, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквато е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване. В този смисъл СЕС се е произнесъл и с Решение от 29 ноември 2012 г. по дело C-257/11.
От значение е и причината довела до разрушаването на сградата, и има ли пряка вина собственикът на сградата. Видно от изложената фактическа обстановка е, че на сградата са извършени предварителни проучвания и са получени становища от технически експертизи за неустойчивост във връзка с противоземетръсните изисквания. Сградата не е стабилна и е получено предписание за събаряне на същата. От това следва, че причината за разрушаването е, че не отговаря на противоземетръсните изисквания и събарянето се дължи на независещи от дружеството причини, а е последица от обективно състояние. Сградата ще бъде съборена с цел да се построи нова отговаряща на техническите изисквания за използване от дружеството в производството.
От гореизложеното в случай, че разрушаването на сградата е направено с цел създаване на нов актив, който ще служи и ще се използва за извършване на доставки с право на данъчен кредит, корекция на ползвания данъчен кредит не следва да се извършва от страна на дружеството, с изключение на обстоятелствата по чл. 70, ал. 1, т.6 от ЗДДС.
Ако бъдещият актив или земята бъдат използвани за освободени доставки или едновременно за облагаеми и освободени доставки или за цели несвързани с независимата икономическа дейност на дружеството, ще възникне основание за корекция на ползвания данъчния кредит, съгласно изискванията и правилата на чл. 79 и чл. 79а от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: през 2015 г. дружеството закупува недвижим имот - сграда, с цел реконструкция и доизграждане на производствена база. За покупката е ползван данъчен кредит по ЗДДС. След предварителни проучвания са получени становища от технически експертизи за неустойчивост на сградата по отношение на противоземетръсните изисквания, сградата е нестабилна и е издадено предписание за събарянето й. От момента на покупката до момента на събаряне сградата не е въведена в експлоатация и дружеството не е начислявало амортизации. Сградата се събаря с цел изграждане на нова сграда с предназначение "Предприятие за производство на машинни елементи, възли и агрегати".
Въпрос: Следва ли да се извърши корекция на ползвания данъчен кредит?
Задължение за корекция на ползвания данъчен кредит възниква в хипотезите на чл. 79, ал. 1, 2 и 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоката начислява и дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
В чл. 79, ал. 3 от ЗДДС е предвидено, че за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на ал. 1 и 2 лицето дължи данък в размер, определен по формули, посочени в тази разпоредба. Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗДДС, като дълготраен актив се определят недвижимите имоти по т. 82 от същия параграф.
От това следва, че при разрушаването на сгради възниква хипотезата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която при унищожаване на стоки, при придобиването на които регистрираното лице е приспаднало пълен, частичен или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност данъчен кредит, се дължи данък в размер на приспаднатия кредит.
В чл. 80 от ЗДДС са предвидени случаите, при които не се извършват корекции на ползван данъчен кредит.
За да се прецени дали следва да бъде извършена корекция на ползвания данъчен кредит за сграда, която ще бъде разрушена, е от значение да се изяснят причините за разрушаването и последващото ползване на заместващия сградата актив, тоест евентуалната нова сграда или земята.
По отношение на корекциите на ползван данъчен кредит във връзка с недвижими имоти, които са разрушени с цел на тяхно място да бъдат изградени нови, които отново ще се използват за извършване на облагаеми доставки, следва да се има предвид практиката на Съда на Европейския съюз.
Според Решение на Съда от 18 октомври 2012 г. по дело C-234/11 ("ТЕЦ Хасково" АД), разрушаването на множество сгради (за производство на енергия) и тяхното заместване с по-модерни сгради със същото предназначение не представляват промяна на факторите, които се вземат предвид при определянето на подлежащия на приспадане размер на ДДС във връзка с платения вече данък, която промяна е настъпила след изготвяне на справка-декларацията по ДДС и която поради това не създава задължение за извършване на корекция на правото на приспадане на данъчен кредит.
Заместването на остарели конструкции с по-модерни сгради със същата функция и използването на последните за облагаеми впоследствие доставки не прекъсва пряката връзка между първоначалното придобиване на съответните сгради и икономическите дейности, осъществени впоследствие от данъчнозадълженото лице. По този начин придобиването на имотите, а след това и разрушаването им с оглед на тяхното модернизиране, могат да се разглеждат като последователност от свързани помежду си доставки, имащи за предмет осъществяването на облагаеми доставки на същото основание, каквато е покупката на нови недвижими имоти и тяхното пряко използване.
В този смисъл Съдът на ЕС се е произнесъл и с Решение от 29 ноември 2012 г. по дело C-257/11.
От значение е и причината, довела до разрушаването на сградата, и дали собственикът има пряка вина. От изложената фактическа обстановка е видно, че са извършени предварителни проучвания и са получени становища от технически експертизи за неустойчивост на сградата във връзка с противоземетръсните изисквания, сградата не е стабилна и е получено предписание за събарянето й. От това следва, че причината за разрушаването е несъответствието с противоземетръсните изисквания и събарянето се дължи на независещи от дружеството причини, като последица от обективно състояние. Сградата ще бъде съборена с цел да се построи нова, отговаряща на техническите изисквания за използване от дружеството в производството.
От гореизложеното следва, че ако разрушаването на сградата е направено с цел създаване на нов актив, който ще служи и ще се използва за извършване на доставки с право на данъчен кредит, корекция на ползвания данъчен кредит не следва да се извършва от дружеството, с изключение на обстоятелствата по чл. 70, ал. 1, т. 6 от ЗДДС.
Ако бъдещият актив или земята бъдат използвани за освободени доставки, или едновременно за облагаеми и освободени доставки, или за цели, несвързани с независимата икономическа дейност на дружеството, ще възникне основание за корекция на ползвания данъчен кредит съгласно изискванията и правилата на чл. 79 и чл. 79а от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: При разрушаване на сградата с цел изграждане на нова сграда, която ще се използва за извършване на доставки с право на данъчен кредит, не се извършва корекция на ползвания данъчен кредит, освен в хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 6 от ЗДДС; ако новият актив или земята се използват за освободени доставки, за смесени доставки или за цели извън независимата икономическа дейност, възниква задължение за корекция по чл. 79 и чл. 79а от ЗДДС.
