ОТНОСНО: допусната техническа грешка при попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
В Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" ... е постъпило писмено запитване с вх. № 96-00-277/23.11.2018 г., с което е описана следната фактическа обстановка:
При попълване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. е допусната техническа грешка, като в част IV "Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа" определената сума за внесен авансов данък е правилна, но вместо да се запише по т.7 - "Внесен авансов данък" е записана по т.5 "Данъци, подлежащи на приспадане". Годишния данък е правилно определен и внесен своевременно.
Иска се становище дали е правилно от страна на ТД на НАП .... изискването да се подаде нова ГДД за 2016 г. след установяване на грешката, като от м. юни 2016 г. до подаване на новата декларация през октомври 2018 г. се начислява лихва върху сумата на правилно определения и внесен навреме данък. Пита се, след като в случая за бюджета няма щета, дали е възможно техническата грешка, която не води до допълнително начисляване на данък да бъде коригирана служебно със заявление от страна на дружеството.
Предвид изложената фактическа обстановка излагаме следното становище
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2017 г., при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след законовия срок за подаване на годишната данъчна декларация (30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода) данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на същата година, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Цитираната законова норми не изменят законоустановения срок за подаване на коректни данъчни декларации от задължените лица, но създават правна възможност при констатиране на несъответствия в декларирането лицата, в рамките на посочения срок, да ги отстранят валидно с еднократно подаване на нова декларация, без да се прилага редът по чл. 103-106 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Извън хипотезите на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ корекции в подадените данъчни декларации се извършват по реда на чл. 103-106 от ДОПК.
Съгласно чл. 104 от ДОПК след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването ѝ, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промени в подадена декларация се извършват с нова декларация. Подадена след изтичането на законоустановения срок декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението. Отстраняването на несъответствията, съгласно ал.2 от същата норма, се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в този срок, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.
Корекции по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, след 30 септември на текущата на декларирането година не могат да се извършват. Недопустимо е и повторно подаване на нова декларация на това основание дори в рамките на посочения в тези разпоредби срок. Следователно повторно подадена декларация на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и всяка подадена декларация на това основание, но след 30 септември не поражда правни последици.
Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ДОПК при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова корегираща декларация, а не служебно, като подаването на новата декларация, извършено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.
Горното означава, че подаването на коригиращата декларация, с която ще се отстрани несъответствието, изразяващо се в посочената от вас грешка, не следва да генерира лихва, тъй като ГДД ще се счита подадена в срока определен от органът по приходите по чл. 103 от ДОПК.
В конкретния случай органът по приходите следва да упражни компетентността си, като съобрази относимите към случая факти и обстоятелства с оглед характера на грешката. Същият следва законосъобразно да установи и определи дължимостта на данъка и съответните лихви и да прецени обстоятелството дължими ли са такива.
Описана е следната фактическа обстановка: При попълване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2016 г. е допусната техническа грешка. В част IV "Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа" сумата за внесен авансов данък е определена правилно, но вместо да бъде записана по т. 7 "Внесен авансов данък", е записана по т. 5 "Данъци, подлежащи на приспадане". Годишният данък е правилно определен и внесен своевременно.
Въпрос: Дали е правилно от страна на ТД на НАП изискването да се подаде нова ГДД за 2016 г. след установяване на грешката, като от м. юни 2016 г. до подаване на новата декларация през октомври 2018 г. се начислява лихва върху сумата на правилно определения и внесен навреме данък.
Въпрос: След като в случая за бюджета няма щета, възможно ли е техническата грешка, която не води до допълнително начисляване на данък, да бъде коригирана служебно със заявление от страна на дружеството.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2017 г., при откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след законовия срок за подаване на годишната данъчна декларация (30 април на годината, следваща годината на придобиването на дохода), данъчно задължените лица имат право еднократно, в срок до 30 септември на същата година, да правят промени чрез подаване на нова декларация.
Тази разпоредба не изменя законоустановения срок за подаване на коректни данъчни декларации, но създава правна възможност при констатиране на несъответствия в декларирането лицата, в рамките на посочения срок, да ги отстранят валидно с еднократно подаване на нова декларация, без да се прилага редът по чл. 103 - 106 от ДОПК.
Извън хипотезите на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ корекции в подадените данъчни декларации се извършват по реда на чл. 103 - 106 от ДОПК.
Съгласно чл. 104 от ДОПК, след подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването ѝ, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения. Промените в подадена декларация се извършват с нова декларация. Подадена след изтичането на законоустановения срок декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.
Съгласно чл. 103, ал. 1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаването на съобщението.
Съгласно чл. 103, ал. 2 от ДОПК, отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова декларация. Подаването на новата декларация, извършено в този срок, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.
Корекции по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ след 30 септември на текущата на декларирането година не могат да се извършват. Недопустимо е и повторно подаване на нова декларация на това основание, дори в рамките на посочения в тези разпоредби срок. Следователно повторно подадена декларация на основание чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ, както и всяка подадена декларация на това основание, но след 30 септември, не поражда правни последици.
Отново на основание чл. 103, ал. 1 от ДОПК, при установяване на несъответствия между съдържанието на подадената декларация и изискванията за попълването ѝ или несъответствия между данните в декларацията и данните, получени от органите по приходите от трети лица или администрации съгласно изискванията на данъчното и осигурителното законодателство за подаване на декларации или информация, извън случаите по чл. 101, ал. 4 и чл. 102, ал. 4, подателят се поканва да отстрани несъответствията в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Отстраняването на несъответствията се извършва с подаване на нова коригираща декларация, а не служебно. Подаването на новата декларация, извършено в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК, ползва подателя, независимо от чл. 104, ал. 3 от ДОПК.
От това следва, че подаването на коригиращата декларация, с която ще се отстрани несъответствието, изразяващо се в посочената грешка, не следва да генерира лихва, тъй като годишната данъчна декларация ще се счита подадена в срока, определен от органа по приходите по чл. 103 от ДОПК.
В конкретния случай органът по приходите следва да упражни компетентността си, като съобрази относимите към случая факти и обстоятелства с оглед характера на грешката. Органът по приходите следва законосъобразно да установи и определи дължимостта на данъка и съответните лихви и да прецени дали са дължими такива.
Извод: Корекцията на допуснатата техническа грешка не може да се извърши служебно, а чрез подаване на нова коригираща декларация по реда на чл. 103 от ДОПК, като при подадена в срока по чл. 103, ал. 1 от ДОПК коригираща декларация не следва да се начисляват лихви, тъй като декларацията се счита подадена в определения от органа по приходите срок, а органът по приходите е този, който законосъобразно следва да определи дължимостта на данъка и лихвите.
